— Спускане на елероните.
— Аха… Сега ви моля за внимание. Това тук е лостът за спускане на елероните. Летим със същата скорост, на същата височина… Сега ще спусна елероните…
— Почакайте! — извика Дженифър. — Искам да се превържа с коланите!
— Няма нужда, госпожице Малоун — усмихна се пилотът. — Ще бъдете в пълна безопасност.
— Нека поне да седна…
— Добре, седнете.
Дженифър понечи да се върне в салона, но забеляза, че Сингълтън не мърда от мястото си. Почувства се глупаво и бавно се върна до нея.
— Спускам елероните — обяви Теди Роули.
Лостът премина в долно положение. Разнесе се леко бучене, което продължи няколко секунди и спря. Носът леко се разклати, после отново зае хоризонтално положение. Толкоз.
— Елероните са спуснати — обяви Роули и посочи инструментите пред себе си. — Това тук е скоростта, до нея е висотомера… Можете да се уверите сама. Виждате, че надписът ЕЛЕРОНИ свети. Казано с други думи, ние токущо дублирахме ситуацията, при която според мистър Баркър на този самолет са загинали трима души… Но вие забелязахте, че нищо особено не се случи, нали? Височината на полета остана абсолютно стабилна. Искате ли да повторим експеримента?
— Да — кимна тя. Просто защото не знаеше какво друго да каже.
— Окей, прибирам елероните. — Роули се обърна да я погледне, усмихна се и добави: — Искате ли да го направите вие? Или идете до илюминатора и наблюдавайте крилата.
Лесно ще забележите спускането и прибирането на елероните и ще проследите какво става по време на този процес… Пилотът натисна един бутон пред себе си и намести микрофона:
— Кула, обади се на 01. Искам проверка на мониторите… — Послуша известно време, после кимна: — Добре, разбрано… Госпожице Малоун, елате малко по-навътре… Така вашите колеги ще видят лицето ви, хванато от ей онази камера горе. Можете да им помахате с ръка…
Дженифър се подчини, чувствайки се глупаво.
— Колко пъти да спуснем елероните, госпожице Малоун? Не се притеснявайте, готови сме да дадем всички шансове на вашите оператори.
— Всъщност, не знам… — С всяка изминала минута Дженифър се чувстваше все по-глупаво. Полетните изпитания май щяха да се окажат капан, а записите щяха да направят Баркър пълен глупак. И не само Баркър, а и цялото предаване…
— Ако искате, можем цял ден да го правим — прекъсна хода на мислите ѝ Роули. — Само и само да проумете, че спускането на елероните не оказва никакво влияние върху сигурността на полета…
— Направете го още веднъж — сковано рече тя.
— Ето го лоста пред вас — рече пилотът. — Вдигнете металното капаче и го натиснете надолу. Ходът му е около два — три сантиметра.
Тоя тип е решил да ми прехвърли топката, рече си Дженифър и поклати глава:
— По-добре го направете вие…
— Както кажете, госпожице, няма проблеми.
Роули натисна лоста. Леко разтърсване показа, че елероните са спуснати, сигналният надпис на екрана светна. Носът леко потрепна, после се успокои. Всичко стана както по време на предишния опит.
— Сега ще включим камерите на преследвача — каза пилотът. — Чрез тях ще проследите цялата операция отстрани… Прибирам елероните…
Търпението на Дженифър се изчерпи.
— Добре де, какво е предизвикало инцидента, след като не са елероните? — попита тя.
— Колко време изтече, Теди? — обади се за пръв път Сингълтън.
— Двадесет и три минути от началото на полета.
— Достатъчно ли е?
— Вероятно. Можем да го очакваме всеки момент…
— Какво чакате? — попита Дженифър.
— Началото на поредицата от действия, която е предизвикала инцидента — поясни Кейси.
— Поредица от действия?
— Да — кимна Кейси. — Почти всички инциденти по време на полет се предизвикват от поредица събития, пряко свързани едно с друго. Ние ги наричаме каскада. Няма единична причина за авариите, те винаги са няколко… Убедени сме, че в този конкретен случай стартът на каскадата е предизвикан от сигнал за неизправност, подаден от неоригинален датчик, вложен в машината по време на някой от наземните технически прегледи.
— Фалшива част?! — попита Дженифър и неволно потръпна от ужас.
В главата ѝ моментално затича онази част от заснетите кадри, които би трябвало да изреже. Начало на поредица от действия, беше казала Сингълтън. Това не трябва да се подчертава, особено след като е само част от поредицата. Следващата брънка от веригата беше още по-важна: в крайна сметка ужасните събития на борда на ТПА 545 не могат да бъдат предизвикани единствено от някаква си фалшива част!
— Казахте поредица от събития… — подхвърли тя.
— Да. Няколко събития, които в крайна сметка водят до трагедията.
Дженифър усети как раменете ѝ увисват.
Продължаваха да чакат. Не се случваше нищо.
Изтекоха пет минути, Дженифър започна да трепери от студ. Очите ѝ не слизаха от циферблата на часовника.
— Какво точно очакваме? — не се сдържа тя.
— Търпение — извърна се да я погледне Сингълтън.
В следващата секунда се разнесе електронен сигнал, на главния дисплей светна оранжев надпис: НЕСЪОТВЕТСТВИЕ В СИСТЕМАТА НА ЕЛЕРОНИТЕ.
— Ето го! — промърмори напрегнато Роули.
— Но
— Електронен сигнал, който предупреждава, че елероните не са в леглата си. Но както сама виждате, лостът е в горно заключено положение, което означава, че елероните са прибрани. Това ни кара да вярваме, че предупреждението идва от неизправен сензор за близост на дясното крило. Той трябва да отчита наличието на елерона в леглото. Но този тук е повреден, по всяка вероятност от ниската температура на въздуха. Подава сигнал до пилота, според който елероните са спуснати, но той е погрешен…
— Сензор за близост… — объркано повтори Дженифър. — Не ви разбирам… Какво общо има той с Полет 545?
— В кабината се получава предупреждение за проблем с елероните — намеси се Кейси. — Такива предупреждения не са рядкост и пилотът не може да бъде сигурен дали става въпрос за реален проблем, или за излязъл от строя датчик… По тази причина той предприема рутинни действия: спуска елероните и отново ги прибира, очаквайки предупредителния надпис да угасне…
— Значи командирът на ТПА 545 е спуснал елероните, а после ги е прибрал? — попита Дженифър.
— Точно така.
— И това не е предизвикало инцидента?
— Не е. Току-що ви го демонстрирахме по най-категоричен начин.
— Тогава каква е причината?
— Уважаеми дами, приканвам ви да се върнете на местата си — обади се Роули. — Сега ще направим опит да пресъздадем цялата ситуация.
НА БОРДА НА ТПА 545
6.25 ч.
Кейси зае креслото в средата на пътническия салон и здраво стегна колана си. После погледна Малоун,
