Красавицата и звярът

— В кабинета?

— Да.

— И вие я убихте, нали? Вие сте я застреляли и после сте се опитали да направите така, че да прилича на самоубийство. Затова не е имало прощална бележка. Не се е самоубила. Била е убита! От собствения си баща!

— Стана случайно — очите на Ръштън бяха изпъкнали в орбитите си. — Не исках да я убивам. Но тя все крещеше, че ще избяга с любовника си. Грабнах пистолета от стената. Исках само да я заплаша. Но той… нещо се обърка. Тя трябваше да слуша баща си.

— Вие сте за лудницата!

— О, не, лейди Сейнт Джъстин. Не съм луд. Напротив, съвсем наред съм — Ръштън се ухили. — И съм много умен. Кой, мислиш, организира бандата крадци, които използваха пещерата?

— Вие?!

Ръштън кимна.

— Знаех всичко за тези пещери. Трябваха ми пари, нали виждаш. Диъдри беше мъртва и вече не можеше да подсигури бъдещето ми, като се ожени по сметка, както бях планирал толкова дълго време.

— Затова сте измислили друг начин да печелите?

— Когато се замислих сериозно върху този проблем, разбрах, че в приемните в Лондон има предостатъчно богатства. И е толкова лесно да ги вземеш. Първо си взимах по нещичко и бързо го продавах, още преди някой да разбере, че предметът липсва. Но тогава видях колко много, много повече може да се спечели. Все пак трябваше ми време, а затова и място, където да крия плячката. И тогава се сетих за тези пещери.

— Но Сейнт Джъстин залови бандата ви.

— Заради теб — студено каза Ръштън. — Ти съсипа новите ми планове точно както Диъдри съсипа стария ми план. Ти се омъжи за човека, който трябваше да направи моята Диъдри графиня. Ти го спаси от наказанието, което трябваше да изтърпи според присъдата на обществото. Ти развали всичко!

Ръштън вдигна пистолета.

Хариет почувства как устните й пресъхват. Тя отстъпи назад, макар да знаеше, че няма къде да избяга. Ако първият му изстрел не улучи, би могла и да успее да се добере до входа на прохода, преди той да зареди отново или да я хване, но знаеше, че почти няма вероятност да избяга.

— Ако ме убиете, няма да постигнете нищо — прошепна Хариет. Отстъпи още една крачка назад. Беше чувала, че пистолетите са доста неточни, освен когато се използват от съвсем близко разстояние. Колкото по-далеч се намира от Ръштън, когато дръпне спусъка, толкова по-големи шансове има първият му изстрел да не улучи.

— Напротив — изръмжа Ръштън. — Ако те убия, ще постигна много. Първо, ще си отмъстя. И тъй като вината за убийството ти ще падне върху съпруга ти, сладката ми Диъдри също ще бъде отмъстена.

— Вие сте убил дъщеря си, а не Сейнт Джъстин.

— Заради него. Той беше виновен! — изрева Ръштън.

— Хората никога няма да повярват, че съпругът ми ме е убил — рече Хариет. — Сейнт Джъстин никога не би ме наранил и всички го знаят.

— Не, мадам, не го знаят. Вярно, че сега обществото гледа на него с добро око. Но когато те открият мъртва в тези пещери, хората ще се запитат дали Звяра от Блекторн Хол не се е върнал към старите си навици. Доста бързо се нахвърлиха върху него преди шест години. И този път ще е същото.

— Не е вярно!

Ръштън сви рамене и се прицели.

— Ще кажат, че е решил, че си му сложила рога. Че коя жена не би си потърсила любовник, ако е принудена да гледа белязаното лице на Звяра от Блекторн Хол всяка вечер?

— Той не е звяр! Никога не е бил. Не го наричайте така! — Хариет, заслепена от гняв, хвърли чука по Ръштън.

Той се дръпна и избягна удара на тежкото оръжие. Чукът издрънча по каменната стена на пещерата. Той бързо се извърна, за да се прицели още веднъж, а пръстът му започна да натиска спусъка.

— Ръштън! — гласът на Гидиън прогърмя в пещерата, отеквайки в каменните стени.

Ръштън се обърна назад и мигновено стреля. Гидиън вече бе успял да отстъпи в прохода.

— Гидиън! — изпищя Хариет.

Куршумът удари скалата, като откърти няколко каменни къса. Още докато отломките се сипеха по пода, Гидиън се втурна от входа и връхлетя Ръштън.

Двамата мъже паднаха на земята с глухо тупване и започнаха да се боричкат и търкалят по каменния под. Хариет с ужас видя как Ръштън напипа длетото, което самата тя бе изпуснала.

Когато Гидиън се стовари върху него, Ръштън вдигна длетото, стиснал го в юмрука си.

— Ще те убия, както убих и брат ти. Ти трябваше да се ожениш за моята Диъдри. Но развали всичко! — Ръштън изрева от гняв и замахна с длетото към очите на Гидиън.

Гидиън успя в последния момент да вдигне ръка и да парира удара му. После притисна ръката на Ръштън към каменния под и започна да извива китката му, докато най-сетне Ръштън пусна длетото.

Тогава Гидиън се изправи до седнало положение и стовари огромния си юмрук право в челюстта на Ръштън.

Ръштън моментално се отпусна, изпаднал в безсъзнание.

За няколко секунди на Хариет й се струваше, че просто не може да се отлепи от пода.

— Гидиън — извика тя, когато се изправи и се втурна към прегръдките му. — Господи, Гидиън! О, боже!

Той я притисна с всичка сила към себе си.

— Добре ли си?

— Да. Гидиън, той я е убил! Той е убил Диъдри!

— Да.

— И той е убил брат ти.

— Да. Проклет да е!

— И той е бил главният крадец през цялото време. Горкичкият господин Хумболт. Трябва да се погрижим веднага да го освободят.

— Аз ще се погрижа за това.

— Гидиън, ти спаси живота ми! — Хариет вдигна глава, за да го погледне най-сетне в очите. Той я притискаше толкова силно, че тя едва успяваше да диша, но това въобще не й пречеше.

— Хариет, никога през живота си не съм бил по-уплашен, отколкото преди няколко минути, когато разбрах, че Ръштън те е проследил в пещерите. Повече никога, никога не ме карай да се чувствам така! Разбра ли?

— Да, Гидиън.

Огромните му ръце хванаха нежно лицето й. В златистокафявите му очи личеше колко дълбоко е развълнуван. Той сведе поглед към нея.

— Защо, по дяволите, си станала от леглото ни толкова рано тази сутрин?

— Имаше отлив и не ми се спеше — тихо каза тя. — И исках веднага да се заловя за работа.

— Трябваше да ме събудиш. Щях да дойда с теб.

— За бога, Гидиън, от години обикалям тези пещери сама. Никога досега не са били особено опасни.

— Никога повече няма да влизаш в тях сама. Разбра ли? Ако по някаква причина не мога аз да те придружа, с теб ще идва някой лакей или друг прислужник от имението. Няма да работиш тук сама!

— Добре, Гидиън — каза тя успокояващо. — Щом така ще си по-спокоен.

Той отново я притегли към себе си.

— Ще ми трябва доста време, за да се успокоя. Може и никога да не се съвзема от тази гледка: как Ръштън насочва пистолета си към теб. Господи, Хариет, какво щях да правя, ако днес те бях загубил?

— Не знам — каза тя, а гласът й прозвуча приглушено до гърдите му. — Какво щеше да правиш? Щях ли да ти липсвам, милорд?