— По дяволите! — ревна Мардър.
— Джон, дай да разсъждаваме трезво — обади се със спокоен глас Трунг. — Поддаваме се на емоции и пропускаме един много важен момент: автопилотът…
Ново мълчание.
Мардър преглътна, овладя нервите си и остро попита:
— Какво автопилотът?
— Дори елероните да се спуснат по време на полет, автопилът би трябвало да овладее машината и да я задържи стабилна. Той е програмиран така, че винаги компенсира подобни грешки. Елероните се спускат, автопилотът прави нужните корекции. Пилотът вижда предупредителния сигнал и прибира елероните обратно. Самолетът продължава полета си без никакви проблеми…
— Може би не е летял на автопилот…
— По всяка вероятност е било така — кимна Трунг. — Но защо?
— Може би твоят автопилот се е прецакал! — изръмжа Мардър. — Може би в компютъра му е влязъл някакъв вирус!
Трунг скептично поклати глава.
— Такива неща са ставали! — настоя Мардър. — Спомни си за инцидента на ЮС Еър над Шарлот миналата година. Тогава самолетът се претърколи във въздуха, нали?
— Точно така — кимна Трунг. — Но това не беше предизвикано от вирус в компютъра. Техниците от службата за поддръжка бяха извадили основния компютър за подмяна на някакъв чип, а при повторното му инсталиране просто не го тикнали докрай в гнездото. Получило се прекъсване на сигнала, това е всичко…
— Но според показанията на стюардесата от Полет 545, капитанът се борел с автопилота…
— Нормално — отвърна Трунг. — Автопилотът реагира на всяко отклонение от полетните параметри. А когато пилотът се „бори“ с него, резултатът винаги е един и същ — машината лети така, сякаш в кабината няма никой…
— Това регистрирано ли е от контролните уреди?
— Да. На всеки три секунди автопилотът прави опит да поеме управлението. Това не става — значи капитанът умишлено му е пречил, предпочитайки ръчното управление…
— Да не забравяме, че става въпрос за един изключително опитен пилот — напомни му Мардър.
— Прав си — кимна Трунг. — Затова се присъединявам към мнението на Кени: ние наистина нямаме никаква представа какво е станало в шибаната кабина!
Очите на присъстващите се извърнаха към Майк Ли, представителят на авиокомпанията.
— Какво ще кажеш, Майк? — попита Мардър. — Ще имаме ли интервю с пилота, или няма да имаме?
— Знаеш ли, присъствал съм на стотици заседания от подобен род — философски въздъхна Ли. — На всички тях съществува тенденция да се обвиняват онези, които не могат да се защитят… Такава е човешката природа. Вече обясних защо екипажът е напуснал страната. От собствените си архиви знаете, че капитанът на този полет е първокласен пилот. Не изключвам да е допуснал грешка. Но познавайки проблемите на този модел самолети, специално проблемите с елероните, на ваше място аз бих насочил вниманието си върху техниката…
— Без съмнение и ние ще постъпим така — кимна Мардър. — Но все пак…
— На никого не е изгодно да започваме война и да се затрупваме с взаимни обвинения — продължи Ли. — Разбирам, че вниманието ви е насочено към предстоящата сделка с Пекин, но искам да ви напомня, че „Транс Пасифик“ също е един от сериозните клиенти на вашата компания. До този момент сме закупили десет самолета, имаме поръчка за други дванадесет. Постоянно разширяваме мрежата си, всеки момент ще получим лиценз и за вътрешни полети тук. Това означава, че в момента никак не ни е до скандали и лоша реклама. Нито по отношение на самолетите, на които летим, нито по отношение на нашите пилоти… Надявам се, че ме разбирате добре.
— И още как, мамка му! — отново се възпламени Мардър. — Не бих могъл да се изразя по-ясно! — Очите му бавно огледаха присъстващите: — Всички тук имат ясни и конкретно поставени задачи. Действайте! Искам отговори!
СГРАДА 202 / ЦПС
7.59 ч.
— Полет 545? — вдигна вежди Феликс Валерщайн. — Много обезпокояващо, много! — Сивокосият германец от Мюнхен управляваше Центъра за полетни симулации и Програмата за обучение на пилоти с тевтонска ефективност.
— Защо казваш това? — погледна го Кейси.
— Защото ми се струва, че инцидентът с него е напълно невъзможен! — сви рамене Валерщайн.
Вървяха през огромното хале на Сграда 202. Високо над главите им се издигаха двата тренажора, по един за всеки от пътническите самолети на „Нортън“. На външен вид не се различаваха от всяка стандартна машина, но само ако се гледат отпред. Носът с пилотската кабина сякаш беше отрязан от гигантски нож, останалата част от корпуса липсваше. Конструкцията се държеше на сложна система от хидравлични системи.
— Получи ли полетните данни? Роб каза, че ще се опиташ да ги разчетеш…
— Опитах се — кимна сивокосият мъж. — Но без успех. Бих казал, че са почти неизползваеми. Няма ли УПД?
— Няма, Феликс.
Влязоха в командната зала, запълнена с видеоекрани и компютърни конзоли. Оттук инструкторите наблюдаваха поведението на пилотите в тренажорите. В момента и двата работеха.
— Феликс, опасяваме се, че елероните са се спуснали по време на полета — промълви Кейси. — Възможно е и обръщане на изпускателните тръби…
— И какво от това?
— Вече имахме проблеми с елероните…
— Това беше отдавна, Кейси. Освен това елероните не могат да предизвикат толкова тежък инцидент. Със смъртни случаи… Не, не, това е изключено!
— Сигурен ли си?
— Абсолютно. Сега ще ти покажа… — Обърна се към един от инструкторите и попита: — Кой лети на Н- 22 в момента?
— Инграм. Първи пилот от „Нортуест“.
— Добър ли е?
— Средна хубост. Има около тридесет летателни часа. На един от екраните Кейси видя мъж на около тридесет и пет години, седнал в пилотското кресло на тренажора.
— Къде се намира в момента? — попита Феликс.
— Секунда — отвърна инструкторът и натисна някакви бутони пред себе си. — Над Атлантическия океан, ВП 33, точка осем М.
— Добре — кимна Феликс. — Това означава, че лети на височина тридесет и три хиляди фута, скоростта му е осем десети от тази на звука. Вече доста време е в тези параметри, всичко изглежда наред. Той е спокоен, дори мъничко ленив…
— Точно така, сър.
— Добре. Сега искам да спуснете елероните на мистър Инграм…
Инструкторът се наведе над клавиатурата, а Феликс се извърна към Кейси:
— Гледай внимателно.
В продължение на няколко секунди пилотът на екрана беше все така отпуснат. После изведнъж се наведе към уредите пред себе си и сбърчи чело.
Феликс махна с ръка към пулта на инструктора, над който светеха множество екрани:
— Тук можеш да видиш всичко, което вижда и той… На централния дисплей за полетните параметри започва да мига индикаторът за спуснатите елерони. Той го забелязва. Междувременно виждаш, че носът на самолета леко се повдига…
