Красавицата и звярът

Гидиън сви рамене.

— Моля, седнете.

Графът прекоси стаята и седна на стола срещу Гидиън.

— Зает си, а?

— Вече от няколко дни работя по един списък.

— Разбирам. — Хардкасъл огледа библиотеката и се покашля един-два пъти. — Доколкото разбрах, не си знаел, че Хариет ни е повикала.

— Да.

Хардкасъл се намръщи.

— Жена ти е мислела само доброто, нали разбираш.

— Тя реагира прекалено прибързано в една ситуация, която бе напълно под контрол.

— Да, така значи. Но искрено се надявам да не си бил прекалено суров с нея снощи. Забелязах, че беше раздразнен.

Гидиън повдигна една вежда.

— Двамата с Хариет обсъдихме въпроса. Няма нужда да се тревожите за нея.

— По дяволите, човече! За какво ставаше въпрос? Дуел? И то с Морлънд? Какво те е прихванало, та да предизвикваш Морлънд?

— Той е нападнал Хариет в музея на господин Хумболт. Тя е успяла да се спаси сама, като го е ударила по главата с един огромен камък. За жалост, той се отървал жив от удара. Затова го предизвиках. Всичко е пределно ясно и просто, но Хариет доста се разтревожи.

— Морлънд е нападнал Хариет? — Хардкасъл очевидно бе сащисан от чутото. — За бога, защо му е трябвало да я напада?

Гидиън гледаше списъка на гостите пред себе си.

— Вероятно защото е знаел, че не може да я прелъсти, както направи с Диъдри — при тези думи той отметна едно от имената с писалката си.

— Диъдри!

Последва дълго мълчание. Гидиън не вдигна поглед. Продължи да отмята някои имена.

— Нима искаш да кажеш, че Морлънд е прелъстил Диъдри Ръштън преди шест години? — най-сетне попита Хардкасъл.

— Да. Мисля, че един-два пъти ви споменах, че е имала връзка с друг мъж, и че аз самият никога не съм я докосвал.

— Да, но…

— Но вие мислехте, че детето в утробата й е било мое — каза Гидиън. — Спомням си, че няколко пъти се опитах да го отрека, но никой не ми обърна внимание.

— Та тя беше дъщеря на пастора! — Този път в думите му нямаше разпалена убеденост, а само голяма тъга. — И тя е казала на икономката им и на баща си, че детето е било от теб. Защо й е трябвало да лъже, след като е смятала да се самоубие?

— И аз много често съм се чудил за това. Но навремето Диъдри изрече прекалено много лъжи. Какво й е струвало да добави още една?

Челото на Хардкасъл се набръчка замислено.

— Тогава ти знаеше ли, че Морлънд е бил с нея?

— Самата тя ми го каза при последната ни среща през онази вечер. По-късно, когато всичко приключи, нямаше как да го докажа. Морлънд все още бе женен и горкичката му съпруга така и така си имаше достатъчно грижи.

— Съпругата му? Май си я спомням, но съвсем бегло. Много тъжно създание. Съвсем обезверено.

Гидиън помълча малко, като явно си припомняше някои неща.

— Тогава имаше слухове, че той не се държи добре с нея. Не виждах смисъл да го обвинявам публично, че е прелъстил Диъдри. Никой нямаше да ми повярва, а и това само щеше да донесе още повече мъка на бедната жена на Морлънд.

— Разбирам. Тогава забелязах, че вече не се движиш с Морлънд, но предположих, че е така, защото Морлънд се е отвърнал от теб, както и всички останали. Значи ти си бил този, който е сложил край на приятелството ви.

— Да.

— Това бяха трудни времена за всички нас — рече Хардкасъл. — Брат ти бе загинал само преди няколко месеца. Майка ти все още не можеше да се възстанови от този удар.

— Нито пък вие — студено каза Гидиън. — И вече личеше, че никога няма да се възстановите.

— Той беше първородният ми син — бавно каза Хардкасъл. — Единственият ми син в продължение на дълги, дълги години. След като роди Рандъл, майка ти не можеше да зачене дълго време. Той беше едничкото ни дете и олицетворяваше идеалният син и наследник. Сигурно е било неизбежно той да е нашият любимец, дори и след като се роди ти.

— И също толкова неизбежно да е невъзможно някога аз да заема мястото му в сърцето ви. И вие ми го показахте съвсем недвусмислено, сър.

Хардкасъл срещна суровия поглед на Гидиън.

— Както вече ти обясних, загубата на Рандъл беше тежък удар за нас. И точно тогава ни се стовари скандалът със смъртта на Диъдри. Трябваше ни време, за да свикнем с истината, Гидиън.

— Несъмнено — Гидиън погледна отново надолу към списъка. Поне още не бяха почнати да си крещят, помисли си той. Всъщност, за пръв път от толкова дълго време двамата разговаряха с що-годе нормален тон. — Има нещо, което бих искал да знам. Повярвахте ли в някоя от другите истории, които се разказваха?

Хардкасъл се намръщи.

— Не ставай смешен. Разбира се, че никога, дори и за миг не повярвахме, че имаш нещо общо със смъртта на Рандъл. Признавам, че наистина вярвах, че си се държал непочтено спрямо Диъдри Ръштън, но нито аз, нито майка ти не сме допускали нито за миг, че си убиец.

Гидиън срещна ясния, нетрепващ поглед на баща си и малко му олекна.

— Радвам се.

Всъщност, той така и не бе разбрал коя точно история са чули родителите му и на коя са повярвали. Преди шест години се шепнеха какви ли не приказки, една от друга по-ужасни.

— Върху какво работиш? — попита след малко Хардкасъл. Гидиън се поколеба, но реши да му обясни.

— Казах ви, че продължавам да търся човека, които е бил мозъкът на онази банда крадци, използвали пещерите.

— Спомням си. Ти каза, че сигурно е някой, който има достъп до висшето общество, а освен това се интересува от вкаменелости. Даже спомена, хм… че и аз отговарям на това описание — измърмори Хардкасъл.

Гидиън погледна за миг баща си и видя иронията в очите му.

— Сигурно ще си отдъхнете, ако ви кажа, че ви задрасках от списъка на заподозрените.

— На какво основание?

— Въз основа на това, че напоследък не се движите много из обществото. Търся човек, който се навърта навсякъде из Лондон, като посещава повечето балове и приеми — отвърна Гидиън. — Вие и майка ми живеете в Хардкасъл като отшелници, и то от години.

— Нали знаеш, здравето ми е доста разклатено — графът го погледна лукаво.

— Но както Хариет отбеляза снощи, здравето ви не ви попречи да се втурнете насам, когато сте получили писмото й.

— Напоследък се чувствам малко по-добре.

Гидиън се усмихна хладно.

— Сигурно това се дължи на надеждите ви да се сдобиете с внук.

Хардкасъл сви рамене.

— Определено вече е крайно време и за това… Май списъкът ти е доста дълъг.

— Оказа се невероятно трудно да разбера кой може да е познавал пещерите около Ъпър Бидълтън.