данни за полетния план и корекциите, нанесени от пилотите; ДКД — уредът за дигитален контрол на двигателите, който следи горивния процес и всички останали параметри; ДКПД — Дигиталният компютър за полетни данни, който обработва и съхранява скоростта и височината на полета, както и всички предупреждения за опасно превишаване на тези параметри…
— Ясно — кимна Ричмън. — Мисля, че започвам да разбирам.
— Всичко това щеше да е излишно, ако разполагахме със ЗУПД — обади се Рон Смит.
— Какво е ЗУПД?
— Специално устройство, което е от особено значение за поддръжката — отвърна Кейси. — Сервизен екип проверява машината след всеки полет. Той има нужда от уред, който дава бърза информация за евентуалните нередности…
— Не разговарят ли за това с пилотите?
— Пилотите са длъжни да докладват за забелязаните неизправности, но много неща убягват от тяхното внимание. Машините са изключително сложни, освен това всяка система е дублирана. Да вземем например хидравликата: значението ѝ е толкова голямо, че някои от агрегатите са дори тройно осигурени. Повреда във второто или третото осигуряване най-често остава тайна за екипажа в кабината. Ето защо бригадата за поддръжка използва УПД, което моментално изплюва всички параметри на токущо приключилия полет.
— Но на този самолет няма УПД, така ли?
— Вероятно не — отвърна Кейси. — То не е задължително. Според правилника на ФАВ задължителни са УДЗПП и КЗУ а устройството за пряк достъп се монтира по желание на превозвача.
— Може и да го има, но аз не мога да го открия — промърмори Рон. — То може да бъде монтирано навсякъде…
Беше се отпуснал на колене и лакти, пред него светеше портативен лаптоп, свързан с един от електрическите панели. Екранът се изпълваше с гъсто изписани колони:
A/Z PWR TEST 0 0 0 0 0 0 1 0 0 0 0
AIL SERVO COMP 0 0 0 0 1 0 0 1 0 0 0
AOA INV 1 0 2 0 0 0 1 0 0 0 1
CFDS SENS FAIL 0 0 0 0 0 0 1 0 0 0 0
CRK CMD MON INV 1 0 0 0 0 0 2 0 1 0 0
EL SERVO COMP 0 0 0 0 0 0 0 0 0 1 0
EPR/N1 TRA-1 0 0 0 0 0 0 1 0 0 0 0
FMS SPEED INV 0 0 0 0 0 0 4 0 0 0 0
PRESS ALT INV 0 0 0 0 0 0 3 0 0 0 0
G/S SPEED ANG 0 0 0 0 0 0 1 0 0 0 0
SLAT XSIT T/O 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0
G/S DEV INV 0 0 1 0 0 0 5 0 0 0 1
GND SPD INV 0 0 0 0 0 0 2 1 0 0 0
TAS INV 0 0 0 0 1 0 1 0 0 0 0
— Това са данните от компютъра за контрол на полета — каза Кейси. — Обикновено те показват голяма част от неизправностите, които могат да се появят в отделните агрегати.
— Но как интерпретирате всичко това? — попита Ричмън.
— Изобщо не го интерпретираме — отговори Рон Смит. — Записваме информацията и я прехвърляме в „Нортън“. Там момчетата от Дигитален контрол я прехвърлят в главния компютър, който има грижата да предложи видеосимулация на полета…
— Поне се надяваме да стане така — въздъхна Кейси и се изправи: — Още колко време ти трябва, Рон?
— Десет минути, максимум — отвърна инженерът.
— Ама, разбира се, как не — обади се от кабината Дохърти. — Десет минути максимум! Това вече няма значение. Аз исках да изпреваря задръстванията, но това вече си остава само мечта… Днес детето ми има рожден ден, аз обаче пак ще отсъствам от празника. Жена ми ще е бясна!
Рон Смит се усмихна:
— Хей, Дъг, можеш ли да се сетиш за още нещо, което би могло да се обърка?
— Разбира се — кимна Дохърти. — Сещам се за куп такива неща… Например салмонела в тортата, която ще натръшка всички хлапета…
Кейси надникна през отворената врата. Хората от поддръжката бяха слезли от крилото, Бърн приключваше с проверката на двигателите, Трунг прибираше УДЗПП в микробуса.
Работното време беше приключило.
Започна да слиза по стълбичката, очите ѝ се спряха на три микробуса, паркирани в ъгъла на хангара. И трите носеха маркировката на „Нортън Секюрити“. Около двадесет човека от охраната на компанията бяха наобиколили самолета.
— Какво става? — забеляза ги Ричмън.
— Такава е практиката — обясни Кейси. — Винаги охраняваме машините, които трябва да бъдат прехвърлени в завода.
— С толкова много хора?
— Ами да — сви рамене Кейси. — Тази машина е важна за нас…
Не пропусна да отбележи обаче, че мъжете от охраната бяха въоръжени. Това беше нещо ново. Хангарите на ЛАКС поначало се охраняват добре, никога не се беше налагало фирмената охрана да носи оръжие.
Но наистина ли беше така?
