Именно Еймъс беше консултант на Националния Борд за Безопасност по нашумялата катастрофа на авиокомпания „Алоха“ през 1988 г. Тази авиокомпания осъществява вътрешни полети над Хавайските острови. Един от нейните самолети Боинг 737 претърпя необичайна авария: при височина на полета 8000 метра се скъсва шест метра от горната обшивка на корпуса — от предната врата до крилото… При настъпилата рязка декомпресия една от стюардесите с засмукана навън и загива. Пилотът съумява да кацне в Мауи, въпреки тежките поражения. Машината е разглобена на части веднага, още на летището…
Останалите самолети на „Алоха“ се подлагат на тест за корозия и умора на метала. В резултат два 737 отиват за претопяване, а трети е подложен на няколкомесечен основен ремонт. При всички тези машини са открити пукнатини в обшивката и наличие на масивна корозия. ФАВ издава заповед за задължителен преглед на всички Боинг-737, които се намират в експлоатация. Резултатите са ужасяващи: четиридесет и девет машини на осемнадесет различни компании се оказват с пукнатини в корпусите.
Наблюдателите в бранша са изненадани от тежкия инцидент, тъй като предполагат, че машините 737 на „Алоха“ се намират под тристранно наблюдение: от страна на „Боинг“, ФАВ и самата компания собственик. Пукнатини вследствие на корозия има още на първите самолети от този модел, но „Боинг“ отдавна е взела мерки за тяхното отстраняване. Освен това компанията е предупредила „Алоха“, че соленият въздух и влажният климат на Хаваите са предпоставка за корозия.
Впоследствие се откриват и други причини за инцидента. Една от тях се оказва доста необичайна: поради факта, че разстоянията между отделните острови на архипелага са доста къси, машините на „Алоха“ кацат и излитат много по-често от обичайното, а това рязко скъсява и междуремонтния им пробег. Този факт, заедно с корозията, предизвикана от соления океански въздух, става причина за появата на многобройни пукнатини по корпусите. „Алоха“ не ги забелязва, в компанията няма достатъчно опитни експерти. ФАВ пропуска да ги открие, защото изпитва хронически недостиг на персонал, а хората, с които разполага, са претрупани с работа. Представителят на ФАВ в Хонолулу отговаря за девет авиокомпании и седем ремонтни центрове в района на Тихия океан — от Китай и Сингапур, до Филипините. В такива условия се стига до инцидента с отлепването на корпуса…
След катастрофата ФАВ, „Боинг“ и „Алоха“ организират истинска наказателна експедиция. Неоткритите структурни изменения в корпуса на пострадалата машина се приписват на лошо ръководство, лоша поддръжка, слаб контрол от страна на ФАВ, некадърен технически персонал. Избухва огромен скандал, последиците му се усещат години наред…
Но катастрофата на „Алоха“ насочва вниманието на производителите към проблемите със стареенето на метала, в „Нортън“ изгрява звездата на Еймъс… Той убеждава ръководството да отпусне средства за закупуването на стари самолети от различни марки и превръща отделните им елементи в обект на своите специфични тестове. Ден след ден старите крила и фюзелажи се подлагат на различни натоварвания, симулиращи излитане и кацане, страничен вятър и турбуленция. А Еймъс трупа опит…
— Еймъс, това съм аз, Кейси Сингълтън — повиши глас тя и пристъпи напред.
— О, Кейси — присви късогледите си очи старецът. — Не те познах… Докторите ми дадоха рецепта за нови очила, но кой да я изпълни… Как си, момичето ми? — Направи ѝ знак да го последва и се насочи към малката кабина до стената.
Много хора в „Нортън“ недоумяваха как Кейси е успяла да влезе под кожата на стария чудак, но причината беше проста: двамата бяха съседи, той често разхождаше рунтавото си куче покрай къщата ѝ тя пък отвреме навреме го канеше да хапнат заедно. Той я забавляваше с безкрайните си истории за различни въздушни инциденти, спомените му се връщаха чак до началото на 50-те, когато беше станала голямата катастрофа със самолет „Комет“… Познанията му за самолетите бяха буквално енциклопедични. Почти всичко, което знаеше, Кейси дължеше на него, при трудни случаи винаги търсеше съветите му.
— Не те ли зърнах вчера сутринта? — промърмори Еймъс.
— Да. Бях с дъщеря ми.
— И аз тъй си помислих… Искаш ли кафе? — Отвори вратичката на някакъв шкаф, във въздуха се разнесе миризмата на силно препечено кафе. Старецът беше известен с отвратителното кафе, което правеше.
— С удоволствие, Еймъс — усмихна се Кейси.
— Дано да го пиеш черно — промърмори Еймъс докато ѝ подаваше чашата. — Все забравям да купя онези сметанки, дето напоследък са много модерни…
— Предпочитам го черно, Еймъс — рече тя. Беше абсолютно сигурна, че старецът няма сметана поне от една година насам.
Еймъс сипа и на себе си в голяма немита чаша, после ѝ посочи очукания стол срещу бюрото. Плотът беше отрупан с дебели технически каталози, носещи заглавия от сорта на „Международен симпозиум по модерни структурни технологии, организиран от ФАВ и НАСА“, „Издръжливост на самолетните корпуси в екстремни ситуации“, „Техника на термографичния контрол“, „Основни технологии за корозионен контрол“ и пр.
Той вдигна крака върху масата, като преди това разбута каталозите и списанията, за да я вижда.
— Казвам ти, Кейси, истинска мъка е да се работи с тези стари корпуси! — изръмжа раздразнено Еймъс. — Вече мечтая за деня, в който ще ми докарат един хубавичък екземпляр Т-2!
— Т-2?
— Е, разбира се, че не знаеш… Ти си тук само от пет години, а през това време изобщо не сме пускали нов модел самолет. Когато правим това, първият готов самолет от серията наричаме Т-1… Тоест първата тестова машина. Слагаме я в тунела и я разтърсваме докато се разпадне. Така се откриват слабите ѝ места. Втората машина от конвейера е Т-2. Нея я използваме за откриване на умората в металните компоненти — една доста по-трудна задача. С течение на времето металът губи якостните си свойства и става трошлив. Затуй вземаме Т-2, слагаме го в камерата и ускоряваме процеса на стареене. Тоест — симулираме излитане и кацане, ден след ден, година след година… Политиката на „Нортън“ е тези тестове да се правят за срок, който надвишава двойно живота на самолета… Ако конструкторите са предвидили този живот да е двайсет и пет години, което ще рече петдесет хиляди летателни часа и двайсет хиляди цикъла, ние провеждаме тестовете за два пъти по-дълъг срок и едва тогава предаваме машината на клиента. Така сме сигурни, че той получава наистина добра стока. Как ти е кафето?
Кейси отпи една малка глътка и успя да скрие гримасата си. Старецът правеше кафето си по все същата технология: цял ден киснеше в гореща вода едросмляните зърна…
— Добро е, Еймъс — рече.
— Има още, само ми кажи когато го свършиш — успокои я той и продължи: — Но повечето самолетостроителни компании вършат същите тестове като нас — тоест за два пъти по-дълъг срок от проектното дълголетие… Какво правим ние? Тестваме машините за четири пъти по-дълго време! Затова имаме право да твърдим, че конкуренцията прави донати, а „Нортън“ — истински кроасани!
— Към това Джон Мардър добавя и още нещо — подхвърли Кейси: — Че за разлика от нас конкуренцията прави и пари…
— Мардър! — презрително изсумтя Еймъс. — В главата на тоя тип няма нищо друго, освен пари! А едно време беше друго, тогава шефовете викаха: момчета, направете най-добрия самолет на света! И сега уж викат същото — направете най-добрия самолет на света, ама да струва толкова и толкова! Сама схващаш разликата, нали? — Сръбна от чашата си и смени темата: — Хайде казвай какво те води тук… Вероятно 545, нали?
Кейси кимна с глава.
— Не мога да ти помогна — въздъхна Еймъс.
— Защо?
— Самолетът е нов, и дума не може да става за умора на метала…
— Става въпрос за една отделна част, Еймъс — рече Кейси и извади торбичката с предпазителя.
— Хм — изсумтя старецът и я вдигна срещу светлината. Завъртя я от всички страни, помълча малко, после каза: — Чакай да видим сега… Това трябва да е външният заключващ механизъм за втория елерон на крилото…
— Точно така.
— Така я! — изръмжа самодоволно старецът, после на лицето му се изписа загриженост: — Но този механизъм е калпав!
