колонията.
Сивата вълчица и Казан се върнаха при поваленото дърво и легнаха на топлото слънце. След половин час Счупения зъб се изтегли на отсрещния бряг. Последваха го и други бобри. Продължиха работа, сякаш че нищо не беше се случило. Резачите се върнаха към дърветата си. Други пет-шест бобри работеха във водата, носейки спояваща смес и клонки. Средата на вира беше крайната линия. Никой не преминаваше зад нея. Десетина пъти през следващия час един бобър доплува до тази линия, спря там, загледан в лъскавите малки телца, убити от Казан. Може би това бе майката и вероятно някакъв по-изящен инстинкт, непознат на Казан, подсказа това на Сивата вълчица. На два пъти тя отиде да подуши мъртвите телца и всеки път, без да вижда, си отиваше, щом майката бобър стигнеше крайната линия.
Първата жестока враждебност напусна кръвта на Казан и сега той наблюдаваше бобрите отблизо. Разбра, че не са бойци. Бяха много срещу един, а бягаха от него като зайци. Счупения зъб дори не го ухапа и през ума му мина бавно, че ще трябва да гони тези натрапили се същества, живеещи на суша и във вода, както гонеше зайците и пъдпъдъците. Рано следобед се мушна в храсталака, последван от Сивата вълчица. Често издебваше зайци, като се отдалечаваше от тях, и сега използва този вълчи трик с бобрите. Зад поваленото дърво се обърна и тръгна край потока по посока на вятъра. На четвърт миля водата беше по- дълбока от обикновено, а едно от старите места, където пресичаха — напълно залято. Казан се гмурна и преплува, оставяйки Сивата вълчица да го чака от страната на поваленото дърво.
Бързо тръгна сам по посока на бента, връщайки се двеста метра назад от реката. На двайсетина ярда под вира имаше гъст шубрак от елша и върба и Казан се възползва от него. Незабелязано приближи на разстояние един-два скока, сви се на земята, готов да се хвърли напред, ако има възможност. Сега повечето бобри работеха във водата. Четири-пет все още бяха на брега, малко по-нагоре по потока. Изчака няколко минути, почти готов да заложи всичко на едно диво връхлитане върху враговете, но някакво движение във вира привлече вниманието му. По средата два-три бобъра работеха, заздравявайки основната стена със спояваща смес. Бърз като мълния, Казан се спусна от укритието си към заслона зад вира. Тук беше много плитко; водата на потока минаваше край отсрещния бряг. Дълбочината не достигаше корема му. Остана скрит за бобрите, а и вятърът му помагаше. Звукът от течащата вода заглушаваше неговия слаб шум. Скоро чу край себе си работещите бобри. Стъпи на клоните на падналата бреза и се покатери. След миг главата и плешките му се показаха над вира. Само на едно протягане с ръка Счупения зъб се мъчеше да постави парче топола, дълго три стъпки и голямо колкото човешка ръка. Беше толкова зает, че нито видя, нито чу Казан. Друг бобър го предупреди, цамбуркайки във водата. Счупения зъб погледна нагоре и погледът му срещна оголените зъби на Казан. Нямаше време да се обърне. Дръпна се назад, но закъсня. Казан беше вече върху него. Дългите му зъби потънаха дълбоко във врата на бобъра. Но старият строител се дръпна толкова силно, че Казан загуби опора. В същото време острите му като длето зъби здраво захванаха отпуснатата кожа на врата на кучето. Казан заби дългите си зъби почти в гръкляна на бобъра и вкопчани така, те цопнаха в дълбоката вода.
Счупения зъб тежеше шестдесет фунта. Щом докосна водата, почувства се в естествената си среда и стиснал здраво врата на Казан, потъна като къс желязо. Повлече и Казан. Водата навлезе в устата, ушите, очите и носа на вълка. Беше заслепен, в ушите му бучеше. Вместо да се опитва да се освободи, притаи дъх и заби по-дълбоко зъби. Достигнаха мекото дъно и в миг затънаха в калта. Тогава Казан почти пусна врага си. Сега се бореше за собствения си живот, а не за живота на Счупения зъб. С цялата сила на здравите си крака се опитваше да се освободи и да излезе на повърхността на въздух и живот. Стисна здраво челюсти, разбирайки, че да диша, сега означава да умре. На суша би се освободил от Счупения зъб без много усилия. Но под водата захапването на стария бобър бе по-смъртоносно от зъбите на риса на суша. Изведнъж се появи водовъртеж и втори бобър започна да обикаля борещата се двойка. Присъединеше ли се към Счупения зъб, със съпротивата на Казан щеше да е свършено. Но природата беше предвидила деня, в който Счупения зъб трябваше да се бори със зъби. Сега възрастният старейшина нямаше особени причини да държи Казан долу. Не беше отмъстителен, не жадуваше за кръв и смърт. Разбирайки, че е свободен и че този странен враг, скочил на два пъти отгоре му, не може да му стори зло, го пусна. Малко оставаше Казан да умре. Бореше се за живота си отпаднал. Излезе на повърхността на водата почти удавен. Успя да вдигне предните си лапи към някакъв млад клон, стърчащ над вира. Това му даде време да напълни дробовете си с въздух и да изхвърли водата, която едва не сложи край на живота му. Десет минути вися на клона, преди да се осмели да преплува малкото разстояние до брега. Стигна сушата и изнемощял, се повлече нагоре. Силите му го напуснаха, крайниците му се тресяха, челюстта му увисна. Беше победен, напълно победен, при това от някакво същество без зъби. Чувстваше се унизен. Измокрен, промъквайки се крадешком, той отиде до поваленото дърво, легна на припек и зачака Сивата вълчица.
Настъпиха дни, когато желанието на Казан да унищожи враговете си бобри стана страст, погълнала изцяло живота му. С всеки изминат ден вирът ставаше по-застрашителен. Бързо и сигурно се извършваше работата по спояването. С всяко денонощие водата във вира се издигаше по-високо и се разливаше по- нашироко. Сега тя се обърна към падината, заобикаляща поваленото дърво, и след една-две седмици, ако бобрите продължеха работата си, домът на Казан и Сивата вълчица щеше да се превърне в малък остров в центъра на наводненото пространство в тресавището.
Сега Казан ловуваше само за храна, а не за удоволствие. Непрекъснато търсеше възможност да скочи върху непредпазливите членове от племето на Счупения зъб. На третия ден след битката под водата уби голям бобър, доближил се твърде близо до върбалака. На петия ден двама млади бобри се движеха из наводнената падина зад поваленото дърво и Казан ги хвана в плиткото и ги разкъса. След тези успешни нападения бобрите започнаха да работят предимно през нощта. Казан имаше преимущество, че беше нощен ловец. Две последователни нощи уби по един бобър. Заедно с малките до деня на идването на видрата убитите от него бобри станаха седем.
Никога досега Счупения зъб не беше се намирал между два по-смъртоносни и свирепи врага от тези, които сега го нападаха. Поради бързината, острото обоняние и бойните си трикове Казан господстваше на сушата. Във водата видрата представляваше още по-голяма опасност. Тя беше побърза от рибите, които хващаше за храна. Зъбите й приличаха на стоманени игли. Беше толкова лъскава и хлъзгава, че дори и да я хванеха, бобрите не можеха да я задържат с приличните си на длето зъби. Също като бобъра и видрата не жадуваше за кръв. И все пак в цялата северна земя тя беше най-големият му враг, по-голям дори от човека. Идваше и минаваше като чума и през най-студените зимни месеци нанасяше най-много поражения. В такива дни като сегашните не нападаше бобрите в уютните им домове. Тя правеше това, което човек можеше да свърши само с динамит — пробиваше дупка през бента. Водата бързо спадаше, ледът от повърхността се чупеше и къщичките на бобрите оставаха извън водата. После за тях идваше смърт, глад и студ. Със спасителната вода, оттеглила се от домовете им, пресушеното езеро наподобяваше хаотична маса от счупен лед и при температура четиридесет-петдесет градуса под нулата бобрите умираха за няколко часа. А те въпреки дебелата си кожа издържаха на студ по-малко и от човека. През цялата дълга зима водата около домовете им е необходима, както огънят за децата.
Но сега беше лято, та Счупения зъб и колонията му не се страхуваха много от видрата. Щеше да им струва само малко работа по ремонта на повредите. Беше топло и имаше храна в изобилие. Два дни видрата подскачаше около бента и в дълбоката вода на вира. Казан я взе за бобър и напразно се опитваше да я издебне. Видрата се отнасяше към него с подозрение и гледаше да не се мярка на пътя му. И двамата не знаеха, че са съюзници. Междувременно бобрите продължиха работата си по-предпазливо. Водата във вира се изкачи до мястото, където строителите започнаха три къщи. На третия ден разрушителните инстинкти на видрата се обадиха. Започна да изучава бента до основата. Не след дълго намери слабо място и с острите си зъби и малката си като куршум глава започна пробиването. Инч след инч си проправяше път през бента, ровейки и гризейки дърветата и спояващата смес. Направи кръгла дупка седем инча в диаметър. За шест часа проби дебелата пет стъпки в основата стена.
Потоци вода рукнаха от бента, сякаш изтласкани от хидравлична помпа. В това време Казан и Сивата вълчица се криеха във върбите от южната страна на вира. Чуха бученето на водата, разкъсваща стената, и Казан видя как видрата изпълзя на повърхността и се разтърси като огромен воден плъх. За трийсет минути нивото видимо спадна и силата на водата, изтичаща от дупката, постепенно увеличаваше отвора. След още половин час основите на трите къщи, лежащи в десет инча вода, сега се намираха в калта. Докато Счупения зъб не откри, че водата се оттегля от къщичките, не даде тревога. Тогава изпадна в паника и скоро всички бобри от колонията възбудено затичаха около вира. Плуваха бързо от бряг на бряг, без да обръщат вече
