явен интерес. — Това ли е Легаси? — За миг Онър се загледа в красивия дорест жребец и напълно забрави и Грейнджър, и всички проблеми, свързани с него.
Студените очи на Ландри изучаваха реакцията й към коня.
— Той е мой.
— Разбирам. — Онър не можеше да измисли какво да каже. Тя гледаше към едно късче от своето минало и за момент ефектът беше объркващ.
— Нямах представа, че е ваш — продължи със слаб глас тя. — Исках да кажа, че видях името му в програмата. Той е пети в надбягването, нали?
— Точно така.
Онър отдръпна ръката си и загладеният породист кон опъна шия и с носа си последва движението й.
— Много е красив.
— Много.
— Днес той е един от фаворитите, нали? — Тя не можеше да откъсне очи от животното.
— Силно казано. Това е едва второто му надбягване и тепърва ще трябва да се доказва.
Онър отстъпи назад от душещата муцуна, която с интерес започваше да захапва ръкава на копринената й блуза.
— Сигурна съм, че ще се справи.
— С добро родословие е — отбеляза предпазливо Ландри.
— Един от потомците на Стайлиш Легаси.
Онър неусетно бе прошепнала тези думи и Ландри реагира.
— Изглежда, знаете нещо за родословието му.
Тя поклати глава.
— Не много. Не следя отблизо подробностите в конните състезания. От време на време, когато съм свободна, идвам на хиподрума. Като малка изпитвах обичайното за момичетата влечение към конете.
— Но знаете за Стайлиш Легаси.
Онър въздъхна. Нямаше нищо лошо в това да признае истината.
— Навремето беше собственост на баща ми. На него и на още един човек, това е. Стайлиш Легаси още ли е в конната база?
— Да. Сега е на осемнайсет години. Но продължава да създава победители.
Ландри погали топлия врат на жребеца и Легаси подуши гърдите му, вдъхвайки мъжката миризма през тъканта на ризата с цвят на кафе. На коня явно му бе приятно да бъде център на вниманието.
— Значи навремето баща ви е бил собственик на Стайлиш Легаси?
— Беше много отдавна. Притежаваше го заедно със своя съдружник. — Онър внезапно замълча. — Вижте, господин Ландри, струва ми се, че вече стана твърде много. Моля ви, кажете ми какво общо имате с Грейнджър. Той наистина ли попада в капан, като отива на паркинга?
— Всеки от нас в даден момент от живота си попада в капан.
— Нямам настроение за загадъчни коментари.
Легаси реагира на острия тон на гласа й — чувствителните му уши трепнаха от раздразнение. Ландри го успокои.
— Спокойно, момче. Тя просто е малко нервна, нищо повече.
— Имам право да бъда нервна — промърмори Онър, поглеждайки към редиците боксове. Показаха се няколко любопитни муцуни и около дузина любопитни кафяви очи наблюдаваха с интерес това, което ставаше в отдалечения край на дългата сенчеста конюшня.
— Щяхте да имате много повече причини да бъдете нервна, ако бяхте отишли на паркинга и бяхте заловена заедно с Грейнджър — отвърна й Ландри.
Онър неспокойно се раздвижи.
— Ако това, което казвате, е вярно, би трябвало да ви бъда благодарна, че ме спряхте.
Ландри наклони глава.
— Да, би трябвало да бъдете. Благодарна ли сте, Онър?
— Още не съм сигурна. Главно защото не съм наясно какво общо имате с това.
— Аз съм случаен минувач. Но бях чул слухове около надбягването за това, което днес се готви на Грейджър. Хиподрумите гъмжат от слухове. Когато видях, че го следвате, реших да ви предпазя от това, което предстои. Нямате вид на жена, която е затънала в злоупотреба със заеми и в търговия с наркотици.
Онър потръпна от отвращение.
— Не съм.
— Но вие го преследвахте — изтъкна студено Ландри.
— Въпросът е личен, господин Ландри — отвърна сухо тя.
— Арестуването на Грейджър ще уреди ли този ваш малък проблем?
— С малко късмет, да — отговори прилежно Онър.
— Тогава имам основание да смятам, че трябва да ми бъдете благодарна, Онър Мейфийлд.
Тя втренчи поглед в него.
— Вие от този тип хора ли сте, които обичат да натякват?
Той я погледна напрегнато със сивите си непроницаеми очи.
— Следя какво дължа в този живот, Онър. И още по-зорко следя това, което ми дължат.
Доста време тя не можа да откъсне мисълта си от невидимите връзки, които Константайн Ландри използваше, за да прикове цялото й внимание. Никога не бе срещала такъв мъж. От една страна бе доста съобразителна и предпазлива. Но от друга, усещаше присъствието му с всичките си сетива и това я тревожеше дори повече от разбираемата бдителност, която я бе обхванала.
— Вярвам ви, господин Ландри. — И наистина бе така. Напълно. — Не сте ченге, нали?
— Не.
— И Легаси наистина е ваш кон?
— О, да — отвърна Ландри много уверено. — Аз го притежавам.
За миг в сивите очи проблесна едно истинско чувство. То бе смесица от гордост, удоволствие и ентусиазъм.
През ума на Онър много бързо преминаха сцени от миналото. Тя помнеше подобно изражение в очите на баща си, когато той говореше за Стайлиш Легаси. Хората, които притежаваха расови коне, бяха като заразени от някаква треска, дори когато се опитваха да представят конете като чисти капиталовложения или защита срещу данъци. Влизането на някого в света на конните надбягвания, почти винаги означаваше ангажиране и на емоционално ниво. Това не беше сфера на цифри и на големи финансови сделки. Беше арена, която обвързваше емоциите. На Онър й се стори странно, че Ландри проявява интерес към този свят. Той приличаше на човек, който строго контролира емоционалната страна на своята природа. Всъщност човек можеше да бъде извинен, ако поставяше под въпрос дали Кон Ландри изобщо беше способен на силен емоционален отклик, реши с безразличие Онър.
— Наистина ли сте чули за намеренията на полицията за Грейнджър и сте решили да ме спасите, когато сте видели, че се запътвам към засадата?
— Да.
— Просто защото не приличам на човек, който би имал нещо общо с Грейнджър? — настояваше Онър. Тя изви с една ръка кожената дръжка на чантата, която носеше през рамо, когато си спомни за усещането, че той знаеше името й, още преди да бе я помолил да се представи.
— Имах си причини. Тази беше една от тях.
Онър пое въздух.
— Е, в такъв случай съм ви благодарна. Да ви кажа право, не горях от желание да се срещам с него. Ако ченгетата са го заловили, това ще реши проблема ми.
За първи път откакто бе започнала тази неразбория, Онър си позволи да се отдаде на чувството си на облекчение. Огромно облекчение. Бегла усмивка озари очите й.
Ландри долови настъпилото успокоение и смекчаване на отношението към него и мислено се поздрави. Първата нишка от мрежата беше попаднала на място. Онър Мейфийлд все още не бе разбрала, че за нея
