— Къде е телефонът? — бавно вдигна глава Малоун.
— Ето го там, в ъгъла…
Малоун стана и тръгна към апарата, а Кейси се насочи към изхода.
— Исусе Христе! — поклати глава продуцентката. — Как е възможно да повериш живота на толкова хора в ръцете на един хлапак?! Умът ми не го побира!
— Той е обичал сина си — сви рамене Кейси. — Вероятно го е правил и друг път… Именно по тази причина са въведени лицензи за управление на различните типове граждански самолети. Момчето попада в непозната ситуация, обърква се и всичко отива по дяволите…
Ти също, добави мислено тя и тихо затвори вратата след себе си.
ЮМА
10.05 ч.
— Господи Исусе Христе! — ревна Дик Шенк. — Аз имам дупка в шоуто, голяма колкото Афганистан, а тя ми разправя, че става въпрос за някакви шибани
— Нещата не стоят точно така, Дик — плачливо се обади Дженифър. — Става въпрос за истинска семейна трагедия. Човекът е обожавал сина си и…
— Това не ми върши работа, не разбираш ли?! — ревна отново Шенк. — Той е китаец, което означава, че не мога да припаря до него!
— Но хлапакът е убил четири души, петдесет и шест са ранените…
— Каква е разликата? Разочарован съм от теб, Дженифър… Много, много разочарован! Даваш ли си сметка какво означава това? Сега ще трябва да се задоволя с онзи пиклив материал за Малката лига…
— Не аз съм причинила този инцидент, Дик — каза Дженифър. — Аз просто съобщавам новината…
— Чакай малко! Какви са тези пресни фъшкии?
— Дик, аз…
— Ти съобщаваш собствената си некадърност, момичето ми! Нищо повече! — В гърлото на Шенк заклокочи ярост: — Прецака цялата работа, Дженифър! Материалът беше отличен — точно такъв, какъвто ми трябва: за поредния боклук, произведен в Америка! Но какво получавам само два дни по-късно? Американският боклук си бил наред, грешката била на някакво пикливо китайче и още по-пикливи фалшиви самолетни чаркове!
— Дик…
— Предупредих те, че не искам никакви дефектни чаркове, Дженифър! Но ти оплеска цялата работа! Ще говорим в понеделник!
Телефонът онемя.
ГЛЕНДЕЙЛ
23.00 ч.
Апаратът в дома на Кейси звънна точно когато върху екрана на телевизора започнаха да текат надписите с участниците в токущо приключилото предаване „Нюзлайн“.
— Кейси Сингълтън?
Гласът насреща беше леко дрезгав и повелителен.
— На телефона.
— Аз съм Хал Едгартън.
— Здравейте, сър.
— Намирам се в Хонконг. Един от членовете на борда токущо ми звънна с новината, че „Нюзлайн“ не е излъчило никакъв материал за „Нортън“.
— Вярно е, сър.
— Това е наистина добра новина, но все се питам как стана така, че се отказаха?
— Нямам представа, сър — отговори Кейси.
— Не знам как сте се оправила с тях, но съм доволен от работата ви. След няколко часа заминавам за Пекин, където ще подпиша договора. Джон Мардър трябваше да ме чака там, но по неизвестни причини е останал в Калифорния…
— Нямам никаква информация по този въпрос, сър.
— Много добре — рече Едгартън. — Радвам се да го чуя. Веднага след като се върна ще направим някои промени в администрацията… Между другото, обадих се да ви поздравя, Кейси. Свършихте огромна работа, под постоянен натиск… Наистина съм впечатлен.
— Благодаря, сър.
— Хал…
— Благодаря, Хал.
— Наредих на секретарката си да ни уреди един обяд веднага след като се прибера… Междувременно дръжте фронта!
Едгартън затвори, но телефонния звън не секна. Пръв беше Майк Ли, който я поздрави със сдържани и добре подбрани фрази. И той попита как е успяла да свали материала, но получи същия отговор. По неизвестни на Кейси причини „Нюзлайн“ анулирало предаването.
После звъниха колегите й: Дохърти, Бърн, Рон Смит. Норма беше най-любвеобвилна:
— Гордея се с теб, скъпа! — възкликна тя.
Накрая звънна Теди Роули, който, както обикновено бил наблизо и се питал какво ли прави…
— Уморена съм — каза му направо Кейси. — Нека го отложим за друг път…
— Това беше твоят ден, скъпа…
— Да, Теди. Затова съм толкова уморена.
Затвори, извади щепсела от контакта и се мушна под завивките.
НЕДЕЛЯ
ГЛЕНДЕЙЛ
17.45 ч.
Вечерта беше ясна и тиха. Кейси стоеше пред входа на къщата си. Иззад ъгъла изскочи кучето на Еймъс и облиза ръката й. След него се появи и собственикът му.
— Значи глътна куршума, а? — усмихна се старецът.
— Май така стана…
— В завода се говори, че си отказала да подкрепиш лъжите на Мардър за 545… Вярно ли е?
— Горе-долу…
— Значи си глупачка — изгледа я с присвити очи Еймъс. — Трябваше да излъжеш. Всички лъжат. Въпросът е чия лъжа ще бъде тиражирана…
— Еймъс!
— Баща ти беше журналист, вероятно това е причината да мислиш, че на този свят има и истина… Но такова нещо отдавна няма, моето момиче. От години е така. Още помня шумотевицата около катастрофата в Алоха. Интересуваха ги единствено клюкарските подробности. Стюардесата била засмукана навън… Дали е умряла преди да падне във водата? Дали е била жива и се е удавила? Това бяха въпросите им…
— Еймъс! — укорително го погледна тя.
— Зная, зная, това е развлечение — промърмори старецът. — Този път извади късмет, Кейси… Но следващият може и да не е така. Затова не го превръщай в навик. Не забравяй, че те определят правилата. Играта им обаче няма нищо общо с точните факти и действителността, тя е обикновен цирк…
Кейси нямаше желание да спори, наведе се и погали кучето.
— Всичко се променя — продължи Еймъс. — Преди години медиите се стремяха да отразяват действителността, поне приблизително. Но сега е обратното: медийнната представа Е действителността, докато реалният живот е скучен, лишен от вълнение. Ежедневието е измислица, медийният образ — истина.
