— Мога, милорд.
— Аха!
Оливър извърна глава и стрелна с унищожителен поглед сър Робърт. Изглежда, довереният съветник бе оплел конците. Оливър пак се завъртя към професора.
— Не ще да е трудно — продължи Джонстън, — стига чираците ми да са до мен.
Значи това било, помисли си Марек. Професорът даваше обещания, за да събере всички заедно.
— А? Чираци? Имате ли чираци?
— Имам, милорд, и…
— Щом е тъй, естествено, че могат да бъдат до вас, магистре. А ако е потребно, ще ви осигуря помощ каквато желаете. Затуй не се тревожете. Ами огнената роса, наричана още огън на Натос? И нея ли познавате?
— И нея, милорд.
— И ще ми я покажете на дело?
— Когато желаете, милорд.
— Много добре, магистре. Много добре. — Лорд Оливър помълча и се вторачи в професора. — А знаете ли освен туй и тайната, що желая да знам повече от всичко останало?
— Сър Оливър, тази тайна не знам.
— Знаете! И ще ми отговорите! — изрева Оливър и стовари бокала си върху масата. Лицето му пламна, вените върху челото изпъкнаха. Гласът му отекна из залата, която изведнъж бе притихнала. — Желая да отговорите още днес!
Едно от кученцата върху масата се сви уплашено; Оливър го блъсна с опакото на китката си и то с квичене отхвръкна на пода. Когато жената до него понечи да възрази, той изруга и с една жестока плесница я повали по гръб заедно със стола. Тя не продума и не помръдна. Остана да лежи неподвижно с вирнати крака.
— О, разярен съм! — изръмжа лорд Оливър, ставайки от масата. — Жестоко съм разярен!
Той се озърна гневно с ръка върху меча и взорът му плъзна из цялата зала, сякаш търсеше върху кого да излее яда си.
Всички стояха мълчаливи и неподвижни, забили погледи в краката си. Сякаш цялата зала изведнъж се бе превърнала в картина, сред която се движеше единствено лорд Оливър. Накрая той изпухтя от ярост, изтегли меча си и шумно стовари острието върху масата. Мечът потъна дълбоко в дървото, а около него заподскачаха със звън чаши и чинии.
Оливър стрелна професора с убийствен поглед, но постепенно се овладя и яростта му отмина.
— Магистре, ще изпълните моята воля — извика той. После кимна на стражата. — Отведете го и му дайте повод за размисъл.
Войниците грубо сграбчиха професора и го помъкнаха през безмълвната тълпа. Кейт и Марек се отдръпнаха от пътя му, но той не ги забеляза.
Лорд Оливър огледа яростно смълчаната зала.
— Сядайте и се веселете — изръмжа той, — дорде не съм се ядосал!
Музикантите незабавно засвириха и шумът на тълпата изпълни залата.
Малко по-късно Робърт дьо Кер напусна забързано залата по дирите на професора. Марек си помисли, че това не вещае нищо добро. Той побутна Кейт и й направи знак да последват Дьо Кер. Тъкмо тръгваха към вратата, когато глашатаят отново удари с жезъл по пода.
— Милорд! Лейди Клеър д’Елтъм и оръженосецът Кристофър де Хуз.
Двамата спряха.
— По дяволите! — промърмори Марек.
В залата влезе красива млада жена, придружена от Крис Хюз. Сега Крис бе облечен с разкошен костюм на благородник. Изглеждаше много изискан… и много объркан.
Марек потупа ухото си с пръст и прошепна:
— Крис! Докато си в тази зала, не говори и не прави нищо. Разбра ли?
Крис леко кимна.
— Дръж се тъй, сякаш нищо не разбираш. Няма да е трудно.
Крис и жената минаха през навалицата, упътени право към господарската маса, откъдето лорд Оливър ги гледаше с нескрита досада. Жената забеляза това, поклони се ниско и остана така, приведена до земята с покорно склонена глава.
— Хайде, хайде! — Лорд Оливър размаха раздразнено пилешката кълка, която държеше. — Туй притворно смирение не ви подхожда.
— Милорд — отвърна тя и се изправи.
Оливър изсумтя.
— И кого ни домъкнахте днес? Някое ново бляскаво завоевание?
— Ако благоволите, милорд, бих желала да ви представя Кристофър де Хуз, оръженосец от Ейре, който днес ме спаси от злодеи, желаещи да ме отвлекат, а може би и нещо по-лошо.
— А? Злодеи? Да ви отвлекат? — Развеселен, лорд Оливър се озърна към рицарите около масата. — Сър Гай, що ще речете?
Един мургав и чернокос мъж се изправи сърдито. Сър Гай дьо Малегант бе облечен изцяло в черно — черна ризница и черна туника върху нея с бродирай черен орел на гърдите.
— Милорд, боя се, че милейди си дири забавления за наша сметка. Тя знае твърде добре, че аз пратих людете си да я спасят, да не я оставят сама пред заплахата. — Сър Гай тръгна към Крис и го изпепели с поглед. — Заради този човек животът й бе под заплаха, милорд. Не си представям как ще го оправдае, освен може би благодарение на изключителната си хитроумност.
— А? — сепна се Оливър. — Хитроумност? За каква хитроумност става дума, милейди Клеър?
Жената сви рамене.
— Само глупците виждат хитрини там, където ги няма, милорд.
Смуглият рицар изсумтя.
— Бързи думи бързо крият потайни дела. — Малегант пристъпи към Крис и застана толкова близо, че лицата им бяха само на сантиметри едно от друго. Като го гледаше право в очите, той бавно и демонстративно започна да сваля ръкавицата от метални брънки. — Значи те наричат Кристофър де Хуз, така ли?
Крис мълчаливо кимна.
Крис бе изтръпнал от ужас. Безнадеждно заплетен в положение, което не разбираше, изправен насред зала, пълна с кръвожадни войници, същински улични главорези, и изправен срещу разгневения мургав мъж, чийто дъх вонеше на прогнили зъби, чесън и вино… при всичко това той едва удържаше коленете си да не затреперят.
Чу в слушалката гласа на Марек:
— Не говори — каквото и да се случи.
Сър Гай присви очи.
— Зададох ти въпрос, оръженосецо. Ще отговориш ли?
Все още сваляше ръкавицата и Крис бе уверен, че ще го удари с оголения юмрук.
— Не говори! — каза Марек.
Крис охотно изпълни съвета. Пое си дълбоко дъх, опитвайки да се овладее. Краката му бяха омекнали като гума. Имаше чувството, че всеки момент ще се свлече на пода пред този човек. С отчаяно усилие се удържа на крака. Отново въздъхна.
Сър Гай се обърна към жената.
— Мадам, говори ли този ваш спасител, или само въздиша?
— Ако благоволите, сър Гай, той е от чужди краища и често не проумява нашия език.
— Die mihi nomen Шит, scutari. (Кажи ми името си.)
— Боя се, че и латински не знае, сър Гай.
Малегант я погледна раздразнено.
— Commodissime. Твърде удобно го измислихте тоя ням оръженосец, та да не можем да питаме поради що е дошъл и с каква цел. Далеч е от родните си ирландски места. Ала не е на поклонение. Не е и на нечия
