назъбения хоросанов ръб и с умение, придобито в дългогодишни тренировки, тя се вкопчи и задържа. Увисна на една ръка, гледайки как долу камъните рухват в параклиса сред облак прах. Не видя какво е станало с войниците.
Вдигна другата си ръка и хвана ръба. Знаеше, че и останалите камъни ще се срутят всеки момент. Пропадаше целият таван. Структурно най-стабилна бе подсилената линия на колоните, където се срещаха арките. И страничната стена на параклиса, изградена от вертикални камъни.
Кейт реши да се добере до страничната стена.
Камъкът се откъсна. Тя увисна на лявата си ръка. Започна да се изтегля малко по малко, като посягаше, докъдето може да стигне, и се мъчеше да разпредели тежестта равномерно.
Камъкът в лявата й ръка се откърти и падна. Тя отново увисна и намери нова опора. Вече бе само на метър от стената и зидарията ставаше все по-масивна. Ръбът, за който се държеше, изглеждаше стабилен.
Чу как долу в параклиса нахълтаха крещящи войници. Не след дълго щяха да я обсипят със стрели.
Опита се да преметне левия крак нагоре. Колкото по-нашироко разпределеше тежестта, толкова по- добре. Вдигна крака; сводът издържа. Извивайки тяло, тя се измъкна на площадката после издърпа и другия крак. Първите стрели засвистяха край нея; други дрънчаха по камъка, вдигайки малки бели облачета. Тя лежеше просната по корем.
Но не можеше да остане тук. Търкулна се към колоната. От свода рухнаха нови камъни.
Войниците млъкнаха. Може би камъните са ударили някого, помисли си тя. Но не — чу ги да изскачат с викове от параклиса. Отвън долитаха човешки крясъци и конско цвилене. Какво ставаше?
Горе в кулата Крис чу скърцането на ключ в ключалката. После войниците отвън спряха и закрещяха през вратата — викаха пазача в стаята.
Марек продължаваше да търси като обезумял. Бе коленичил и надничаше под леглото.
— Намерих! — извика той.
Скочи на крака, стискайки меч и дълъг кинжал. Подхвърли кинжала на Крис.
Отвън войниците продължаваха да викат пазача. Марек пристъпи до вратата и кимна на Крис да застане от другата страна.
Крис се прилепи към стената. Чуваше гласовете на хората вън — много гласове. Сърцето му заподскача. Преди малко бе потресен от начина, по който Марек уби пазача.
Идват да ви убият.
Думите се повтаряха в главата му отново и отново с някакво чувство на нереалност. Изглеждаше невъзможно въоръжени мъже да идват, за да го убият.
Сред покоя на библиотеката бе чел разкази за някогашни жестокости, убийства и кланета. Бе чел описания на облени в кръв улици, на войници, опръскани с червено от глава до пети, на жени и деца, изкормени въпреки жалните си молби. Но все някак му се струваше, че тези истории са пресилени, прекалени. В университета се смяташе за модерно да тълкуваш документите с ирония, да изтъкваш наивността на разказвача, контекста на събитията, преклонението пред силата… Подобни теоретични пози превръщаха историята в хитроумна интелектуална игра. Крис умееше да я играе, но увлечен в нея, бе изтървал нишката на далеч по-непосредствената реалност — че старинните текстове разказват ужасяващи случки и жестоки събития, които твърде често бяха напълно верни. Бе изтървал факта, че чете историческа правда.
Докато днес животът насила го обърна с лице към истината.
Ключът се превъртя.
От другата страна на вратата лицето на Марек бе изкривено в хищна гримаса, с оголени стиснати зъби. Прилича на звяр, помисли си Крис. Марек обтегна тяло и стисна още по-здраво меча, готов да замахне. Готов да убива.
Вратата се отвори навътре, закривайки за момент гледката пред Крис. Но той зърна как Марек замахна отгоре, чу писък и на пода плисна буен кървав фонтан, последван след миг от нечие тяло.
Вратата удари Крис и го притисна към стената. От другата страна някой се блъсна в нея, сетне глухо изхърка и от разцепеното дърво изникна върхът на меч. Крис опита да се измъкне, но второ паднало тяло прегради пътя му.
Той прескочи трупа и вратата се прилепи до стената. Марек вече пак замахваше с меча. Трети войник залитна назад и се свлече в нозете на Крис. Тялото му бе оплискано с кръв; кръв бликаше с бълбукане над гърдите му като от извор. Крис се наведе да вземе меча от ръката на падналия. Когато дръпна, човекът яростно се вкопчи в дръжката, кривейки лице срещу него. Изведнъж войникът загуби сили, пусна меча и Крис залитна назад към стената.
Човекът продължаваше да го гледа от пода. Лицето му се сгърчи в гримаса на ярост… и застина.
Господи, помисли си Крис, той е мъртъв.
Изведнъж вдясно от него друг войник прекрачи в стаята и нападна Марек. Мечовете им зазвънтяха; биеха се свирепо; ала нападателят не бе забелязал, че има втори човек, и Крис надигна меча си, усещайки колко е тежък и неудобен. Зачуди се дали може да замахне, дали може наистина да убие човек в гръб. Вдигна оръжието още по-високо, отметна ръка, сякаш играеше бейзбол — бейзбол! — и се приготви за удар, когато Марек отсече ръката на войника от рамото.
Ръката отхвръкна на пода, блъсна се в стената и спря под прозореца. За миг по лицето на човека се изписа смайване, преди Марек да го обезглави с един замах. Главата се преметна из въздуха, подскочи на пода до Крис и тупна с лицето надолу върху пръстите на краката му.
Той побърза да се отдръпне. Главата се претърколи с лицето нагоре и Крис видя как очите все още мигат, а устата се движи, сякаш изрича думи. Отстъпи още крачка назад.
Крис се озърна към рухналото тяло, от чиято шия бликаше кървав поток. Кръвта се разливаше по каменния под — литри кръв, или поне така му се стори. Той погледна Марек, който седеше на леглото и се задъхваше. Лицето и жакетът му бяха опръскани с кръв.
Марек вдигна очи към него.
— Добре ли си?
Крис не отговори.
Не можеше да изрече и дума.
Внезапно камбаната на селската църква започна да бие тревожно.
През прозореца Крис видя пламъци над две къщи в другия край на града, близо до крепостната стена. Хората тичаха нататък по улиците.
— Пожар — каза Крис.
— Съмнявам се — отвърна Марек, без да става от леглото.
— Не, наистина има пожар — настоя Крис. — Погледни.
По градските улици препускаха конници; бяха облечени като търговци, но яздеха като бойци.
— Типична диверсия за отклоняване на вниманието преди атака — каза Марек.
— Атака ли?
— Протосингела атакува Кастелгард.
— Толкова скоро?
— Това е само челен отряд, може би от стотина войници. Ще се опитат да създадат хаос и суматоха. Основната армия вероятно все още е от другата страна на реката. Но атаката вече започва.
Явно и други мислеха така. Долу на двора от голямата зала изскачаха придворни и тичаха към подвижния мост. Напускаха замъка; празненството бе приключило неочаквано. Отряд препускащи рицари разпръсна бягащата тълпа, прелетя с грохот по моста и се понесе надолу по уличките.
Кейт задъхана подаде глава през вратата.
— Момчета, да вървим. Трябва да намерим професора, преди да е станало късно.
28:57:32
В голямата зала цареше хаос. Музикантите бягаха, гостите се натискаха към вратите, кучетата лаеха и подносите с ястия се сипеха с трясък по пода. Рицарите тичаха да се включат в битката, крещейки нареждания на своите оръженосци. Лорд Оливър бързо слезе, сграбчи професора за ръката и каза на сър
