Красавицата и звярът

— Да, да, знам колко ти е досадно това и знам, че не ме обичаш — побърза да каже тя. — Но не е там работата. Важното е, че се споразумяхме да се постараем бракът ни да потръгне, затова ти трябва да се съобразяваш с желанията ми по някои въпроси.

— Хариет…

— И това е един от тези въпроси, милорд — заключи тя яростно. — Няма да ти позволя да се дуелираш заради мен. Рано или късно някой ще пострада.

— Хариет, би ли млъкнала за малко?

— Да — обидено отвърна тя. — Да, ще млъкна. Ако искаш да знаеш, ще ти осигуря пълно мълчание, щом така искаш.

— Отлично.

— По-точно, сър, няма да ви говоря, докато не сложите край на тази глупост. Разбрахте ли, милорд?

Гидиън присви очи.

— Да не ми говориш? Ти? Да мълчиш повече от петнадесет минути? Това ще е доста забавно.

— Чухте ме добре. Нито дума повече. От този момент нататък не ви говоря, сър.

Хариет се завъртя на пета и тържествено напусна спалнята на Гидиън.

Гидиън я гледаше втренчено, разкъсван между откаченото желание да крещи от радост и от също толкова силния подтик да напляска малката нахалница.

Тя го обичаше!

Гидиън скъта тази мисъл близо до сърцето си, също както прегръщаше самата Хариет посред нощ.

17.

Слухът за дуела между Гидиън и Морлънд беше почти заглушен от слуха за онова, което скоро стана известно из града като „Кавгата“.

Всички членове на отбраното общество, за най-голямо отвращение на Хариет, посрещнаха възторжено отказа й да говори на съпруга си. Новината за това се разнесе като горски ножар из балната зала още същата вечер. Невестата на Звяра от Блекторн Хол отблъскваше съпруга си. Витаеха какви ли не налудничави предположения за причината на Кавгата.

В крайна сметка се оказа, че мотивите на Хариет да не говори на съпруга си бяха далеч по-малко интересни за висшето общество, отколкото фактът, че Кавгата се оказа едно изключително забавно зрелище.

Хариет скоро разбра, че е неимоверно трудно да пренебрегне Гидиън, когато той не иска да бъде пренебрегнат. А той сякаш си умираше от удоволствие да я предизвиква пред всички.

Тъкмо се беше увлякла в един много интересен разговор с групата колекционери, присъстващи на бала, когато се появи Гидиън. Досега милостиво не се бе мяркал наоколо, но точно в единадесет часа той пристъпи в залата и се отправи директно към Хариет. Както обикновено, той не се спря да поздрави никого по пътя си.

— Добър вечер, скъпа — каза той съвсем спокойно, когато спря пред нея. — Мисля, че сега ще свирят валс. Ще танцувате ли с мен?

Хариет вдигна брадичката си и му обърна гръб. Впусна се отново в разговора, сякаш огромният й съпруг не се бе надвесил точно над нея.

Хората наоколо храбро се опитаха да продължат спора за морските вкаменелости, но явно вече никой не можеше да се съсредоточи върху този въпрос. Всички бяха прекалено заинтригувани от последното развитие на събитията. Хариет може и да бе способна да пренебрегва Звяра, но никой друг не можеше да се похвали със същото.

Гидиън сякаш не забеляза, че е получил отказ.

— Благодаря, скъпа. Знаех си, че не би могла да откажеш един валс.

Хариет леко извика от изненада, когато огромните ръце на Гидиън се сключиха около кръста й откъм гърба.

Той я вдигна във въздуха и без усилие я занесе до дансинга сред поток от приглушени хихикания и неодобрителни възклицания. Там я пусна да стъпи на краката си, прегърна я и я понесе в ритъма на валса. Нямаше никакъв начин тя да избяга от нежния затвор на прегръдката му.

Хариет го погледна вбесена.

Гидиън наведе глава и й се усмихна. Златистокафявите му очи блестяха.

— Изгуби ума и дума, така ли, скъпа?

Толкова й се искаше да му се скара, но не можеше. Това би значело да наруши обета си за пълно мълчание. Не й оставаше нищо друго, освен да дотанцува с него този проклет валс. Хариет съзнаваше, че е обект на смаяни погледи и прошепнати забележки по техен адрес от страна на всички околни, а това още повече я раздразни.

Малката сценка, която бяха разиграли, ще е прекрасна тема за всички разговори утре сутринта, с отвращение си мислеше Хариет. Ето вече цялата зала бръмчеше от коментари.

Още една скандална проява на Звяра от Блекторн Хол.

Гидиън съвсем спокойно и непринудено говореше за всичко, от прогнозата за времето, до това, колко е препълнена балната зала на Бъркстоунови. Докато я въртеше по дансинга, Хариет гледаше втренчено и ядно в една точка в пространството точно над рамото му.

— Виждам, че Фрай и Епългейт са пристигнали — измърмори Гидиън, когато валсът свърши. — Трябва да ме извиниш, скъпа. Имам да обсъдя с тях някои важни въпроси.

Хариет се завъртя сърдито на пета и се запъти вдървено към приятелите си. Когато хвърли през рамо един поглед назад, тя видя как Фрай и Епългейт са се задълбочили заедно с Гидиън в очевидно много сериозен разговор.

Тя не бе единствената, която ги бе забелязала. Явно разговорът им не бе убягнал на никого от присъстващите и мълвата за това, което щеше да се случи, вече бе заляла цялата бална зала.

— Чух, че щяло да има дуел — прошепна лейди Иънгстрийт на Хариет, когато тя се бе върнала при групичката приятели колекционери. — Фрай ми каза, че всичко това естествено е тайна. Той и Епългейт са секунданти на Сейнт Джъстин. Сигурно не знаете някакви подробности?

— Не, не знам никакви подробности — твърдо отвърна Хариет.

Няколко минути по-късно към нея се приближи Ефи.

— Цялата зала е наострила уши. Вярно ли е? Сейнт Джъстин ще участва в дуел?

— Не и ако мога да попреча на това.

Ефи я огледа внимателно.

— Какво става, Хариет? И какво, за бога, означаваше тая скандална история, която видях с очите си преди малко? Сейнт Джъстин те вдигна и те занесе до дансинга. Всички само за това говорят!

— Хората винаги говорят за Сейнт Джъстин — измърмори Хариет. — Бих искала една чаша лимонада. А може би и нещо по-силно.

Лейди Иънгстрийт засия.

— Ето, идва един лакей с поднос. Изпратих за него преди малко. Вземете си, скъпа.

Хариет взе първата чаша, която й попадна, без да погледне дали е лимонада, или шампанско. Отпи малко и започна да потропва лекичко със сатенената си пантофка.

Ефи се намръщи.

— Постарай се повече да не даваш повод за коментари, скъпа. За тази вечер това е повече от достатъчно.

— Да, лельо Ефи.

Ефи й хвърли един последен смразяващ поглед и изчезна сред тълпата.

Малката групичка страстни колекционери учтиво се опита да поднови непринудения разговор, но добрите им намерения бяха осуетени, защото тъкмо тогава се появи Клайв Ръштън.

Той си проправи с лакти път право към мястото, където стоеше компанията на Хариет, и се вторачи в нея с немигащ поглед. Групичката приятели внезапно онемяха.

— Така значи — започна Ръштън с груб глас. — Успяхте да се омъжите за Звяра. Поздравления, лейди