Дженифър отново повърна, ръката ѝ трескаво се опитваше да измъкне книжната торба изпод бедрото. Подскачайки във всички посоки, блокчетата постепенно се ориентираха към вратата на пилотската кабина. Не се виждаше нищо. После воят на двигателите започна да се нормализира, блокчетата бавно изпопадаха на пода и останаха там.
Ново пропадане, нова смазваща тежест…
Самолетът пак се устреми нагоре…
Пилотът на Ф-14 гледаше с разширени очи как огромната пътническа машина рязко набира височина, ъгълът на изкачване надхвърляше двадесет и един градуса.
— Теди — включи радиото той. — Какво правиш, по дяволите?!
— Възпроизвеждам това, което е записано на уреда за полетните данни, нищо повече…
— Исусе! — простена пилотът.
Огромният сребърен корпус на Н-22 се стрелна през облаците на тридесет и две хиляди фута височина. Изкачването продължи още около хиляда фута, после скоростта видимо намаля. Наближаваше моментът на горната мъртва точка, после щеше да последва пропадането…
Дженифър повърна в торбата, която се изплъзна от ръцете ѝ и се разсипа в скута й. Извърна позеленялото си лице към Кейси и безпомощно прошепна:
— Прекратете това, моля ви! Самолетът започна да пропада.
— Нямате ли желание да заснемете пропадането? — попита я Кейси. — Ще станат страхотни кадри! Остават ни само още два цикъла…
—
Пропадането продължаваше. Без да отделя очи от лицето на жената до себе си, Кейси тихо подвикна:
— Теди! Би ли отдръпнал ръцете си от щурвала? Щрак.
— Разбрано. Дърпам ръце от щурвала…
Самолетът моментално зае хоризонтално положение. Леко и плавно. Моторите престанаха да вият. Блокчетата пяна се успокоиха върху мокета.
Полетът продължи нормално.
През илюминаторите се промъкна ярка слънчева светлина.
Дженифър избърса устни с опакото на дланта си, очите ѝ с недоумение обходиха кабината.
— Какво… Какво стана?
— Пилотът пусна щурвала.
Дженифър объркано поклати глава, очите ѝ блестяха.
— Отмести ръцете си? — попита с немощен глас тя.
— Точно така — кимна Кейси.
— Как тогава…
— Управлението бе поето от автопилота. Малоун се отпусна назад и затвори очи.
— Не разбирам… — прошепна тя.
— Това е било достатъчно, за да се сложи край на инцидента, който разследваме — отчетливо каза Кейси. — Пилотът пуска лостовете за управление и всичко свършва… Машината минава на автопилот, никакви инциденти, няма убити, няма ранени…
— Но защо не го е направил? — простена Дженифър. Кейси не отговори.
Няколко секунди по-късно се извърна към монитора и тихо рече:
— Да се връщаме, Теди…
ИЗПИТАТЕЛЕН ПОЛИГОН ЮМА
9.45 ч.
Кацнаха и Кейси се насочи към станцията. Прекоси просторното, натъпкано с апаратура помещение и влезе в стаята на пилотите. Обзавеждането тук беше изцяло от дърво, скромно. Част от историята на „Нортън Еъркрафт“, останала от времето, когато компанията произвеждаше бойни самолети. Изгьрбушеи кожен диван, който някога трябва да е бил зелен, но днес имаше сивкави отенъци. Две самолетни кресла до масичка с метални крачета с издраскан плот. Единствената нова вещ в помещението беше малък телевизор с вградено видео. Беше сложен редом със стара машина за кока кола, на която беше окачена табела с надпис „ПОВРЕДЕНА“. Стар прозоречен климатик вдигаше повече шум, отколкото охлаждаше. Температурата в стаята беше неприятно висока…
Пристъпи към прозореца и отправи поглед към екипа на „Нюзлайн“, който обикаляше около кацналият преди малко Н-22 и усилено снимаше. Корпусът блестеше под лъчите на пустинното слънце. Операторите се лутаха под него, очевидно объркани. Вдигаха камерите си нагоре, сякаш попаднали на подходящ обект, после бавно ги отпускаха. Сякаш чакаха нещо…
Кейси отвори един плик от дебела хартия, който носеше със себе си. Норма се беше постарала, цветните ксерокопия бяха наистина добри. Съдържанието на телексите беше задоволително. Всичко е наред…
Пристъпи към телевизора, докаран тук по нейно нареждане. Вкара една касета в процепа и зачака.
Чакаше появата на Малоун.
Обзе я страхотна умора. После се сети за лепенките. Нави ръкава на дрехата си и започна да ги сваля. Четири кръгчета скополамин, прикрепени към сгъвката на ръката й. Лекарство срещу морска болест. Именно то ѝ помогна да не повърне по време на полета. За разлика от Малоун, тя знаеше какво ги очаква и се беше подготвила…
Не изпитваше състрадание към нея. Единственото ѝ желание беше всичко да свърши. Предстоеше последната, решителна стъпка. А след това край…
Фулър беше единственият човек в „Нортън“, запознат с плановете на Кейси. Разбра какво се иска от него в секундата, в която тя му звънна от „Видео Имидж Системс“. Даваше си ясна сметка за положението, в което ще се окаже компанията след като „Нюзлайн“ сложи ръка върху касетата.
Останалото свърши изпитателният полет.
Сега седеше и чакаше появата на Малоун.
Пет минути по-късно в помещението влетя Дженифър Малоун и затръшна вратата след себе си. Беше облечена в пилотски комбинезон, с току-що измито лице и прибрана назад коса.
Кипяща от гняв.
— Не знам какво се опитахте да докажете там горе! — започна без заобиколки тя. — Направихте си кефа, нали? Записахте спектакъла, изкарахте ми акъла! Е, добре! Дано да ви е било приятно! Но искам да ви кажа, че това няма да промени дори един шибан кадър на предаването! Баркър излезе прав. Вашият самолет има проблеми с елероните, точно както твърди той. Пропуснал е един единствен факт: проблемът се появява при изключен автопилот. Това е всичко, в което успяхте да ме убедите по време на показната си демонстрация. Но същността на нашия материал остава непроменена: този самолет наистина е летящ ковчег! И след като излъчим предаването, няма да успеете да продадете нито една бройка от него, ако ще да търсите клиенти и на
Кейси мълчеше и слушаше. Млада е, рече си тя. Млада и глупава. После се изненада от категоричността на заключението си. То вероятно се дължеше на факта, че за тези пет години беше успяла да научи нещичко от мъжете в завода. По-възрастни и по-опитни мъже, които познават силата на властта, които могат да направят разлика между нея и празното бръщолевене…
Остави Малоун да се накрещи на воля, после рече:
— Страхувам се, че няма да изпълните нито една от заканите си…
— Само почакайте до утре вечер! — блеснаха очите на Малоун.
— Можете да съобщите какво е станало по време на Полет 545 и нищо повече — продължи с равен глас Кейси. — Аз обаче се съмнявам, че ще го направите…
— Ще видим! — просъска Малоун. — Ще видим! Свършено е с вашия шибан летящ ковчег!
— Я седнете — рече с въздишка Кейси.
