— Проклета да съм, ако…
— Запитахте ли се откъде някаква секретарка на видеозаписна фирма в Глендейл знае за намеренията на „Нюзлайн“ да прави предаване за „Нортън“? — продължи със същия равен глас Кейси. — Как е открила номера на мобифона ви, как е разбрала, че точно вие правите това предаване?
Малоун млъкна.
— Не се ли учудихте от факта, че юристът на „Нортън“ знаеше за получената от вас касета и разполагаше с клетвената декларация на онази администраторка?
Мълчание.
— Ед Фулър се появи във „Видео Имидж Системс“ минути след като вие сте излязла от там, госпожице Малоун. С единственото притеснение да не се сблъскате на вратата…
— Какво означава всичко това? — сбърчи вежди Дженифър Малоун.
— Не си ли зададохте въпроса защо Ед Фулър държи да подпишете декларация, че не сте получили касетата от служител на „Нортън“?
— Това е напълно естествено. Касетата съдържа изобличаващ материал, а той не желае компанията му да бъде обвинена…
— Обвинена от кого, госпожице Малоун?
— Ами… Не знам точно. От обществеността.
— По-добре седнете — повтори поканата си Кейси и бавно разтвори папката в ръцете си.
Малоун неохотно се подчини.
— Я почакайте — промърмори тя и се намръщи. — Искате да кажете, че не секретарката се е обадила за онази касета…
Кейси замълча.
— Тогава кой се е обадил?
Кейси продължаваше да мълчи.
—
Кейси бавно кимна с глава.
—
— Да.
—
Кейси се усмихна.
Извади от папката лист хартия и го плъзна върху масичката.
— Това е протокол за инспекция на резервни части, подписан и подпечатан от представител на ФАВ, с вчерашна дата — каза тя. — В него е отразено, че сензор за близост №2 на ТПА 545 е неизправен, със стара пукнатина в корпуса.
— Не ме интересуват протоколи за дефектни части! — отсече Малоун. — Моят материал има друга насоченост.
— Това е вярно — кимна Кейси. — Но полетните изпитания, на които присъствахте днес, недвусмислено доказаха, че всеки пилот с нормална квалификация лесно би се справил с фалшивата тревога, предизвикана от споменатата дефектна част. За това е нужно да остави самолета на автопилот и нищо повече. Но пилотът на 545 не е постъпил така…
— Командирът на ТПА 545 е пилот от висока класа! — каза Малоун. — Това е проверено и доказано!
— Точно така — кимна Кейси и плъзна нов документ на масичката. — Това е официално заверен списък на екипажа, представен във ФАВ заедно с полетния манифест преди излитането на ТПА 545.
Джон Дзен Чанг, командир 5/7/51 М
Лю Дзан Пинг, първи пилот 3/11/59 М
Ричард Йонг, първи пилот 9/9/61 М
Герхард Райман, първи пилот 7/23/49 М
Томас Чанг, първи пилот 6/29/70 М
Анри Маршан, бординженер 4/25/69 М
Робърт Шенг, бординженер 6/13/62 М
Малоун пое листа, хвърли му един поглед и го отмести настрана.
— А това е списъкът на екипажа, който получихме от „Транс Пасифик“ в деня след инцидента — извади нов документ Кейси.
ДЖОН ДЗЕН ЧАНГ, КОМАНДИР 5-7-51
ЛЮ ДЗАН ПИНГ, ПЪРВИ ПИЛОТ 3-11-59
РИЧАРД ЙОНГ, ПЪРВИ ПИЛОТ 9-9-61
ГЕРХАРД РАЙМАН, ПЪРВИ ПИЛОТ 7-23-49
АНРИ МАРШАН, БОРДИНЖЕНЕР 4-25-69
ТОМАС ЧАНГ, БОРДИНЖЕНЕР 6-29-70
РОБЪРТ ШЕНГ, БОРДИНЖЕНЕР 6-13-62
Малоун прегледа и този списък, после сви рамене:
— Същият…
— Не е същият — поклати глава Кейси. — В първия списък Томас Чанг е регистриран като първи пилот, а във втория — като бординженер.
— Грешка на някой чиновник — тръсна глава Малоун.
— Не е грешка…
Кейси разрови папката и извади нов лист хартия.
— Това е копие от рекламната брошура на „Транс Пасифик“, която се издава периодично и се разпространява безплатно между пътниците. Получихме я от една стаюрдеса в компанията, която очевидно
