утвърдените в света: „Дженерал Илектрик“, „Прат & Уитни“ и „Ролс-Ройс“… Но репортерите така и не схващат разликата.
— Това ми се струва едно добро оправдание — скептично я погледна Ричмън.
— Нищо подобно. Нима звъниш в газовата компания когато ти спре токът? Нима обвиняваш производителя на колата ти за спукана гума?
— Не, разбира се — отвърна Ричмън. — Но тук става въпрос за вашите самолети, нали? С двигателите и всичко останало…
— Не е така. Ние изграждаме съответния корпус, след което на него се монтират двигателите, които предпочита клиентът. Точно както ти би избрал марката на гумите, които искаш да бъдат монтирани на колата ти… Но ако „Мишлен“ е произвел дефектни гуми и ти имаш проблеми с тях, вината за това не е на „Форд“, нали? Такова е положението и в нашия случай…
Ричмън не изглеждаше убеден.
— Единственото, което можем да сторим, е да издадем сертификат за безопасност на полетите със съответните двигатели — продължи Кейси. — Но не сме в състояние да принуждаваме авиокомпаниите да поддържат тези двигатели съобразно спесификациите за живота на корпуса. Това не е наша работа и всички трябва да са наясно с този факт. На практика репортерката представи инцидента обратно, по абсолютно негативен начин…
— Как така?
— Блокирали са роторите на двигателя — поясни Кейси. — Това означава, че перките на охладителните витла са се откъснали от роторния диск и са пробили обшивката. Двигателят е гръмнал поради липса на редовни прегледи и поддръжка. Това е недопустимо. Нашето крило обаче е поело летящите осколки и е спасило пътниците в салона. Така че; правилното заключение от инцидента би трябвало да е съвсем друго: корпусът на Н-22 е конструиран толкова добре, че е предпазил живота на двеста и седемдесет човека! За това би трябвало да получим медал, но на практика ще стане нещо съвсем друго: още утре акциите ни на борсата ще паднат… А сериозен процент от пътниците ще предпочетат самолети от друга марка… Това ли е правилната реакция по отношение на инцидент от подобен характер? Не. Но ние не можем да очакваме друга реакция, след като вече чухме как се интерпретират събитията… И точно това дразни хората тук.
— Слава Богу, че не споменаха „Транс Пасифик“ — въздъхна Ричмън.
Кейси кимна с глава. Това беше главната ѝ грижа, именно по тази причина беше хукнала към най-близкия телевизор. Искаше да разбере дали блокирането на роторите в Маями ще бъде свързано с вчерашния инцидент на Полет 545. Засега това не беше станало, но тя знаеше, че рано или късно ще стане…
— Котката е избягала от торбата — промърмори тя. — Сега ще ни загреят телефоните…
ХАНГАР 5
9.40 ч.
Десетина души от охраната се навъртаха около работния портал на Хангар 5, зад който се провеждаше инспекцията на самолета на „Транс Пасифик“. Но това беше стандартна процедура, съпровождаща всяка поява на СПВ в завода. Екипи на Службата за поддръжка и възстановяване постоянно обикаляха света и отстраняваха повредите, получени по време на полет. За тази своя дейност те имаха специален лиценз от ФАВ. Членовете им се подбираха според професионалните качества, а не според трудовия стаж. По тази причина те не членуваха в профсъюза и появата им в завода често предизвикваше напрежение.
Ширококорпусната машина на „Транс Пасифик“ се намираше в средата на хангара, осветена от ярките лъчи на прожекторите, почти скрита зад гъста мрежа от подвижни скелета. По нея пъплеха множество мъже в работни комбинезони. Кейси зърна фигурата на Кени Бърн в близост до един от двигателите. Както обикновено, Кени беше ядосан и яростно проклинаше работниците от поддръжката, които вече бяха успели да свалят ръкавите на ускорителите и ги подлагаха на специални тестове за нарушение на гладкостта.
Рон Смит и екип електротехници стояха на специална платформа, издигната под корема на самолета. Високо горе, зад стъклата на пилотската кабина, се мярна профила на Ван Трунг, който ръководеше екипа за проверка на авиониката.
Дохърти стърчеше на крилото и даваше разпореждания на механиците от корпусната бригада. С помощта на кран те бяха свалили триметровата алуминиева обшивка, прикриваща елероните.
— Започват от едрите кокали — поясни Кейси. — Първи на проверка се подлагат едрогабаритните части…
— Имам чувството, че ще разглобят самолета изцяло — отвърна Ричмън.
— На това му викаме унищожаване на уликите — обади се един глас зад тях.
Кейси се обърна. На метър два стоеше Тед Роули, един от пилотите изпитатели. Беше облечен в дънково облекло, на краката му имаше остроноси каубойски ботуши, очите му бяха скрити зад слънчеви очила с метални рамки. Повечето от изпитателите се обличаха по този начин, явно обичаха външният им вид да излъчва заплаха.
— Теди Роули — представи го Кейси. — Старши пилот — изпитател. В завода му викат „Теди Страшния“…
— Хей, все още не съм видял сметката на никого! — изрази протеста си Теди. — Но все пак е по-добре да ми викат „Страшния“, отколкото „Кейси и Седемте джуджета“…
— Това ли е прякорът й? — погледна го с интерес Ричмън.
— Аха — кимна пилотът. — Ей ги там джуджетата й… Пълзят нагоре — надолу по самолета… — Ръката му дружески се стовари върху рамото на Кейси: — Как я караш, приятелче? Вчера те търсих…
— Знам, но бях заета — отвърна Кейси.
— Бас държа, че е така — ухили се Тед. — Мардър здравата ви е нагрял задниците! Я кажи какво откриха инженерите? Всъщност, недей, мога да отгатна и сам… Не откриха абсолютно нищо, нали? Техният красавец е перфектен, както винаги. Остава другата вероятност: пилотска грешка…
Кейси не отговори, а по лицето на Ричмън се изписа притеснение.
— Хей, няма от какво да се срамуваш — подвикна Теди. — Тая песен съм я чувал и преди. Конструкторите винаги са имали членски карти за клуба „Да прецакаме пилотите“. Нали затова се стремят към пълна автоматизация на полетите? Те просто не понасят мисълта, че някой може да ги
— Стига, Теди — погледна го право в очите Кейси. — Прекрасно знаеш статистиката, според която голяма част от инцидентите са предизвикани от…
Замълча, тъй като в същия момент Дъг Дохърти надникна от ръба на крилото над тях.
— Лоши новини, Кейси — мрачно промърмори той. — Ела да видиш…
— Какво има?
— Мисля, че разбрах какво е станало на борда на Полет ТПА 545…
Кейси се изкатери по скелето и стъпи на крилото. Дохърти се беше навел над извивката. Елероните бяха изскочили напред, под тях зееше част от вътрешната конструкция.
Кейси се отпусна на лакти и колене.
Пространството за елероните беше очертано от няколко улея, разположени на около метър един от друг. По тях подвижните части излизаха напред и се прибираха, задвижвани от хидравликата. Предната част на улеите завършваше с малки плъзгачи, които улесняваха спускането на елероните надолу, в дъното на пространството се виждаха хидравличните бутала, които ги изтикваха и прибираха. Сега, при спуснато положение, тези бутала бяха просто металически пръти, увиснали в празно пространство. Обзе я чувство на пълно объркване. Винаги ставаше така, когато пред очите ѝ се разкриваше част от вътрешната конструкция на самолета.
— Какво има? — попита тя.
— Виж тук — отвърна Дъг, наведе се и посочи един метален елемент, извит под формата на кука. Беше не по-голям от палеца й.
— И какво?
