чието лице беше пребледняло и обсипано със ситни капчици пот.
— По-здраво! — посъветва я тя.
— Не мога повече…
Кейси се пресегна и дръпна колана на момичето с цялата сила на ръцете си.
— Какво правите, за Бога! — хлъцна Малоун.
— Не ви харесвам кой знае колко, но все пак не искам да вадя часовника си от малкото ви дупе! — хладно се усмихна Кейси.
Малоун избърса чело с опакото на дланта си. Продължаваше да се поти, въпреки ниската температура в салона.
Кейси извади книжна кесия, тикна я под бедрото ѝ и все така хладно добави:
— Освен това не изпитвам никакво желание да ме оплескате…
— Смятате ли, че ще имаме нужда от това?
— Сто процента!
Очите на момичето зашариха из кабината.
— Слушайте — рече. — Може би трябва да отложим експеримента, а?
— Искате да изключим камерите?
— Вижте… Може би не бях права…
— За какво?
— Не биваше да се качваме на самолета. Трябваше само да наблюдаваме…
— Вече е късно.
Кейси си даваше сметка, че се държи грубо с момичето, тъй като и самата тя беше здравата уплашена. Не ѝ се искаше Теди да излезе прав за евентуалните пукнатини в корпуса. Ако е имал съмнения относно проверката, той едва ли би приел да проведе изпитанията… Беше присъствал както на предварителните огледи, така и на цикличния електротест, защото знаеше, че след тях му предстои полет с този самолет… Теди не е глупак.
Но все пак е пилот изпитател, рече си с въздишка тя.
А всички изпитатели са малко шантави.
Щрак.
— Дами, започваме — прозвуча познатият глас. — Превързахте ли се добре?
— Да — отговори Кейси.
Малоун раздвижи уста, но не успя да каже нищо.
Щрак.
— Кула, говори 01. Започвам осцилация.
Щрак.
— Разбрано, 01. Държим ви на радара.
Щрак.
— Наземна станция „Нортън“, говори 01. Проверка на мониторите.
Щрак.
— Прието. Едно — тридесет.
Щрак.
— Тръгваме, приятели. Записвайте.
Кейси следеше действията на Теди върху екрана на монитора. Беше спокоен и уверен, гласът му не потрепваше.
Щрак.
— Дами, на дисплея пред мен свети сигналът за нередност в елероните. Започвам спускането им, за да видя дали ще угасне… Елероните са спуснати. Автопилотът е изключен. Носът се вдига нагоре, скоростта намалява… Стигам до критичната точка…
Ушите на Кейси изтръпнаха от пронизителен алармен сигнал, електронен глас започна да повтаря с влудяваща монотонност: „претоварване, претоварване, претоварване…“
Щрак.
— Насочвам носа надолу, за да избегна претоварването — обяви Роули.
Самолетът рязко се наклони и започна да пикира.
Падаха като камък. Свистенето на двигателите се превърна в пронизителен вой. Тялото на Кейси увисна на широките брезентови колани. До нея Дженифър Малоун започна да пищи. Устата ѝ разкривена и широко отворена, издаваше дълъг и пронизителен звук, който се сливаше с воя на двигателите.
Кейси се опита да брои секундите на пропадането, въпреки острия световъртеж. Пет, шест, седем, осем… Колко време трае първоначалното пропадане?
Бавно и мъчително самолетът започна да излиза от пикирането. Воят на двигателите намаля. Кейси усети как тялото ѝ постепенно възвръща нормалното си тегло. После започна да става по-тежко. Още по-тежко… Бузите ѝ хлътнаха, ръцете ѝ легнали върху страничните облегалки на стола, сякаш се наляха с олово. Силата на земното притегляне. Два пъти над нормалната. На практика тя в момента тежеше не шейсет, а сто и двадесет кила… Потъна в креслото, сякаш притисната от гигантска длан…
Писъкът на Дженифър в съседното кресло се превърна в нисък, гърлен стон.
Самолетът започна да се издига, смазващата тежест се стопи. Отначало набирането на височина беше плавно, после стана обезпокоително рязко, а накрая — отвесно. Двигателите отново завиха. Дженифър пак закрещя. Кейси направи безуспешен опит да брои секундите. Липсваше ѝ достатъчно енергия за съсредоточаване.
Изведнъж съдържанието на стомаха ѝ се оказа в гърлото, усети силен световъртеж. Видя как монитора се надига от пода на кабината и увисва във въздуха, придържан само от коланите, с които беше овързан. Бяха достигнали мига на максимално изкачване и за момент изпаднаха в безтегловност. Дженифър притисна устата си с длан. После самолетът потрепна, смени посоката на движение и започна да пропада.
Щрак.
— Начало на втората пикова осцилация — обяви гласът на Роули.
Пак започнаха да падат като камък.
Дженифър отмести дланта от устата си и нададе нов писък, далеч по-силен от предишния. Кейси направи опит да се задържи за страничните облегалки и да разсъждава. Не се получи. Забрави да брои, забрави да…
Пак смазващата тежест.
Потъване, ужасен натиск…
Сякаш искаше да се забие в материята на седалката.
Не беше в състояние да помръдне, дори да извърти глава.
После започнаха да набират височина, по-стръмно от предишния път. Ушите ѝ писнаха от пронизителния вой на двигателите. Дженифър се вкопчи в ръката й. Обърна се да я погледне. Лицето ѝ беше бледо и потно, устата ѝ разкривена.
— Спрете това! — крещеше тя. — Спрете го!
Самолетът достигна пиковия момент на изкачването. Стомахът ѝ отново тръгна нагоре, гаденето се върна. Дженифър сложи ръка пред устата си, очите ѝ гледаха уплашено. Съдържанието на стомаха ѝ започна да цвърти между пръстите й.
Носът се наведе надолу, машината с писък започна да пропада…
Щрак.
— Освобождавам багажните отделения — обяви Роули. — Ще придобиете по-добра представа какво се е случило в действителност…
Капаците над главите им се отвориха, от тях изскочиха бели шейсетсантиметрови блокчета, които изпълниха кабината като снежна вихрушка. Бяха направени от лека поли-пропиленова пяна и напълно безопасни. Кейси усети как я удрят по главата и гърба.
