Хидравличната система тихо забуча, огромният конус на тренажора се повдигна с няколко градуса.
— В момента мистър Инграм проверява лоста за управление на елероните, точно според инструкциите. Открива, че той е застопорен и е леко учуден. Това означава, че непредизвикано спускане на елероните е изключено…
Тренажорът остана с вирнат нос.
— Мистър Инграм обмисля ситуацията. Той разполага с достатъчно време, за да вземе решение. Самолетът лети на автопилот и е достатъчно стабилен. Да видим какво е решил… Аха… Сваля лоста, после отново го вдига. Опитва се да махне предупредителния сигнал от екрана. Това не води до нищо… Мистър Инграм разбира, че има проблеми в системата за управление. Запазва спокойствие и продължава да търси решение… Какво ли ще направи? Ето, променя параметрите на автопилота… Слиза на по-малка височина и намалява скоростта. Абсолютно правилно. Носът все още е вдигнат, но по-малката височина и по-ниската скорост му предоставят далеч по-благоприятни условия… Сега решава отново да раздвижи лоста…
— Да го отърва ли от проблема? — попита инструкторът.
— Защо не? — сви рамене Феликс. — Мисля, че всичко е ясно…
Инструкторът натисна някакъв бутон, носът зае хоризонтално положение.
— И така, мистър Инграм продължава полета при нормални условия — каза Феликс. — Отбелязва инцидента в полетния дневник и продължава пътя си към Лондон…
— Но той остана на автопилот — отбеляза Кейси. — Какво щеше да стане, ако беше преминал на ръчно управление?
— Защо да го прави? Полетът протича нормално, поне половин час е на автопилот, който поддържа курса и скоростта…
— Нека допуснем, че все пак го прави…
Феликс сви рамене и се обърна към инструктора:
— Изключи му автопилота.
— Слушам, сър.
Прозвуча алармен сигнал. Пилотът на екрана вдигна глава към показанията на уредите, ръцете му хванаха лостовете. Алармата млъкна, в кабината се възцари тишина. Пилотът продължаваше да държи лостовете.
— Поел ли е управлението? — попита Феликс.
— Да, сър — кимна инструкторът. — Височина на полета 29000, скорост 7.1 М. Автопилотът изключен.
— Окей — кимна германецът. — Спусни му елероните. Инструкторът натисна някакъв бутон. Контролният дисплей в кабината на тренажора издаде звуков сигнал, на екрана се появи мигащото предупреждение за спуснати елерони. Отначало яркочервено, после бяло… Кейси пристъпи към монитора и видя как пилотът се навежда напред. Беше забелязал предупредителния надпис.
— Сега носът отново се повдига, но този път мистър Инграм ще трябва сам да овладее машината — рече Феликс. — Ето, ръката му хваща щурвала… Леко и много внимателно. Браво… Машината е стабилизирана.
Извърна се към Кейси и отново сви рамене:
— Видя всичко, нали? По тази причина съм убеден, че инцидентът на Полет 545 не е свързан с елероните… Изключвам и обръщане на изпускателните тръби, които излизат от ускорителите… И в двата случая автопилотът би компенсирал и би задържал машината под контрол… Това, което е станало на „Транс Пасифик“ е истинска загадка за мен, Кейси…
Излязоха пред хангара и Феликс се насочи към джипа си. На покрива му беше прикрепена дъска за сърф.
— Купих си „Хенли“ — похвали се той. — Искаш ли да го разгледаш?
— Мардър вдига ужасна врява, Феликс — въздъхна Кейси.
— Нека си вдига, това очевидно му харесва…
— Кажи ми какво според теб е станало на 545?
— Добре, ще бъда откровен — кимна германецът. — Полетните характеристики на Н-22 са такива, че в случай на неконтролирано спускане на елероните при ръчно управление, машината става изключително чувствителна. Но ти прекрасно знаеш това, Кейси. Нали беше в комисията за отстраняване на този вид повреда преди три години?
— Да, бях — кимна тя. — Създадохме специален екип, който трябваше да разгледа всички аспекти на стабилността па Н-22 по време на полет… Заключението беше, че повишената чувствителност на машината при ръчно управление не създава проблеми…
— Вярно заключение — кимна Феликс. — Проблеми не трябва да има. Стабилността на полета при всички съвременни самолети се контролира от компютри. Това с особена сила важи за реактивните изтребители, които изобщо не могат да излетят без помощта на сложна компютърна система. Но те по принцип са с висока полетна нестабилност. Машините на гражданската авиация не са толкова чувствителни, но и при тях всички важни параметри на полета се контролират от компютри: горивния процес в двигателите, ориентацията във въздуха, тягата… Да не говорим за всички онези спомагателни, изцяло компютъризирани операции, които поддържат сигурността на полета…
— Това е вярно — кимна Кейси. — Но те могат да летят и без автопилот.
— Безспорно. Това е част от обучението на нашите пилоти. Когато машината стане прекалено чувствителна — както в случая с повдигането на носа, именно командирът е този, който преминава на ръчно управление и нанася много внимателни корекции… Ако действа грубо, той рискува да изпусне контрола и самолетът се гмурка. Тогава вече е много трудно да го задържи, следва поредното рязко изкачване… Мисля, че точно това е станало на „Транс Пасифик“, полет 545…
— С други думи твърдиш, че става въпрос за пилотска грешка, така ли?
— Бих бил абсолютно категоричен в това, ако командир на този самолет не беше Джон Чанг…
— Толкова ли е добър?
— Не — поклати глава Феликс. — Той е превъзходен пилот! Тук се срещам с много пилоти, но малцина от тях притежават истинска дарба. Говоря за нещо много повече от бързи рефлекси, познания и опит. Говоря за нещо далеч по-голямо от обикновената сръчност. Наричам го инстинкт… Джон Чанг е един от най-добрите пилоти, които са влизали в моя тренажор. Затова съм абсолютно убеден, че инцидентът на борда на ТПА 545 не се дължи на пилотска грешка. Не и когато на командирското кресло седи Джон Чанг. Съжалявам, Кейси, но проблемът е в машината… Трябва да е в машината! Друга възможност просто не виждам!
НА ПЪТ ЗА ХАНГАР 5
9.15 ч.
Прекосяваха огромния паркинг, Кейси замислено мълчеше.
— И докъде стигнахме? — обади се след известно време Ричмън.
— Доникъде.
Това беше единственото заключение, независимо от различните ъгли, под които анализираше фактите. До този момент не бяха успели да установят нищо сигурно. Пилотът беше съобщил за турбуленция, но такава нямаше. Една от пътничките беше описала типично непредизвикано спускане на елероните, но това спускане далеч не обясняваше огромните опустошения в пътническите салони. Стюардесата твърдеше, че командирът се е борил е автопилота — нещо, което според Трунг може да стори само един крайно неопитен пилот… А Феликс твърди, че командирът на този самолет е един от най-добрите в бранша.
Мъгла.
Пълна мъгла.
Ричмън крачеше до нея и мълчеше. Цяла сутрин си траеше. Сякаш загадката около инцидента с Полет 545 се беше оказала твърде сложна за него и интересът му се изпаряваше.
Но Кейси не беше обезкуражена. Много пъти се беше оказвала в подобно положение. В начина, по който първите данни си противоречат, няма нищо странно. Просто защото инцидентите по време на полет рядко се предизвикват от една отделна грешка. Екипите, които разследват тези инциденти, винаги очакват поредица от грешки, навързани помежду си. В крайна сметка се стига до неизбежното: аварира цяла
