служба. Какъв е? Защо е дошъл? Вижте го как трепери. От що може да се бои? Не и от нас, милорд… освен ако е някое от изчадията на Арно, дошло да огледа земите ни. С право е онемял. Страхливците не смеят да си отворят устата.
— Не отговаряй — прошепна Марек.
Малегант грубо сръчка Крис в гърдите.
— Е, малодушен оръженосецо, обявявам на всеослушание, че си негодник и вражески съгледвач, а освен туй нямаш мъжеството да си признаеш. Бих те презрял, ала ти и презрение не заслужаваш.
Най-сетне рицарят смъкна ръкавицата и с презрително поклащане на главата я пусна. Металната ръкавица падна с дрънчене върху пръстите на крака на Крис. Сър Гай високомерно му врътна гръб и тръгна обратно към масата.
Всички в залата гледаха Крис.
Клеър прошепна до него:
— Ръкавицата…
Той завъртя очи към нея.
— Ръкавицата!
Какво да я правя, запита се той, докато приклякаше да вдигне ръкавицата. Беше тежка. Той я протегна към Клеър, но тя вече се бе извърнала настрани и изричаше:
— Рицарю, оръженосецът прие вашето предизвикателство.
Крис трепна. Какво предизвикателство?
Сър Гай незабавно отвърна:
— Три копия с открит наконечник, на живот и смърт.
— Нещастнико — прошепна Марек. — Знаеш ли какво направи току-що?
Сър Гай се обърна към лорд Оливър, който седеше зад масата.
— Милорд, моля ви да разрешите турнирът да се открие с нашия двубой.
— Тъй да бъде — кимна Оливър.
Сър Даниъл излезе напред от тълпата и се поклони.
— Милорд, моята племенница тласна шегата твърде далече и резултатът е недостоен. Навярно се забавлява да гледа как славният рицар сър Гай предизвиква на двубой някакъв прост оръженосец и с туй накърнява честта си. Ала не подобава на сър Гай да се хваща на тия уловки.
— Тъй ли? — рече лорд Оливър, гледайки черния рицар. Сър Гай дьо Малегант плю на пода.
— Оръженосец ли? Помнете ми думата, не е никакъв оръженосец. Той е прокуден рицар, мошеник и вражески съгледвач. Заради тази измама ще си получи, каквото заслужава. Днес ще се бия с него.
— Ако благоволите, милорд — намеси се сър Даниъл, — туй не ще да бъде достойно. Воистина той е само оръженосец с твърде оскъден опит в сраженията и не би могъл да се мери с вашия славен рицар.
Крис все още се мъчеше да разбере какво става, когато Марек излезе напред и заговори свободно на някакъв език, който напомняше френски, но не съвсем. Досети се, че е окситански. След миг чу и превода от слушалката.
— Милорд — каза Марек с любезен поклон, — този достоен мъж говори истината. С оръженосеца Кристофър сме спътници, ала той не е боец. Най-почтително ви умолявам да разрешите на Кристофър да си избере защитник, който от негово име да приеме предизвикателството.
— А? Защитник ли? Какъв защитник. Теб не те познавам.
Крис забеляза, че лейди Клеър гледа Марек с нескрит интерес. Той също хвърли поглед към нея, преди да отговори на Оливър:
— Ако благоволите, милорд, аз съм сър Андре де Марек от Хейнът. Предлагам се за негов закрилник и ако е рекъл Господ, ще се представя достойно пред този доблестен рицар.
Лорд Оливър замислено разтърка брада. Виждайки колебанието му, сър Даниъл настоя:
— Милорд, да започнете турнира с неравен двубой нито ще разкраси деня, нито ще накара людете да го запомнят с добро. Чини ми се, че Марек ще им предложи по-добро зрелище.
Лорд Оливър се завъртя към Марек да види какво ще добави.
— Милорд — каза Марек, — ако моят приятел Кристофър е вражески съгледвач, то такъв съм и аз. Като накърни доброто му име, сър Гай накърни и моето, поради туй моля за разрешение да се защитя.
Лорд Оливър изглеждаше развеселен от този нов обрат.
— Какво ще речеш, Гай?
— Имате право, милорд — каза черният рицар. — Не ще и дума, този Марек ще да е достоен заместник, ако ръката му е изкусна колкото езика. Ала като заместник би подобавало да се срещне с моя заместник, сър Чарлс де Гоун.
От края на масата се изправи един висок мъж. Имаше бледо лице, сплескан нос и розови очи. Приличаше на питбул.
— На драго сърце приемам да бъда заместник — заяви презрително той.
Марек предприе един последен опит.
— И тъй, изглежда, че сър Гай не смее да се сражава най-напред с мен.
При тия думи лейди Клеър му се усмихна съвсем открито. Явно проявяваше интерес към него. И това като че раздразни сър Гай.
— Не ме плаши нито един мъж на този свят — каза Гай, камо ли някакъв си пришълец от Хейнът. Ако оцелееш подир схватката с моя заместник — в което се съмнявам, — най-охотно ще се бия с теб, за да смажа нахалството ти.
— Тъй да бъде — каза лорд Оливър и се обърна.
Тонът му подсказваше недвусмислено, че спорът е приключил.
32:16:01
Конете рязко се обръщаха и политаха в галоп, профучавайки един покрай друг по тревистата площадка. Земята се тресеше, когато грамадните животни минаваха край Марек и Крис, които стояха до ниския парапет и наблюдаваха тренировъчните атаки. За Крис теренът изглеждаше огромен — колкото футболно поле — и от двете му страни, където бяха издигнати трибуни, вече започваха да се настаняват дамите. Около парапета се трупаха селски зяпачи, приказливи и зле облечени.
Нови двама ездачи тласнаха един срещу друг пръхтящите си коне.
— Добре ли яздиш? — попита Марек.
Крис сви рамене.
— Яздил съм със Софи.
— В такъв случай мисля, че ще мога да ти опазя живота, Крис — каза Марек. — Но трябва да вършиш точно каквото ти кажа.
— Дадено.
— Досега нито веднъж не ме послуша — напомни му Марек. — Този път трябва!
— Добре де, добре.
— От теб се иска само да останеш на коня до сблъсъка. Щом види колко зле яздиш, сър Гай няма друг избор, освен да се цели в гърдите, защото при един препускащ ездач те са най-голямата и най-стабилна мишена. Искам да поемеш копието с гърди, право върху бронята. Разбра ли?
— Поемам копието с гърди — повтори Крис омърлушено.
— Когато копието те блъсне, остави се да изхвръкнеш от седлото. Няма да е трудно. Падай долу и не мърдай, за да изглежда, че си загубил съзнание. Което може и да се случи в действителност. В никакъв случай не ставай. Разбра ли?
— Да не ставам.
— Точно така. Каквото и да се случи, продължавай да лежиш. Ако сър Гай те повали от седлото и загубиш съзнание, боят приключва. Но ако станеш, той ще настои за нов сблъсък или ще слезе да те нападне с меч и да те убие.
— Да не ставам — повтори Крис.
— Именно — каза Марек. — Каквото и да се случи. Не ставай. — Той потупа Крис по рамото. — С малко късмет може и да оцелееш.
