— Това е сигналът за вас, ваша милост — каза един от пажовете, докато пак му подаваше копието.
Този път Крис успя да го задържи, колкото да намести ствола в процепа върху предния лък, тъй че да сочи над гърба на коня напред и наляво. После жребецът се завъртя и пажовете с крясъци хукнаха да бягат от размаханото над главите им копие.
Отново фанфари.
Почти слепешком Крис задърпа юздите, опитвайки да овладее животното. Зърна отсреща сър Гай да го наблюдава от съвършено неподвижния си кон. Крис искаше всичко да свърши час no-скоро, но жребецът му бе обезумял. Възмутен и ядосан, той тръсна юздите за последен път.
— Дявол да те вземе, тръгвай.
При тия думи конят рязко тръсна глава нагоре-надолу. Присви уши. И препусна.
Марек напрегнато гледаше атаката. Не бе казал всичко на Крис; нямаше смисъл да го плаши повече от необходимото. Но несъмнено сър Гай щеше да се опита да убие противника, а това значеше, че ще се цели в главата. Крис подскачаше бясно в седлото, копието му се мяташе нагоре-надолу, тялото му се люшкаше ту наляво, ту надясно. Неудобна мишена, но ако сър Гай бе умел боец — а Марек не се съмняваше в това, — все пак щеше да се цели в главата за смъртоносен удар въпреки риска да пропусне първия път.
Видя как Крис лети през ливадата и едва се удържа в седлото. Видя как сър Гай се носи насреща му съвършено спокойно, приведен напред и подпрял копието върху сгънатия си лакът.
Е, помисли си Марек, все пак има някакъв шанс Крис да оцелее.
Крис не виждаше почти нищо. Докато се люшкаше бясно в седлото, той зърна за части от секундата само замъглени образи на тревата, трибуните и другия конник, летящ насреща. Не успя дори да прецени колко далече е Гай и колко време остава до сблъсъка. Чуваше гръмовния тропот на коня си, ритмичното му пръхтящо дишане. Подскачаше и се мъчеше да удържи копието. Всичко ставаше много по-бавно, отколкото бе очаквал. Имаше чувството, че язди този кон поне от един час.
В последния момент зърна съвсем отблизо как Гай връхлита с ужасяваща бързина, после копието подскочи в ръката му и жестоко го блъсна в ребрата. Същевременно усети остра болка в лявото рамо, ударът го килна настрани и той чу пращенето на строшено дърво.
Тълпата изрева.
Конят продължи да препуска до края на полето. Крис бе замаян. Какво ставаше? Рамото му пламтеше. Копието бе пречупено на две.
И все още беше в седлото.
Мамка му!
Марек гледаше мрачно. Лош късмет; ударът се бе плъзнал по бронята и не успя да повали Крис. Сега трябваше да повторят атаката. Той се озърна към сър Гай, който ругаеше гръмогласно, докато изтръгваше ново копие от ръцете на пажовете и обръщаше коня за втория тур.
В другия край на полето Крис пак се мъчеше да овладее копието, което се размахваше из въздуха като метроном. Най-сетне го намести върху предния край на седлото, но конят все още подскачаше и се въртеше.
Гай бе побеснял от унижението. Не желаеше да чака. Той пришпори коня и се понесе напред през полето.
Гадно копеле, помисли си Марек.
Тълпата изрева смаяно пред тази едностранчива атака. Крис чу шума и видя, че Гай вече препуска стремглаво към него. Собственият му кон все още беше неуправляем. Той дръпна юздите и в този момент се раздаде плясък — един от пажовете бе ударил животното по задницата.
Конят изцвили. Присви уши.
Втурна се през полето.
Втората атака беше по-страшна — защото сега знаеше какво го чака.
Ударът се стовари с неимоверна сила, гърдите му сякаш избухнаха и той изхвръкна във въздуха. Всичко ставаше съвсем бавно. Видя как седлото се изплъзва под него, зърна и задницата на коня, а после почна да пада назад, забил поглед в небето.
Рухна на земята по гръб. Главата му изкънтя от удара в шлема. Яркосини петна изникнаха пред очите му, разшириха се, след това посивяха. Чу в ухото си гласа на Марек:
— А сега не мърдай!
Нейде далече запяха фанфари и светът лекичко, постепенно потъна в мрак.
В края на полето Гай обръщаше коня си за нова атака, но тръбите вече призоваваха следващата двойка.
Марек отпусна копието, пришпори коня и препусна напред. Видя как насреща лети неговият противник, сър Чарлс де Гоун. Чу равномерния тропот на коня и нарастващия рев на тълпата — хората знаеха, че схватката ще е добра. Конят препускаше невероятно бързо. Сър Чарлс се задаваше също тъй стремително.
Според средновековните текстове най-голямата трудност в рицарския двубой не е да крепиш копието или да го насочиш в целта. Предизвикателството е да запазиш линията на атаката и да не кривнеш от сблъсъка — да не се поддадеш на паниката, която обзема почти всеки ездач, когато препуска срещу противника.
Марек бе чел старите текстове, но сега изведнъж ги разбра: чувстваше се изтръпнал и безсилен, крайниците му бяха омекнали, бедрата му трепереха, докато пришпорваше коня. Застави вниманието си да се съсредоточи върху една-единствена цел — да насочи копието срещу сър Чарлс. Но с всяка крачка на коня острието се люшкаше нагоре-надолу. Той вдигна копието от предния лък и го подпря върху сгънатия си лакът. Тъй беше по-стабилно. Дишането му почна да се нормализира. Усети прилив на сила. Прицели се. Още осемдесет метра.
Атака.
Видя как сър Чарлс намести копието и го повдигна нагоре. Щеше да се цели в главата. Или може би хитруваше? Знаеше се, че понякога рицарите променят прицела в последния момент. Щеше ли да го направи?
Шейсет метра.
Ударът в главата беше рискован, ако не го предприемат и двамата съперници. Хоризонталното копие щеше да се вреже в гърдите на врага за част от секундата, преди неговото да улучи главата — въпрос на ъгъл. Първият сблъсък щеше да размести съперниците, правейки главата още по-трудна мишена. Но един опитен рицар можеше да протегне копието напред, като го повдигне от лакътя си, за да спечели петнайсет- двайсет допълнителни сантиметра, а с тях и началния удар. Необходима бе огромна сила, за да поемеш сблъсъка и да овладееш копието, като прехвърлиш част от инерцията му върху коня; но при всяко положение ще объркаш ритъма и прицела на съперника.
Петдесет метра.
Сър Чарлс все още държеше копието повдигнато. Но изведнъж го отпусна и се приведе в седлото. Така имаше по-добър контрол над оръжието. Щеше ли да опита още някаква хитрина?
Четирийсет метра.
Нямаше начин да разбере. Марек реши да се цели в гърдите. Намести копието. Повече нямаше да го помръдва.
Трийсет метра.
Чу тътена на копита, рева на тълпата. Средновековните текстове предупреждаваха: „Не затваряй очи в момента на удара. Дръж очите отворени, за да улучиш целта.“
Двайсет метра.
Очите му бяха отворени.
Десет.
Негодникът вдигна копието.
Целеше се в главата.
Удар.
Трясъкът на строшено дърво отекна като изстрел. Марек усети как нагоре по лявото му рамо пробяга жестока болка. Той стигна до края на терена, захвърли счупеното копие и протегна ръка за ново. Но
