Красавицата и звярът

Гидиън се изправи, а очите му блестяха развеселени.

— Добро утро, скъпа. Виждам, че вече си готова да тръгвате. Кога да те очаквам у дома?

Както вече бе открила предната вечер, да не му говори се бе оказало ужасно трудна работа. Въпреки това, тази сутрин тя все още смяташе да се старае да мълчи. В крайна сметка, мислеше тя, това бе единственото й оръжие срещу безумните действия на Гидиън.

Докато завързваше връзките на бонето си, Хариет се обърна към Фелисити.

— Може да съобщиш на негова светлост, че след като се върнем от магазините, ще отида на събрание на Дружеството за вкаменелости. Ще се върна у дома чак в четири следобед.

Фелисити й хвърли един дяволит поглед, който издаваше колко забавно й е да участва в тази игра. Тя деликатно се покашля и се обърна към Гидиън.

— Съпругата ви казва, че ще се върне около четири, милорд.

— Отлично. Тъкмо навреме за една разходка в парка.

Хариет се намръщи.

— Фелисити, моля те, кажи на негова светлост, че въобще не искам да ходя на разходка в парка днес.

Фелисити прикри усмивката си и отново се обърна към Гидиън.

— Сестра ми каза да ви кажа, че…

— Чух — измърмори Гидиън, приковал поглед върху Хариет. — Въпреки това, желая да отидем на разходка в парка днес следобед и знам, че тя също ще иска да ме придружи. Нямам търпение да я видя как язди новата си кобила.

— Каква нова кобила? — попита Хариет. После осъзна, че е адресирала въпроса директно към Гидиън. Затова бързо се обърна към сестра си. — Попитай негова светлост каква е тази нова кобила, за която говори.

— Мили боже! — изохка Ефи. — Не мога да повярвам. Та това е абсурдно!

Фелисити обаче явно се забавляваше страхотно.

— Сестра ми е любопитна каква е тази нова кобила, сър.

— Да, сигурно е така. Кажи й, че кобилата пристигна в конюшните ни вчера и тя ще я види с очите си, когато дойде с мен на езда в парка днес следобед.

Хариет го гледаше ядно.

— Фелисити, бъди така любезна и кажи на съпруга ми, че няма да позволя да бъда подкупена.

Фелисити отвори уста, за да повтори предупреждението, но Гидиън я спря, като вдигна ръка.

— Разбирам. Жена ми явно си мисли, че с този подарък се опитвам да я накарам да започне да ми говори. Моля, уверете я, че нямам подобни намерения. Кобилата бе купена още преди да спре да ми говори, затова не бива да изпитва угризения и да отказва да я язди.

Хариет хвърли към Гидиън един объркан поглед, след което отново се обърна към Фелисити.

— Кажи на негова светлост, че му благодаря за кобилата, но днес не ми се струва най-подходящия момент да отида на езда с него. Няма да можем да разговаряме и разходката ще се окаже ужасно досадна.

— Тя казва… — започна Фелисити.

— Да, чух — прекъсна я Гидиън. — Работата е там, че ако днес отида на езда сам, след онова, което се случи снощи, хората със сигурност ще започнат да говорят. Ще стана обект на доста неприятни спекулации. Дори е възможно някой да подметне, че бия жена си.

— Глупости — троснато каза Хариет към Фелисити.

— Не съм много сигурен, че са глупости — замислено рече Гидиън. — Хората очакват най-лошото от Звяра от Блекторн Хол. Като например да се окаже, че бие жена си. Ще е съвсем в тон със слуховете за него. И след дръзките предсказания и обвинения от страна на Ръштън снощи, всички ще очакват да се случи най-лошото. Не сте ли съгласна с мен, госпожо Ашкомб?

Ефи го погледна замислено.

— Да. Доста вероятно е. Но поне едно е сигурно — днес няма да липсват какви ли не клюки и слухове по ваш адрес.

— Във всеки случаи, вие двамата успяхте да се превърнете в истински забележителности.

Хариет стисна зъби, разтревожена, че може би той е прав. Хората винаги бяха готови да повярват на най-лошите неща за Гидиън и той не правеше нищо, с което да ги спре. Снощи и тя самата бе подклала огъня, на който винаги кипеше скандала около Гидиън. Ако не я видят днес заедно с него, ще плъзнат всякакви слухове за раздор между тях.

— Добре — Хариет вдигна брадичка. — Фелисити, може да уведомиш негова светлост, че ще дойда с него днес следобед на езда в парка.

— Радвам се да го чуя, скъпа — доволно рече Гидиън.

Ефи извъртя очи към небето и с досада каза:

— Вече се наслушах на този откачен разговор. Хайде да тръгваме.

— Разбира се — Хариет първа излезе от библиотеката. Въобще не погледна към Гидиън, защото добре знаеше, че той й се смее наум.

Няколко минути по-късно, когато Ефи и Фелисити вече се бяха разположили в каретата срещу Хариет, Фелисити избухна в неудържим кикот.

— Не виждам кое е толкова смешно — промърмори Хариет.

— Още колко ще издържиш да не му говориш? — поинтересува се Фелисити. — Снощи на дансинга няколко от партньорите ми казаха, че в клубовете им се сключват облози за това, колко дълго ще продължи Кавгата.

— Това не влиза в работата на никого — сопнато отвърна Хариет.

Ефи страшно се намръщи.

— Щом е така, трябваше да не показвате пред всички, че сте скарани.

— Невъзможно беше — отвърна Хариет. — Гидиън непрекъснато иска да ме провокира. Точно както направи и в библиотеката преди няколко минути. Отказва да се съобразява с факта, че не му говоря.

Ефи я гледаше с неприкрито любопитство.

— Тогава защо се изненадваш, че хората намират поведението ви за безкрайно забавно? Съпругът ти винаги е давал поводи за приказки.

— Знам — призна Хариет.

— А снощи, когато нападна Ръштън, ти просто добави още една апетитна хапка за клюкарите.

Хариет се намръщи.

— Ръштън отново го нарече звяр. Не мога да се сдържа, когато някой нарича Сейнт Джъстин с това ужасно име.

— Сега за пръв път оставаме насаме с теб, Хариет — каза Фелисити, като се наведе напред. — И направо си умирам да разбера защо точно не говориш на Сейнт Джъстин. Има ли нещо общо с тези слухове за дуела? Какво става, Хариет?

Хариет погледна сестра си и леля си и едва се сдържа да не се разплаче.

— Значи и вие сте чули за дуела?

— Всички знаят — увери я Фелисити. — За бога, Хариет! Сейнт Джъстин е избрал за секунданти Фрай и Епългейт. А нито един от двамата не може да си държи устата затворена. И двамата сега направо са се самозабравили от перчене. Смятат се вече за истински светски мъже.

— Но това е отвратително! — оплака се Ефи. — Предполага се, че един дуел трябва да е таен, за бога!

— Винаги има слухове за дуели — отбеляза Фелисити.

— Да, но в този случай дуелът се превръща в нещо като обществено забавление. Целият свят знае за него.

— Господи! — Хариет припряно затърси кърпичката си из дамската си чанта. — Това е ужасно! Толкова ме е страх, че Сейнт Джъстин може да бъде прострелян или принуден да избяга от страната. И всичко е заради господин Морлънд. Той дори не е достоен да участва в дуел. Вече го обясних и на Сейнт Джъстин, но той не иска да ме послуша и да се откаже от дуела.

Ефи я гледаше изпитателно.