— Моля?
— Чу ме.
Ейми поклати глава.
— Няма ли просто да станеш и да се махнеш?
— Мястото ми е тук — отвърна непоколебимо той. — Ти си тази, която няма работа тук. Ти си тази, която трябва да се откажеш и да си заминеш, ако обстановката и хората не ти харесват.
— Може и да си прав — съгласи се нещастно тя, нещо, което силно я учуди. — Само че съм била твърде много път, за да се откажа и да се прибера.
— Кажи ми тогава какво мислиш за мен — нареди грубо Джейс и отново се облегна назад.
Може би умората след полета и връхлетялото я напрежение си казваха думата. Може би се чувстваше притисната, дори безкрайно неуверена. Да не би просто да бе станала безразсъдна, след като бе толкова далече от къщи? Тропическата нощ, барът, който бе достоен за страниците на приключенски роман, удивителният мъж, седнал срещу нея — всичко това бе част от някаква нереална сцена. Каквато и да бе причината, Ейми се вгледа в красивите тюркоазени очи на Джейс Ласитър и му каза какво мисли за него.
— Според мен си опасен мъж — заяви тя.
Дългите му мигли хвърлиха сянка върху бузите, ала преди това Ейми успя да забележи изненадата в погледа му. Последва напрегнато мълчание, а след това той тихо заговори.
— А пък аз си мислех, че съм просто един мазен собственик на гаден бар някъде по островите. Дразнещ, да, но не и опасен.
— Нима? — Тя извърна поглед, защото вече съжаляваше за думите си. — Предполагам, че познаваш себе си много по-добре от мен.
— По този въпрос може да се спори. Тази вечер обаче знам какво искам. Ще дойдеш ли с мен у дома, Ейми Шанън?
Тя се обърна рязко към него. Той не бе трепнал. Седеше отпуснат, притихнал и я наблюдаваше.
— Не — прошепна Ейми. — Няма да дойда у вас. Дори не те познавам.
— Познаваш ме по-добре, отколкото познаваш Дърк Хейли, с когото имаше среща — изтъкна Джейс с усмивка.
— Изобщо не е същото!
— Да не би да мислиш, че с него ще имаш по-добри спомени, отколкото с мен?
— Престани да мислиш, че търся забавни приключения, за Бога! — изсъска тя ядосана, без сама да знае защо. Бе сигурна, че не й бе приятно, дето Джейс се принизяваше по този начин. Нямаше да е така, както той представяше нещата. Ако легнеше с него, връзката между тях нямаше да бъде нещо преходно и неангажиращо! Бе убедена в правотата си. — Като гледам, доста опит си натрупал — продължи рязко Ейми.
— Понякога имам късмет — отвърна спокойно Джейс.
— Колко често жените, с които се забавляваш, разбират, че ти си този, който си търси забавления? — нападна го тя.
За пръв път тази вечер той се усмихна широко. Изведнъж стана чаровен, мъжествен, неустоим и Ейми го зяпна изненадана. Беше права! Този мъж наистина беше опасен.
— По принцип — обясни замислен Джейс, — не мисля, че жените се интересуват от моите чувства и намерения. Ами ти?
— Изобщо не ме интересува какво целиш. — Думите й прозвучаха с фалшива смелост. — Нямам намерение да се оставя да бъда използвана. Освен това не съм на пазар за кратки връзки. Защо просто не ме оставиш на мира и не си намериш подходящата туристка? — предложи мило тя.
— Колко си нелюбезна. Не изпитваш ли поне малко съжаление към мен?
— Не, защо да те съжалявам? — Беше истина. Ейми не изпитваше никакво съжаление към него. Човек не можеше да съжалява мъж, от когото струеше подобна сила. Имаше нещо в него, което я привличаше, въпреки че така и не успя да разбере какво бе то, и така ставаше още по-опасен за нея, каза си мрачно тя.
— Точно така — отвърна замислен той. — Не искам да ме съжаляваш. Предполагам, че ако успея да те вкарам в леглото си, ще съм особено доволен, защото ще знам, че не го правиш от съжаление.
— Не се притеснявай. Няма начин да се озова в леглото ти.
Той кимна послушно, макар да бе очевидно, че не прие сериозно думите й.
— Докога ще чакаш твоя човек?
Ейми сви рамене и погледна към вратата.
— Няма да е още дълго. Много съм уморена. Все още не съм си починала след полета. Веднага след като кацнахме, се настаних в хотела, вечерях и дойдох тук.
— Ами ако той не се появи?
— Ще се върна утре вечер. В съобщението се казваше…
— Какво съобщение? — прекъсна я спокойно Джейс.
— Няма значение. Това е личен въпрос. — Тя се изправи решително. — Става късно и ми се струва, че тази вечер чаках достатъчно дълго. Би ли ме извинил, трябва да си тръгвам… — Ейми остави на масата пари за двете чаши вино.
— Ще те изпратя до хотела — заяви той и покри ръката й със своята. — А виното е за сметка на заведението. — Джейс сви банкнотите в шепата й.
Тя се размърда неспокойно.
— Няма нужда да ме изпращаш — подзе бързо. Опита се да отдръпне ръка от неговата и той неочаквано пусна пръстите й. В същия момент ръката й бутна наполовина пълната чаша с вино. — О, не! — Това се бе случвало много пъти преди и в думите й не прозвуча изненада, само примирение. Чашата с вино политна сякаш на забавен кадър и бургундското се плисна към ръба й. В този момент, сякаш като по чудо, силни мъжки пръсти стиснаха чашата и я задържаха на мястото й, преди виното да се разлее отново. Ейми си пое рязко дъх. — Много си бърз — въздъхна тя.
Джейс се усмихна на една страна, когато остави чашата и заобиколи масата.
— Винаги ли си толкова непохватна?
— Когато съм нервна, винаги става така — призна Ейми и се зачуди как да се отърве от него. Той вече бе стиснал ръката й и я теглеше навън.
— Заради мен ли си нервна? — попита любезно.
— Да!
— Виж — започна Джейс, когато излязоха в спокойната нощ, хванати за ръце. — Аз вече съм ти познат. Много по-безопасно е да те изпратя до хотела, отколкото да рискуваш да се прибереш сама.
Тя се стресна.
— Да не би това да е опасен район? — попита притеснена и се заоглежда. Сградите покрай кея изведнъж й се сториха мрачни и страшни на светлината на луната. Малките лодки във водата се поклащаха и скърцаха.
— Не си в Уайкики, уважаема! — изръмжа той.
Ейми се намръщи.
— Не е нужно да се дразниш. Никой не те е карал насила да ме изпращаш!
— Не ми каза къде си отседнала — прекъсна я Джейс, все едно че не бе чул забележката й.
— В „Марина“. Знаеш ли къде е?
— Разбира се. Собственикът ми е приятел. Там ще си в безопасност.
— Страхотно — измърмори заядливо тя. Той продължаваше да стиска пръстите й. Джейс крачеше бързо, ала не прекалено. Ейми имаше чувството, че ако искаше, той с лекота можеше да я грабне подмишница и да продължи напред още по-бързо. Докато вървеше до него, усещаше колко бе стегнат и едър и се почувства малка и крехка. Бе едва метър шейсет и два и се чувстваше незначителна до него.
— Спокойно — заговори тихо Джейс и тя разбра, че той бе усетил колко бе нервна. — Няма да те нараня.
— Няма ли?
— Не. Мина много време, откакто за последен път изпращах жена на лунна светлина — призна тихо
