— Дон…
— Знам какво говоря — прекъсна я с решителен тон Бръл. — Тези части и инструменти, които опаковаме, заминават за Сан Педро, а не за Атланта. На тамошното пристанище вече сглобяват специални контейнери за експедиция по море.
Ето откъде профсъюзът черпи информация, въздъхна в себе си Кейси, а на глас каза:
— Това е извънгабаритен товар, Дон. Не може да се транспортира нито по шосе, нито чрез железопътен транспорт. Винаги сме използвали кораби и ти го знаеш. Специалните контейнери се сглобяват, за да можем да минем през Панамския канал. Това е най-краткият път до Атланта…
— Видях транспортните документи — поклати глава Бръл.
— На тях не пише Атланта, а Сеул — Корея…
— Корея ли? — намръщи се тя.
— Точно така.
— Но в това наистина не виждам логика, Дон!
— Аз пък я виждам. Тук става въпрос за елементарна маскировка. От Корея контейнерите ще бъдат пренасочени за Шанхай.
— Разполагаш ли с копия от тези документи? — попита Кейси.
— Не ги нося у себе си.
— Искам да ги видя!
— Добре, Кейси — въздъхна Дон. — Ще направя това за теб. Но трябва да знаеш, че ме поставяте в изключително деликатно положение. Момчетата няма да позволят реализацията на тази сделка. Мардър вика да ги успокоявам, но как да стане това? Аз съм профсъюзен лидер, а не директор на завода…
— Какво искаш да кажеш?
— Ситуацията е извън мой контрол.
— Дон…
— Винаги съм те харесвал, Кейси — въздъхна Бръл. — Но ако продължаваш да се мотаеш тук, с нищо не мога да ти помогна…
След тези думи се обърна и се отдалечи.
ПРЕД ХАНГАР 5
10.04 ч.
Утринното слънце грееше над завода, навсякъде цареше оживление. Работниците прекосяваха разстоянието между огромните халета на велосипеди, отникъде не се долавяше заплаха и напрежение. Но Кейси прекрасно знаеше какво ѝ намекна Бръл: в момента положението ѝ е твърде деликатно, намира се в ничия земя… Видя едрата фигура на Джак Роджърс да крачи към нея точно когато беше набрала номера на Мардър на клетъчния си телефон.
Джак беше репортер в „Телеграф Стар“ — вестникът на Ориндж Каунти, специалист по въпросите на гражданската авиация. Наближаваше шестдесетте, беше опитен и внушаващ доверие репортер, представител на изчезващото поколение журналисти от печатните издания, които познават материята си не по-зле от хората, които интервюират. Поздрави я с небрежно повдигане на ръката.
— Здрасти, Джак — усмихна се тя. — Какво става?
— Дойдох по повод сутрешния инцидент с контейнера в 64 — отвърна Роджърс. — Онзи, дето паднал от крана…
— Лоша работа — кимна Кейси.
— Не зная дали си информирана, но малко по-късно станал друг инцидент — погледна я внимателно репортерът. — На площадката пред 94… Натоварили контейнер с подобно съдържание на камион, но шофьорът взел завоя прекалено остро и сандъкът се изтърсил пред халето. Голяма бъркотия…
— От теб го чувам…
— Явно става въпрос за саботаж — добави Роджърс. — Според моите източници, профсъюзът не иска тая сделка с китайците…
— И аз чух нещо такова — кимна Кейси.
— Причината е, че ръководството на компанията поело ангажимент крилата да се сглобяват в Шанхай, нали?
— Няма такова нещо, Джак.
— Сигурна ли си?
— Знаеш, че не мога да коментирам сделките на компанията, Джак — отстъпи крачка назад тя. — Особено сделка като тази, която все още не е финализирана…
— Ясно — кимна репортерът и извади бележника си. — Очевидно става въпрос за поредния налудничав слух. Не съм чувал компания производител да възлага на клиента си сглобяването на крилата… Това би било истинско самоубийство…
— Точно така — съгласи се Кейси. Но веднага си даде сметка, че от известно време насам си беше задавала точно този въпрос: защо Едгартън би предприел подобен ход? Кой производител би се разделил със сглобяването на крилата? В това просто няма логика…
— Питам се защо профсъюзът се опасява от прехвърлянето на това производство в чужбина? — погледна я над бележника си Роджърс.
— Те трябва да ти дадат отговор на този въпрос, Джак — сви рамене Кейси. Прекрасно знаеше, че репортерът има солидни връзки в профсъюза. Както с Бръл, така и с други хора…
— Чух, че можели да го докажат с документи…
— Ти видя ли тези документи?
— Не съм — поклати глава Роджърс.
— Аз пък не съзирам причина да не ти ги покажат, ако действително ги имат.
Роджърс отбеляза нещо в бележника си и се усмихна:
— Онова блокиране на роторите в Маями е срамна работа, нали?
— Зная само това, което показаха по телевизията.
— Как мислиш, това ще се отрази ли на общественото мнение по отношение на Н-22? — Писалката увисна над хартията, готова да документира всяка нейна дума.
— Няма причини за подобно нещо. Проблемът възниква в двигателите, а не в конструкцията. Вероятната причина е дефект в притискателния диск на компресора…
— И аз съм на това мнение — кимна Роджърс. — Разговарях с Дон Питьрсън от ФАВ, вече са имали подобен инцидент. Причината била в притискателния диск на компресора за шеста фаза, след изследването му открили ясни следи от водород…
— Алфа-бразди?
— Точно така — кимна репортерът. — Плюс характерното при умората на метала набраздяване…
Кейси се замисли. Компонентите на двигателя работят при температура между 2500 и 3000 градуса по Целзий — тоест доста над критичната точка от 2200 градуса, при която се топят повечето метални сплави. По тази причина те се произвеждат от различни съставки на титана, по специална технология. Създаването на някои компоненти представлява истинско изкуство, особено когато става въпрос за перките на ротационните витла. Те се отливат по технологията за „растеж“ на кристалите и благодарение на този факт са извънредно здрави. Процесът на сглобяването им обаче е изключително прецизен, дори и за най- сръчните ръце. Същевременно титановите отливки по тази технология имат един характерен дефект — при тях се наблюдава типичната за монокристални структури „умора“ на метала, резултатът най-често е появата на бразди и пукнатини.
— А Полет 545? — вдигна глава Роджърс. — И при него ли имахте проблеми с двигателите?
— Инцидентът с „Транс Пасифик“ стана едва вчера, Джак — въздъхна Кейси. — Работата на комисията е още в началото си.
— Ти си ръководител на Качествен контрол в КРИ, нали?
— Да.
— Доволна ли си от хода на разследването до този момент?
— Джак, не мога да коментирам работата на комисията по този случай. Все още е прекалено рано.
— Не е прекалено рано за слуховете, Кейси — изгледа я репортерът. — Знаеш как става… Дрънкат се
