След като разбра с какво се занимава тя, Ландри спокойно постави в джоба си една от визитните картички и й подаде класьора.
— Ще ти се обадя утре, когато науча какво е станало с Грейнджър.
Онър кимна веднъж мълчаливо, примирявайки се със съдбата си. Кон знаеше служебния й адрес и телефонния й номер. За него нямаше да бъде проблем да се обади винаги когато пожелае. Последната й надежда да запази известна анонимност, а следователно и да си осигури някаква защита срещу него, се изпари. Най-неприятното от всичко бе, че не бе съвсем сигурна, но се радваше, че проблемът й се реши от само себе си.
Половин час по-късно, след като гледаха как един коняр разходи гордия Легаси, за да се поразхлади, Онър най-после успя да напусне хиподрума „Санта Анита“.
Следобедът й поднесе огромна изненада — реши тя, шофирайки към Пасадина. От една страна, бе спасена от деликатната работа с Грейнджър. Но другата страна на монетата разкри ситуация, която сама по себе си бе заредена със също толкова голям риск.
Толкова много въпросителни имаше около Константайн Ландри! Откъде можеше до утре да разбере какво е положението с Грейнджър? Наистина ли бе в града само за конните надбягвания? Какво означаваше онази неясна шега на Итън Бейли, че сделките с недвижими имоти били малко по-законни от работата на Ландри. Може би тя трябваше да направи това, което Кон предложи с безразличие, и да поиска препоръки от Бейли и от треньора. Не, това щеше да я накара да се чувства нелепо. Те явно щяха да кажат за него хубави неща, иначе Ландри нямаше да й го предложи. А и Ландри беше добър клиент на Хъмфри. Треньорът никога не би говорил против клиента си. Що се отнасяше до Бейли, възрастният мъж като че ли харесваше Ландри.
А съществуваше и тази подробност, че Ландри я бе спасил от това да има нещо общо с Грейнджър.
Този факт много я задължаваше към Кон. Не можеше да се измъкне. Когато ставаше въпрос за връщане на дългове, тя отстояваше репутацията си. Преди петнайсет години репутацията на семейството й бе достатъчно опетнена, за да държи влага за повече от едно поколение. Да, щеше да отиде с Кон Ландри на вечеря, ако според него му дължеше точно това.
Когато Онър завъртя ключа в бравата на външната врата, телефонът звънеше. Тя не бързаше да вдигне слушалката, защото беше почти сигурна кой може да й се обажда. Излезе права.
— Здравей, Адина.
— Върнала си се! — възкликна по-малката й сестра като обезумяла. Тя рядко говореше с неутрален тон. Всичко беше преувеличено, драматично, вълнуващо или възмутително. На Адина много й подхождаше южнокалифорнийският начин на живот. — Какво стана? Видя ли се с Грейнджър? Говори ли с него? О, Онър, колко ме беше страх!
— И да, и не.
Онър захвърли синята си чанта на кухненския плот, усещайки, че това бе предизвикано от раздразнение. Тя много обичаше Адина, но напоследък сестринската привързаност и семейната лоялност й идваха в повече.
— И да, и не?! Какво, за Бога, означава това? Свърши ли нещо с този човек, или не?
— Успокой се, Адина. Нещата не се развиха точно както ги бяхме намислили. Но може и да е за по- добро. Сигурно ще ти бъде приятно да узнаеш, че в момента Грейнджър е в ареста.
От другата страна настъпи гробно мълчание.
— Полицаите са го хванали? — най-после попита объркано сестра й. — Но как? Кога? Не разбирам.
— Очевидно днес му е направена клопка — обясни сериозно Онър и разказа на сестра си малкото подробности, които знаеше.
— Но човек като него само след няколко часа излиза под гаранция — извика Адина.
Онър нищо не каза. Тя бе съвсем наясно с тази възможност.
— А кой е този Ландри?
— Нямам представа. Но е собственик на красив кон. Жребец, потомък на Стайлиш Легаси.
— На Стайлиш Легаси? — Гласът на Адина изразяваше голямо учудване. — Това не беше ли конят на татко?
— Точно така.
Адина бе едва на осем години, когато убиха Никълъс Мейфийлд. Тя знаеше за коня само от спомените, които разказваха за него. Онър, тогава тринайсет годишна, бе пленена от мисълта, че семейството й притежава кон, макар че никога не й се бе удало да го види по време на надбягвания. Стайлиш Легаси бе участвал само в няколко състезания, когато двамата му собственици загинаха в кървав скандал, който от цялото семейство най-много травматизира Онър. Адина беше много малка, за да разбере какво се бе случило, а госпожа Мейфийлд, която се бе заплела в объркано бракоразводно дело, почти почувства облекчение, че всичко е приключило.
— Не виждам какво общо има това с каквото и да било. Каква е ролята на Ландри в случая? — попита загрижено Адина.
— Той ме предпази от клопката, която бе поставена за Грейнджър. И като разбра, че имам някаква далечна връзка с коня му, ме покани да наблюдавам надбягването.
„Покани“ бе нещо като евфемизъм за заповедта, която Ландри бе отправил към нея, но на Онър не й се искаше да обяснява опасенията си по отношение на този човек.
— И той ще ти каже какво става с Грейнджър?
— Каза, че утре ще разбере.
— Онър, става все по-объркано. Защо просто не даде парите на Грейнджър, за да сложиш край на всичко?
Онър затвори очи, търсейки миг спокойствие.
— Защото, когато бях тръгнала към него, полицаите вече го чакаха.
— Така е според Константайн Ландри. Ако не е бил прав? Или ако е играел някаква своя игра? Това нищо не решава. Аз съм в същата безизходица, в каквато бях и преди. Какво ще правим сега?
— Не знам. Няма как да разбера какво е станало този следобед — каза направо Онър. — Редно е да ми простиш, ако не се справям както трябва, но нямам кой знае колко много опит с акули като Грейнджър.
— Искаш да кажеш, че аз имам ли?
— Ти му дължиш пет хиляди долара, а не аз!
Адина избухна в сълзи и както обикновено Онър се почувства виновна.
— Забрави за това, Адина — уморено я успокои тя. — Аз ще се погрижа за всичко. Утре имам среща с Ландри и той ще ми каже дали трябва да се тревожиш за Грейнджър.
— Сигурна ли си, че можеш да се довериш на този Ландри? — попита през сълзи Адина.
— Не. — Отговорът бе незабавен. Но после Онър си помисли за човека с куршуменосивите очи. — Е, може би — допълни съобразително тя.
— Що за отговор е това?
— Истината е, че все още не знам. Но има нещо у него… Струва ми се, че в някои моменти може да бъде направо безпощаден, но имам чувството, че се стреми да поддържа нещата в равновесие.
— Кои неща?
— Няма значение. Ще ти се обадя утре, щом разбера нещо повече. Довиждане, Адина.
Онър остави слушалката, преди сестра й да успее да й зададе следващия си въпрос.
След това бавно мина по белия килим на хола, обзаведен с гарнитура в червено, черно и жълто, и отиде в кухнята, която беше с плочки в червено и черно. Денят беше тежък в няколко отношения и тя заслужаваше малко отмора. Като си наля чаша студен ризлинг „Нейпа Вали“, Онър се върна в хола. Потъна в люлеещия се стол с черна мрежа и вдигна краката си върху червената възглавничка. Сетне мълчаливо поздрави палмата пред прозореца.
— За твое здраве, Константайн Ландри, който и да си ти. Макар че още не съм сигурна дали трябва да ти благодаря, или да бягам от теб с всичка сила. Но едно е сигурно. Няма да провалиш живота ми.
