Дохърти протегна ръка и натисна куката. Тя моментално отскочи в предишното си положение.
— Това е предпазителят. На пружина е, задвижва се от специален соленоид вътре в кабината. Предназначението му е да блокира елероните в момента, в който влязат обратно в леглата си.
— Е, и?
— Този е изкривен — рече с въздишка Дъг.
Кейси напрегна взор. Не видя нищо изкривено, металната кука ѝ се струваше напълно нормална.
— Дъг, струва ми се, че…
— Погрешно ти се струва — рече Дъг и залепи един металически нивелир странично на предпазителя. Отклонение действително имаше, макар и само няколко милиметра. — И това не е всичко — продължи инженерът. — Виж улеите. Доста са износени…
Подаде ѝ лупа, Кейси се наведе над ръба, издигнат на десетина метра от земята. Износване действително имаше, повърхността на заключващото устройство беше леко неравна. Но това е нормално за всички триещи се помежду си части.
— Наистина ли мислиш, че това има значение, Дъг? — вдигна глава тя.
— О, да — отвърна с погребален тон дебелият. — Става въпрос за износване от два, а може би и три милиметра.
— Колко предпазителя държат всеки отделен елерон?
— Само един.
— И какво става, ако той е дефектен?
— Елеронът се спуска по време на полет. Може би не изцяло, но достатъчно, за да предизвика корпусни вибрации.
Помниш, че той е контролна повърхност, която действа при ниска скорост, нали? Но при крайсерска скорост влиянието му рязко нараства, дори и съвсем леко спускане се отразява на аеродинамиката…
Кейси сбърчи вежди и се взря в малкия метален палец, използвайки лупата.
— Но как този предпазител се вдига по време на полет? — попита тя. — Защо изскачането на елерона е частично?
— Хвърли едно око и на останалите — рече с въздишка Дъг. — Няма дори следа от износване…
— Може би са били подменени — подхвърли Кейси. — Всички, с изключение на този…
— По-скоро е обратното — рече Дъг. — Подменен е само този, другите са оригинални… Виж онзи там, в съседство. В основата му още личи номерацията…
Кейси напрегна взор. Малко над мястото на сглобката действително се виждаше издаден триъгълник, във вътрешността на който беше изписаната буквата X и поредица от цифри. Всички оригинални части носеха подобна маркировка.
— Прав си — въздъхна тя.
— А сега погледни нашия приятел — мрачно промърмори Дъг. — Виждаш разликата, нали? При него триъгълникът е обърнат обратно… Имаме работа с менте, Кейси…
Днес, в края на двадесети век, производството и продажбата на фалшиви резервни части изглежда е един от главните проблеми за самолетостроителите. Медиите концентрират вниманието си главно върху нелегалното производство на консумативни стоки — часовници, компактдискове и компютърен софтуеър. На практика обаче се фалшифицира всичко, което може да бъде произвеждано серийно, включително резервни части за автомобили и самолети. И проблемът е много сериозен, тъй като един фалшив часовник „Картие“ не може да те убие, за разлика от фалшивата резервна част, вложена в корпуса на самолета…
— Добре — въздъхна Кейси. — Ще направя справка в счетоводството на Отдела по поддръжка. По фактурата може би ще открием откъде се е появил този предпазител…
ФАВ задължаваше всички производители на самолети за гражданско въздухоплаване да имат точен и подробен архив за своите външни доставчици. В допълнение на това подмяната на всяка оригинална част се отбелязваше в специален дневник. Самите фирми производители доброволно изготвяха свои, изключително детайлизирани списъци, съдържащи номерата на всички оригинално вложени в отделния самолет части, включително името на фирмата доставчик. Огромна по обем канцеларска дейност, но благодарение на нея лесно се установяваше кой е производителят и кой е доставчикът на всяка отделна част, вложена в самолетите, независимо от факта, че общият брой на тези части надхвърля милион… Нещо повече — списъците отбелязваха всяка замяна на части, включително и онези, които се вземат от един самолет, за да се вложат в друг. Те съдържаха информация и за ремонтираните части, които отново са върнати в съответната машина. Всеки елемент имаше своя собствена история. При нужда (и при достатъчно време, разбира се) тази история можеше да се проследи до последната подробност: откъде е закупен съответния елемент, кой и кога го е монтирал…
Пръстът ѝ се насочи към скобата предпазител:
— Снима ли я?
— Разбира се — кимна Дохърти. — Всичко е документирано.
— Тогава я демонтирай. Ще я занеса за анализ в лабораторията за изследване на металите. Между другото, това може ли да бъде причина за непредизвиканото спускане на елероните?
— Може — пусна една от редките си усмивки Дохърти. — И на практика е станало точно така… Тук става въпрос за нестандартна част, вградена в действаща машина, Кейси. И точно тя е причина за сериозен инцидент…
— Значи всичко е ясно, така ли? — възбудено попита Ричмън докато се спускаха по скелето. — Дефектна част?
— По-полека — намръщи се Кейси. Този хлапак започваше да ѝ действа на нервите. — Първо трябва да направим подробна проверка…
— Каква проверка? Как ще бъде извършена тя?
— Ще се опитаме да научим кой е доставчикът на предпазителя — нетърпеливо отвърна Кейси. — За тази цел ще се върнеш в администрацията и ще кажеш на Норма да изиска архивите на Отдела по подръжка на ЛАКС. После да прати телекс до Тепето в Хонконг и да изиска бордния журнал. Да го предупреди, че Федералната Агенция също го иска, но ние трябва да ги изпреварим…
— Добре — кимна Ричмън и тръгна към широко зейналия портал на Хангар 5. Крачеше наперено, като човек, който разполага с изключително важна информация.
За разлика от него, Кейси все още не беше убедена, че са открили нещо сериозно. Поне засега…
ПРЕД ХАНГАР 5
10.00 ч.
Излезе от халето малко след Ричмън, очите ѝ се присвиха от ярката слънчева светлина. Видя Дон Бръл да слиза от колата си пред Сграда 121 насреща и забърза към него.
— Здравей, Кейси — рече Бръл и затръшна вратичката. — Тъкмо се питах кога ще ми се обадиш…
— Говорих с Мардър — каза без заобиколки тя. — Той се закле, че производството на крилата изобщо не е било обсъждано с китайците.
— Разбрах — кимна Бръл. — Снощи ми се обади и използва същите думи… — Физиономията му запази мрачното си изражение.
— Мардър твърди, че всичко е слухове — подхвърли тя.
— Лъже. Лично той се е ангажирал с китайците.
— Няма начин, пък и не виждам смисъла — сви рамене Кейси.
— Виж какво ще ти кажа — погледна я в очите Бръл. — Лично за мен цялата работа е без значение. След десет години, когато заводът ще се закрие, аз ще бъда пенсионер. Но горе — долу по това време твоето дете вероятно ще е студентка и ще се чудиш откъде да намериш пари за разните там такси и други неща… Защото ще си без работа. Мислила ли си по този въпрос?
— Дон, нали сам каза, че в цялата работа няма логика? — избягна въпроса му тя. — Едва ли някой ще посмее да предложи монтажа на крилата в Китай. Това би било твърде грубо и твърде безцеремонно…
— Мардър е груб и безцеремонен, Кейси — отвърна Бръл и присви очи срещу слънцето. — Ти прекрасно знаеш, че е способен на това.
