— Трябва да е мелница — каза Крис. — Вероятно с воденични камъни на горния етаж. Брашното се сипе по улей към сандъци на долния етаж, където е по-лесно да го събират в чували и изнасят.
— Колко души работят там?
— Сигурно двама-трима. Но в момента… — Крис посочи войската — … може да няма никой.
— Добре. А другата сграда?
Марек посочи второто здание, свързано чрез рампа с първото. То беше по-дълго и по-ниско.
— Не съм сигурен — каза Крис. — Може да е ковачница, мелница за хартия, пивоварска преса или дори дъскорезница.
— С триони, искаш да кажеш?
— Да. По това време вече имат воденични дъскорезници. Но не знам дали е това.
— Няма ли как да разбереш?
— Само с гледане няма начин.
Кейт се намеси:
— Извинявайте, но защо изобщо си губим времето с приказки? Погледнете: просто не можем да влезем.
— Трябва да влезем — предложи Марек. — За да огледаме стаята на брат Марсел, да вземем ключа от нея.
— Но как, Андре? Как ще влезем?
Марек дълго мълча, оглеждайки моста. Накрая каза:
— Ще плуваме.
Крис поклати глава. Пилоните на моста бяха отвесни, камъните — зелени и хлъзгави от водорасли.
— Няма начин. Не можем да се изкатерим.
— Кой е казал, че ще се катерим? — отвърна Марек.
09:27:33
Когато студената вода го обгърна, Крис се задъха. Марек вече се отблъскваше от брега и поемаше надолу по течението. Зад него Кейт плуваше надясно, към средата на реката. Крис ги последва, като се озърташе плахо към брега.
Засега войниците не ги забелязваха. Крис не чуваше нищо друго, освен шумното бълбукане на реката. Завъртя се и погледна напред, към наближаващия мост. Усети как тялото му се напрегна. Знаеше, че има само една възможност — пропуснеше ли я, течението щеше да го отнесе надолу и едва ли би успял да се върне назад, без да го заловят.
Значи така.
Един шанс.
От бреговете навътре навлизаха една след друга ниски каменни стени, за да ускорят водата, и сега Крис се носеше напред още по-бързо. Право пред него бе воденичният улей, точно под колелата. Върху тях падаше сянката на моста. Всичко ставаше стремително. Реката забуча, превърна се в кипнала бяла пяна. Наближавайки, Крис чу скърцането на дървените колела.
Марек достигна първото колело; сграбчи спиците, извъртя се, стъпи върху едната лопата, издигна се с нея нагоре и изчезна от поглед.
Изглеждаше толкова лесно…
Кейт достигна второто колело, близо до средата на моста. Пъргава като котка, тя с лекота хвана издигащата се спица, но в следващия момент едва не я изпусна и напрегна сетни сили да се задържи. Все пак стъпи върху лопатата и приклекна.
Крис се носеше по наклонения улей и глухо пъшкаше от ударите в подводни камъни. Реката около него кипеше като в бързей, течението го носеше бясно към въртящото се колело.
Сега бе негов ред.
До колелото оставаше съвсем малко.
Докато най-близката спица излизаше от водата, Крис посегна към нея и сграбчи… студена и хлъзгава… ръката му се плъзна по водораслите… в пръстите му се впиха остри тресчици… Той сграбчи с другата ръка… отчаяно… спицата се издигаше… нямаше сили да я удържи… Пусна я, падна обратно в реката… посегна към следващата спица… изтърва я… изтърва я… и течението безмилостно го понесе напред, на светло, надолу по реката.
Не успя!
Проклятие.
Течението го тласкаше напред. Надалеч от моста, надалеч от другите. Беше сам.
09:25:12
Кейт подпря коляно върху лопатата на воденичното колело и усети как се издига над водата. После намести другото коляно и се сви, отивайки право нагоре. Озърна се през рамо тъкмо навреме, за да види как Крис продължава надолу по течението и главата му подскача сред слънчевите петна по водата. После колелото я издигна още по-наторе и тя се озова в мелницата.
Скочи на пода и приклекна в мрака. Дъските отдолу леко хлътнаха и тя усети мирис на гнило и влага. Намираше се в малка стаичка, зад нея бе колелото, а отдясно с пронизително скърцане се въртяха дървени зъбчатки. Зъбчатките бяха свързани с винт, който въртеше вертикалната ос. Оста изчезваше нагоре в тавана. Докато стоеше неподвижно и се ослушваше, Кейт усети как я плискат струйки вода. Но не чу нищо освен реката и скърцането на зъбчатките.
Отпред имаше ниска вратичка. Тя стисна кинжала и бавно я отвори.
Брашното се плъзгаше с тихо съскане по дървен улей откъм тавана и падаше в квадратен сандък на пода. В единия ъгъл бяха натрупани пълни чували. Из въздуха се носеше жълтеникав прах. Прах покриваше всички стени, пода и ъгловата стълбичка, която водеше към горния етаж. Кейт си спомни думите на Крис, че този прах е експлозивен, че едно пламъче може да хвърли цялата сграда във въздуха. И наистина никъде не видя нито свещи, нито свещници. Никакъв огън.
Тя предпазливо се промъкна към стълбичката. Едва когато я наближи, зърна двама мъже, проснати между чувалите с празни шишета от вино. Но двамата хъркаха мощно и не подаваха признаци на събуждане.
Кейт започна да се изкачва.
Мина край тежко гранитно колело, което шумно се въртеше върху друго под него. Зърното се спускаше по нещо като фуния и влизаше в дупка по средата на горното колело. Смляното брашно излизаше отстрани и през една дупка се сипеше към долния етаж.
В ъгъла видя Марек, приклекнал над неподвижното тяло на войник. Той вдигна пръст пред устните си и посочи вратата отдясно. Кейт чу гласове — войниците в караулката. Марек тихичко вдигна стълбата и заклещи вратата с нея.
Двамата заедно свалиха от войника меча, лъка и колчана със стрели. Мъртвото тяло бе тежко; оказа се изненадващо трудно да вземат оръжията. Стори й се, че това трая безкрайно дълго. Тя погледна лицето на войника — двудневна четина по брадата и възпалени, напукани устни. Очите му бяха кафяви, изцъклени.
Кейт подскочи от ужас, когато човекът изведнъж вдигна ръка към нея. После осъзна, че е закачила кожената му гривна с мокрия си ръкав. Издърпа го. Ръката тупна долу. Марек взе меча. На нея остави лъка и стрелите. На закачалка върху стената висяха няколко бели монашески раса. Марек навлече едното и подаде друго на Кейт.
После посочи наляво, към рампата за другата сграда. Двама войници в кафяво и сиво стояха там и преграждаха пътя.
Марек се огледа, зърна един тежък прът, използван за разбъркване на зърното, и го подаде на Кейт. В ъгъла видя няколко бутилки вино. Взе две, отвори вратата и каза нещо на окситански, размахвайки шишетата пред войниците. Те побързаха да се приближат. Марек бутна Кейт отстрани на вратата и изрече една дума:
