— Благодаря ви, сър — успя да промълви най-сетне той.

— Няма за какво да ми благодариш — измърмори графът. — Горд съм, че си мой син.

19.

На следващата сутрин Хариет беше в спалнята си, когато лейди Хардкасъл я откри. Хариет остави настрана статията върху естествената история на земята, което си бе купила неотдавна, и се усмихна на свекърва си.

— Добро утро, лейди Хардкасъл. Мислех, че все още спите. Още е само десет часа, а снощи се прибрахме толкова късно!

— Да, наистина беше ужасно късно, нали? Струва ми се, че съм свикнала прекалено много с часовете на лягане и ставане в провинцията. Доста време ще ми е нужно, за да привикна отново към късното лягане — лейди Хардкасъл въздушно се понесе към едно столче до прозореца и седна на него безкрайно изящно. — Исках да поговорим, ако нямаш нищо против.

— Разбира се, че нямам.

Лейди Хардкасъл се усмихна нежно.

— Не съм сигурна как да започна. Предполагам, че първо трябва да ти благодаря.

Хариет примигна учудено.

— За какво?

— Как за какво? За всичко, което си направила за Гидиън, разбира се. Както и за мен, и за съпруга ми.

— Но аз нищо не съм направила — възпротиви се Хариет. — Наистина, аз ви накарах да хукнете насам за нищо, а и ядосах безсмислено Гидиън. Просто се радвам, че всичко приключи. С малко късмет скоро ще напуснем Лондон и ще се върнем в Ъпър Бидълтън. Наистина не съм особено запалена по градския живот.

Лейди Хардкасъл грациозно махна с ръка.

— Не ме разбираш, скъпа. Благодаря ти за много повече от поканата ти да дойдем в Лондон. Ти ми върна сина. Не знам дали някога ще мога да ти се отплатя за това.

Хариет я гледаше учудено.

— Лейди Хардкасъл, наистина преувеличавате!

— Не, не е така. Преди шест години, след като умря по-големият ми син, потънах в най-дълбоката депресия, която някога ме е сполетявала. И сякаш не можех да се отърся от шока. Минаха месеци. Дори се преместихме от Ъпър Бидълтън в имението Хардкасъл, защото докторът каза, че промяната може да ми помогне. И когато най-сетне започнах да се съвземам, трябваше да науча, че почти съм изгубила и втория си син.

— Колко ужасно сте се чувствали! — тихо възкликна Хариет.

— Съпругът ми дори не искаше да говори с него или да го пусне в къщата доста дълго време. Всички обвиняваха Гидиън в най-отвратително поведение спрямо горкичката Диъдри Ръштън. И след време Гидиън просто престана да отрича. Обърна гръб на всички ни, а и кой може да го вини за това?

— Но съпругът ви му е поверил отговорността за управлението на имотите на Хардкасъл.

— Да. Когато се уплаши, че здравето му се влошава, той извика Гидиън и му повери всичко. Мислех, че тази постъпка би могла да сложи край на отчуждението им, но не стана така. Всеки път, когато Гидиън идваше при нас, двамата с баща му се скарваха жестоко.

— Гидиън е много твърдоглав.

— Баща му е същият — с тъга в гласа каза лейди Хардкасъл. — В някои отношения двамата много си приличат, въпреки че никога не си го признават. Но трябва да ти кажа, че вчера, когато влязохме при тях в библиотеката, малко остана да се разплача от радост. От шест дълги години за пръв път ги виждах да разговарят спокойно. И всичко е благодарение на теб.

Хариет докосна ръката й.

— Лейди Хардкасъл, много мило от ваша страна, но ви уверявам, нищо особено не съм сторила.

За миг лейди Хардкасъл стисна ръката на Хариет.

— Синът ми почти се бе превърнал в свирепия и опасен звяр, за какъвто всички го мислеха.

— Мили боже! — каза Хариет. — Никога не е бил чак толкова лош, мадам. Винаги съм го смятала за много разумен, почти във всяко отношение. А и винаги е бил много любезен с мен.

— Любезен? — лейди Хардкасъл бе изненадана. — Скъпа, та той направо боготвори и земята под краката ти!

Хариет я гледаше удивено. След миг се разсмя.

— Не, съвсем не е така. Самият той ми каза, че е забравил как да обича. Той се ожени за мен, защото е невероятно честен човек и нямаше друг избор. Станахме добри приятели. Но това е всичко.

— Та вие сте мъж и жена — твърдо отвърна лейди Хардкасъл. — И забелязах как те гледа синът ми. Мога да заложа всички диаманти на рода Хардкасъл, че вие сте нещо повече от добри приятели, скъпа.

Хариет се изчерви.

— Е, добре, вероятно наистина изпитваме естествената привързаност между двама съпрузи. Но не виждам в отношенията ни да има нещо повече.

Лейди Хардкасъл я погледна изпитателно.

— Ти си влюбена в него, нали?

Хариет набърчи нослето си.

— Толкова ли ми личи?

— Да, за бога! Разбрах го още в мига, когато те видях. Сигурна съм, че и всички останали го виждат също толкова ясно.

— О, боже — измърмори Хариет. — Толкова се опитвам да го скрия. Не искам да досаждам на Гидиън пред хората. Та нали всички в града се присмиват и на най-беглия знак за подобно чувство между съпрузи. Нали не е модерно!

Лейди Хардкасъл се изправи така, сякаш бе лека като перце, и се наведе, за да прегърне за миг Хариет.

— Не мисля, че може някога да досадиш на сина ми. Ти вярваше в него, когато той мислеше, че никой друг не му вярва. И той никога няма да забрави това.

— Той е наистина много предан, по своя си начин — съгласи се разпалено Хариет. — Всъщност, на него наистина може да се разчита. Баща ми толкова щеше да го хареса.

Лейди Хардкасъл отиде до вратата и там се поспря.

— Хората нарекоха сина ми Звяр, след онова, което се случи преди шест години. Ръстът и ужасният му белег помогнаха тази дума да стане неразделна част от името му. А и се опасявам, че той нарочно се държеше така, че да оправдае най-лошия смисъл на ужасния си прякор. Но вярата ти в него го промени. Точно затова ти благодаря от все сърце.

Лейди Хардкасъл ефирно излезе от стаята и съвсем тихо затвори вратата след себе си.

* * *

— Излиза, че наистина си струва човек да е имат лоша слава — заяви Аделаида по време на соарето на Сейнт Джъстин.

— Вижте само колко народ! Хариет, скъпа, ти определено постигаш страхотен успех в дебюта си като домакиня. Поздравления!

— Да, наистина, Хариет — Ефи се огледа доволно. Градската къща на Сейнт Джъстин се пукаше по шевовете от гости.

— Страхотен бум! И всичко ще е описано в сутрешните вестници!

Фелисити се усмихна на сестра си.

— Мисля, че можем без угризения да ти признаем едно: достатъчно си шлифовала светските си маниери, за да не излагаш Сейнт Джъстин пред хората. Никой няма право да твърди, че не се е оженил за добра домакиня.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату