— Успя ли да говориш с Бръл? — попита тя.
— Да, свих му перките… Но ще мине известно време преди това да стане известно на останалите… Дотогава всички ще бъдете под охрана.
— Добре — въздъхна Кейси.
— Обикновена предпазна мярка и нищо повече — увери я Мардър.
— Ясно.
— Хайде, лека нощ…
ВТОРНИК
ГЛЕНДЕЙЛ
5.45 ч.
Събуди се рано, преди будилника. Навлече една хавлия и отиде в кухнята да пусне машината за кафе. Погледна през прозореца. Синята лимузина още беше там. След известен размисъл реши да пропусне ежедневния осемкилометров джогинг. Може би беше глупаво от нейна страна, но не ѝ се искаше да рискува.
Взе чашата кафе и се премести в хола. Всичко изглеждаше различно. Довчера къщичката ѝ се струваше уютна, днес обаче имаше чувството, че е твърда малка, изолирана и беззащитна. Беше доволна, че Алисън ще прекара седмицата при Джим.
Кейси беше преживяла и други моменти на социално напрежение, даваше си сметка, че заплахите обикновено си остават само заплахи. Но предпазливостта никога не е излишна. Един от първите уроци, които научи в „Нортън“ беше, че животът в производствените халета е много труден, по-труден дори от живота край поточната линия на „Форд“. Тази компания беше една от малкото останали в страната, която предлагаше 80,000 долара годишно на хора с висше образование, неуспели да си намерят работа по специалността. Разбира се, срещу стотици часове извънреден труд. Но такава работа се намираше все по- рядко, конкуренцията за подобно място ставаше все по-ожесточена. И по тази причина, ако профсъюзът прецени, че китайската сделка застрашава сигурността на работните места в предприятието, той ще направи всичко, за да я провали.
Отпуснала чашата в скута си, Кейси изведнъж си даде сметка, че се страхува да отиде на работа. Което, разбира се, нямаше никакво значение. Остави чашата на масичката и влезе в спалнята да се облече.
След няколко минути излезе навън и отвори вратичката на мустанга. В същия момент зад синята кола насреща спря друга. Потегли с очи в огледалцето за обратно виждане. Синята лимузина я последва.
Значи Мардър се бе разпоредил за двойна охрана. Едната кола пази къщата, другата я ескортира…
Нещата май са по-зле, отколкото си беше представяла…
Вкара колата на територията на завода с чувство на необичайно напрежение в гърдите. Първа смяна вече беше застъпила, паркингът беше пълен. Няколко декара, задръстени от коли… Кейси спря на бариерата на портал 7. Униформеният служител ѝ махна да продължава, после, без видим сигнал от ескорта, задържа бариерата и за синята кола. Паркира на запазеното си място пред административната сграда и слезе.
— Приятен ден, госпожо.
Единият от бодигардовете беше свалил стъклото и ѝ се усмихваше.
— Благодаря.
Онзи махна с ръка и синята лимузина рязко потегли.
Кейси спря и се огледа. На юг се простираше огромното сиво туловище на Сграда 64, на изток беше Сграда 57 — там се монтираше двумоторникът; зад нея едва се очертаваше Сграда 121 — главното хале за боядисване… На запад се точеха ремонтните хангари, прозорците им отразяваха светлината на слънцето, издигнало се над планината Сан Фернандо. След пет години в този завод, гледката ѝ беше до болка позната. Но днес изведнъж ѝ се стори, че от огромните мащаби се излъчва нещо заплашително, някаква куха враждебност. Наоколо беше пусто. Две секретарки изчезнаха във входа на администрацията и тя остана сама. Абсолютно сама…
Глупости, рече си тя и разкърши рамене да прогони страха. Време е за работа.
НОРТЪН ЕЪРКРАФТ
6.34 ч.
Роб Уонг, един от младите програмисти в „Дигитални информационни системи — Нортън“, извърна глава от редицата монитори пред себе си и каза:
— Съжалявам, Кейси… Получихме дигиталния запис на полетните параметри, но възникна проблем.
— Ох, не искам да слушам — въздъхна тя.
— Зная какво е…
На практика не беше особено изненадана. Уредите за запис на полетните параметри рядко работят както трябва. В печата техните пропуски се оправдават с повреди, получени вследствие на катастрофата. Когато един самолет се удари в земята със скорост от 900 километра в час е логично да се допусне, че някакво касетофонче ще се повреди.
Но не така мислят специалистите от самолетостроенето. Те добре знаят, че УДЗПП дават много дефекти, дори когато машината си лети напълно нормално. Причината за това се крие в липсата на изрично изискване от страна на ФАВ за проверка на тези уреди преди всеки полет. На практика те се проверяват най-много веднъж в годината и това предопределя тяхното състояние — много от тях изобщо не работят…
Проблемът е известен на всички: — Федералната Агенция, Националният Борд, авиокомпаниите, производителите. Преди две — три години „Нортън Еъркрафт“ извърши внезапна проверка на всички свои самолети, пристигнали за редовен преглед в Бърбанк, Кейси беше член на комисията. Резултатът беше показателен: само едно от шест проверени записващи устройства работеше нормално…
Въпросът защо Агенцията задължава производителите на самолети да монтират УДЗПП, а не изисква тяхната проверка преди всеки полет, беше обект на разгорещени дискусии в кръчмите около авиозаводите из цялата страна — от Сиатъл чак до Лонг Бийч. Циничното становище беше, че всички имат интерес от дефектните записващи устройства. В една страна, която се управлява от алчни адвокати и жадна за сензации преса, каква изгода могат да имат самолетостроителите от обективен и точен анализ на инцидентите?…
— Правим всичко възможно, Кейси — добави Роб Уонг. — Но получените данни са пълни с аномалии…
— Какво искаш да кажеш?
— Изглежда така, сякаш ускорител номер. 3 е излязъл от строя някъде около двадесет часа преди инцидента. От което следва, че рамковите синхронизатори са захранвани с погрешна информация…
— Рамковите синхронизатори?
— Точно така. Устройството записва параметрите на работата на двигателя посредством отделни информационни блокове, които наричаме рамки. Ще ти дам един пример: получаваме информация за параметрите на скоростта. Тя присъства в информационните блокове постоянно, появява се веднъж на всеки четири рамки, които излизат на екрана. Не стане ли това, тези рамки излизат от синхрон и полетните параметри се оказват невъзможни за разчитане. Ето виж…
Извърна се към екрана пред себе си и натисна няколко клавиша:
— При нормална работа на УДЗПП ние получаваме триизмерно изображение на цялата конструкция… Ето го… Самолетът е готов за полет…
На екрана се очерта триизмерното изображение на един ширококорпусен Н-22. Отначало то беше само пунктирано, после започна да се запълва. Няколко секунди по-късно пред очите на Кейси се появи един напълно завършен макет, изобразяващ машината по време на полет.
— Така, сега вкарваме данните на вашия УДЗПП…
Макетът сякаш се взриви и изчезна от екрана. Миг по-късно се появи отново, но коренно променен. Лявото крило беше откъснато от корпуса, извито под прав ъгъл. Самолетът се преобърна надясно. После
