Та това би означавало край на компанията!
— Но Бръл каза, че…
— Бръл… Обичайните им дрънканици, това е всичко. Знаеш как се разпространяват слуховете в този завод. Помниш ли като бяха решили, че композитните материали ги правят стерилни? Шибаните копелета цял месец не се вяснаха на работа! След което се оказа, че това е поредният сапунен мехур… Работата е същата и сега. Инструментариумът заминава за Атланта, точка! Поне на теб причините трябва да са ти известни: оня шибан сенатор от Джорджия ще спре да ни се бърка във финансите и няма да ни пречи във всеки момент, в който се обърнем за някой по-дебел кредит от банка „Ексим“…Това е положението, ясно ли ти е?
— Някой трябва да пусне съответния слух — рече Кейси.
— За Бога, та те прекрасно знаят това! — избухна Мардър. — Нали имат представител на всяко заседание на ръководството? Това най-често е самият Бръл!
— Но той твърди, че не е присъствал на преговорите с китайците…
— Аз ще поговоря с него — изръмжа Мардър.
— Аз пък искам да хвърля едно око на договора за производство на спомагателните елементи — изгледа го Кейси.
— Ще имаш тази възможност, веднага след като бъде финализиран…
— Какво им възлагаме?
— Част от носовата конструкция и емпенажа3. Същото, което възложихме преди време и на французите… По дяволите, нима не е ясно, че не можем да им възложим нищо друго, тъй като те нямат нужното техническо обезпечение!
— Бръл намекна, че могат да се намесят в работата на КРИ, за да спрат китайската сделка — подхвърли Кейси.
— По какъв начин? — свъси вежди Мардър. — Заплаши ли те?
Кейси само сви рамене.
— Какво точно ти каза?
— Препоръча ми да си взема отпуска.
— О, Боже! — разпери ръце Мардър. — Това вече е прекалено! Довечера ще си поговоря с него и ще го вкарам в пътя! Ти не мисли за това, концентрирай се върху работата. Ясно?
— Ясно.
— Благодаря ти за информацията, аз ще имам грижа за останалото…
УКК „НОРТЪН“
16.53 ч.
Кейси влезе в асансьора и се спусна от деветия на четвъртия етаж, където се намираше кабинетът й. Прехвърляйки в главата си разговора с Мардър, тя стигна до заключението, че директорът казва истината. Възмущението му изглеждаше съвсем неподправено, а по отношение на слуховете в завода беше съвсем прав. Спомни си как преди около две години момчетата от ОПА изведнъж започнаха да я обграждат с внимание, постоянно се интересуваха от здравето й. Няколко дни по-късно разбра причината за това: в завода беше плъзнал слух, че е болна от рак…
Да, тук има почва за какви ли не клюки…
Тръгна по коридора. По стените висяха фотографии в рамки, които напомняха за славната история на „Нортън Еъркрафт“: Франклин Делано Рузвелт пред бомбардировача Б-22, който го е превозил до Ялта, Ерол Флин в компанията на усмихнати момичета пред един Н-5 на фона на тропическа растителност, Хенри Кисинджър на борда на Н-12 преди историческата си мисия в Китай през 1972 година. Всички фотографии бяха майсторски патинирани и внушаваха чувство за стабилност и дълговечност.
Отвори двойната врата, върху матираното стъкло на която беше изписано с черни букви „Управление качествен контрол“. Озова се в просторно предверие, където действаха секретарките. От двете му страни бяха наредени кабинетите на началниците.
Първото бюро до вратата заемаше Норма — едра жена на неопределена възраст със синкава коса и постоянна димяща цигара в ъгъла на устните. Пушенето в сградата беше забранено, но Норма, както обикновено, изобщо не се съобразяваше с това. Работеше в компанията толкова отдавна, че никой от колегите ѝ не можеше да претендира за по-дълъг стаж. Според част от клюките, които циркулираха в завода, тя е едно от момичетата на снимката с Ерол Флин, друга пък твърдеше, че е била любовница на Чарли Нортън някъде през петдесетте. Никой не можеше да каже дали това отговаря на истината, но Норма с положителност знаеше къде са закопани труповете… Всички в завода се отнасяха към нея с нещо като страхопочитание, дори Мардър внимаваше да не я засегне…
— Как вървят нещата, Норма? — попита Кейси.
— Обичайната паника — промърмори женището без да сваля цигарата от устата си. — Ето ти тук един куп телекси…
— Снопче листове се озова в ръката на Кейси: — Скъсаха се да те търсят. Тепето в Хонконг звъня три пъти, но вече трябва да си е тръгнал… Тепето във Ванкувър вдигаше пара допреди половин час. Него може и да го хванеш…
Кейси кимна. Не беше изненадана от активността на техническите представители на компанията. Наричаха ги ТП, бяха служители на „Нортън“, но работеха в базите на основните клиенти. А клиентите несъмнено искаха да получат пълна информация за инцидента на борда на 545…
— Карам нататък — продължаваше Норма. — Във вашингтонския офис са пощръкляли, някой им казал, че след този инцидент жълтите щели да дадат поръчката си на „Еърбъс“. Тепето в Дюселдорф настоява да обявим, че става въпрос за пилотска грешка. Тепето в Милано плаче за повече информация. Тепето в Абу Даби иска едноседмична командировка в Милано, тепето в Бомбай чуло, че става въпрос за блокаж на двигател… Него го оправих сама. Накрая, обади се дъщеря ти и каза, че няма нужда от пуловера си…
— Страхотно!
Кейси понесе купчината телекси и факсове към кабинета си. Зад бюрото ѝ се беше настанил Ричмън. На лицето му се изписа изненада.
— Извинявам се — рече той и скочи на крака.
— Норма не ти ли уреди кабинет? — попита Кейси.
— О, да, вече си имам една стаичка — отвърна младежът.
— Отскочих тук просто за да те попитам какво да правя с това… — В ръката му се поклащаше найлоновото пликче с видеокамерата, която бяха намерили в самолета.
— Аз ще се погрижа.
Той кимна, остави пликчето върху бюрото и попита:
— А сега какво?
Кейси тръсна купчината телекси на плота.
— Мисля, че можеш да си тръгваш. Ще се видим утре в седем.
Младежът излезе, а тя се отпусна в креслото. Всичко върху бюрото изглеждаше така, както го беше оставила. Но второто чекмедже отляво не беше съвсем затворено. Нима Ричмън беше ровил в нещата й?
Издърпа чекмеджето. Вътре се търкаляха кутии с дискети, ножица, поставка с флумастери. Не забеляза да са разместени, но все пак…
Чу как Ричмън казва довиждане на секретарките, стана и се върна при Норма.
— Това хлапе се беше настанило зад бюрото ми — оплака ѝ се тя.
— Знам — намръщи се женището. — Дори поиска да му направя кафе…
— Малко съм изненадана, че в „Маркетинг“ не са му обяснили правилата на играта.
— Забравих да ти кажа, че звъннах на Джийн — знаеш я, моята приятелка там — подхвърли Норма. — Тя твърди, че почти не го е виждала, защото постоянно пътувал…
— Така ли? — изненада се Кейси. — Новопостъпил, при това член на фамилията Нортън… Къде е пътувал?
— Джийн не знае нищо — поклати глава Норма. — Искаш ли да звънна в Транспортния отдел?
— Да, направи го — отвърна Кейси.
