беше направила враг на тези същества, минаващи тази нощ покрай скривалището й. Хранеше се с риби и беше създадена както да ги пази, така и да ги унищожава. Може би природата й е подсказала, че твърде много боброви вирове спират движението на хвърлящите хайвера си риби и където има много бобри, рибите са малко. Навярно мислеше, че тя е гладна, тъй като риболовът е слаб. И така, неспособна сама да се справи с цялото племе врагове, започна да разрушава бентовете им. Как на свой ред унищожи бобрите, ще стане ясно в борбата, в която природата й беше отредила да се съюзи с Казан и Сивата вълчица.
Тази нощ Счупения зъб спира десетина пъти да търси храна край брега. Но той разбра, че на две-три от местата, където имаше много кора от дървета, с която се хранеха, ще бъде трудно да си построят бент. Чудесните му строителни инстинкти надминаваха дори инстинктите му за търсене на храна. Щом тръгнеше напред, никой бобър не оспорваше решението му, като изостане назад. Рано в зори прекосиха изгорялата равнина и стигнаха края на блатото, владение на Казан и Сивата вълчица. По правото на откритието и владението това място принадлежеше на кучето и вълчицата. Бяха оставили своя знак за собственост навсякъде тук. Но Счупения зъб, бидейки водно животно, имаше слабо обоняние, като всички от неговото племе. Той ги водеше, навлязоха в гората, движейки се бавно. Точно под дома на Казан и Сивата вълчица под поваленото дърво той спря, покатери се на брега, балансирайки горе с плавателните ципи на задните крака и широката четири фута опашка. Тук намери идеални условия. През тесния поток лесно можеше да се построи бент и водата можеше да наводни голямо пространство с тополи, брези, върби и елши. Мястото беше закътано от гъстата гора, затова зимите щяха да бъдат топли. Счупения зъб бързо даде на последователите си да разберат, че тук ще бъде новият им дом. Покатериха се от двете страни на потока и навлязоха в близката гора. Малките веднага започнаха настървено да гризат меката кора на върбата и елшата. По-възрастните — сега всеки от тях беше строител — възбудено проучваха мястото и от време на време похапваха по някоя кора.
Този ден започна работата по построяването на дома. Сам Счупения зъб избра една голяма бреза, наклонена над потока, и започна да реже десетинчовото дебело стъбло с трите си дълги зъба. Въпреки че възрастният старейшина беше изгубил единия си зъб, останалите три се бяха развили с възрастта. Външната им част се състоеше от най-твърда глеч, вътрешността — от мека слонова кост. Приличаха на най-хубавото стоманено длето, глечта никога не се изхабяваше, а по-меката слонова кост всяка година се подменяше с нова. Седнал на задните си крака, облегнал предните си лапи на дървото, балансирайки с тежката опашка, Счупения зъб започна да огризва тесен пръстен около дървото. Няколко часа работи неуморно. Най-сетне спря да почине и друг работник се зае със задачата. Междувременно десетина бобри упорито режеха дървета. Дълго преди брезата на Счупения зъб да падне в потока, една по-малка топола цопна във водата. Рязането на голямата бреза ставаше методично. Въпреки че бобърът предпочита да си върши работата през нощта, той и през деня е добър работник. Следващите дни Счупения зъб даваше малки почивки. Малките строители изпълняваха задачата си почти с човешка интелигентност. Поваляха по-малките дървета и ги режеха на парчета, четири-пет стъпки дълги. Търкаляха едно по едно парчетата до потока, бутаха ги с глави и предни лапи и ги завързваха здраво за брезата с клонки. Когато основната работа завърши, започна чудесният строеж по спояването. В това бобрите са по-големи майстори от човека. Само динамит може да разруши строежа им. Носеха от брега под подобните си на чашки бради от половин до един фунт смес от кал и хубави клонки и запълваха кофража. Задачата им изглеждаше грандиозна. Но строителите на Счупения зъб можеха да пренесат един тон от тази смес на денонощие. След три дни водата започна да се събира, докато достигна клоните на десетина, а дори повече дървета и заля едно малко пространство с храсти. Това улесни работата. Материалът вече можеше да се нарязва във водата и лесно да се пренася. Докато част от бобрите се възползваха от предимството, че са във водата, други поваляха дървета и ги редяха от единия до другия край на брезата, поставяйки основите на бент, широк сто стъпки.
Почти привършваха работата си, когато една сутрин Казан и Сивата вълчица се върнаха при блатото.
Глава двадесета
Вражда в пустошта
Още от половин миля разстояние лекият югоизточен вятър донесе до обонянието на Сивата вълчица миризмата на нашествениците. Предупреди Казан и той също откри странния мирис във въздуха. Колкото повече приближаваха, толкова по-силно го чувстваха. На двеста ярда от дома си чуха внезапния трясък на падащо дърво, спряха и за минута останаха напрегнати, ослушвайки се. После писклив вик, последван от плясък на вода, наруши тишината. Щръкналите уши на Сивата вълчица се отпуснаха и разбрала всичко, тя обърна сляпото си лице към Казан. Продължиха бавно, приближавайки поваленото дърво изотзад. Чак когато стигнаха хълма, Казан забеляза чудната промяна, извършена по време на отсъствието им. Стоеше поразен и вторачен. Долу вече не течеше малкият поток. На неговото място имаше вир, разпрострял се почти до подножието на хълма — сто фута широк, а заприщената вода заливаше дърветата и храстите на пет-шестотин фута към опожарената равнина. Дойдоха тихо и тъй като работниците на Счупения зъб имаха лошо обоняние, не забелязаха присъствието им. На по-малко от петдесет стъпки само Счупения зъб гризеше стъблото на едно дърво. На такова разстояние вдясно от него четири-пет бобърчета си играеха, строейки малък бент от кал и пръчици. От другата страна на вира брегът беше шест-седем фута висок и там няколко по-големи деца — двегодишни, но още малки, за да работят, се забавляваха, като се изкачваха на брега и се пързаляха. Казан и Сивата вълчица бяха чули тяхното пляскане във водата. По-възрастните бобри работеха на десетина различни места.
Казан наблюдава подобна сцена преди няколко седмици, когато свърна на север от стария дом на Счупения зъб. Тогава той не го интересуваше. Но сега го завладя бърза и вълнуваща промяна. Бобрите не бяха вече просто водни животни, негодни за ядене и с неприятна миризма. Бяха нашественици и врагове. Тихо оголи зъби, козината на гърба му настръхна като четка и мускулите на предните му крака и плешки се опнаха като камшици. Безшумно се спусна към Счупения зъб. Старият бобър не забелязваше опасността, докато Казан стигна на двеста стъпки от него. Естествено, бавно подвижен на суша, той за миг се поколеба, после се смъкна от дървото, а Казан скочи отгоре му. Търкаляха се до брега, носени от стремителността на кучето. След миг дебелото тежко тяло на бобъра се изплъзна като масло изпод Казан и Счупения зъб се намери на свобода в естествената си среда и с две дупки на месестата си опашка. Не успял в опита си със смъртоносната схватка, Казан се извъртя като мълния надясно. Младите бобри не мърдаха. Учудени и уплашени от това, което бяха видели, те стояха като оглупели. Чак когато видяха Казан да се спуска към тях, те се събудиха за действие. Три от тях стигнаха водата. Четвъртото и петото бобърче, бебета на не повече от три месеца, закъсняха. Само с едно прищракване на челюстите Казан счупи гръбнака на първото. Прикова другото долу и разкъса гръкляна му, както куче териер разкъсва плъх. Когато Сивата вълчица стигна до него, двете бобърчета бяха мъртви. Подуши малките им меки телца и изскимтя. Може би те й напомняха за забягналия Ба-ри, нейното малко вълче, и докато ги душеше, в скимтенето й се появи нотка на копнеж. Това бе скимтенето на майката.
Но ако Сивата вълчица имаше някакви свои видения, Казан нищо не разбираше. Беше убил същества, нахлули в дома им. Към бобърчетата беше безмилостен като Сивия рис, убил първите деца на Сивата вълчица при Слънчевата скала. Сега, забивайки зъби в телата на враговете си, се чувстваше изпълнен с безумно желание да убива. Беснееше по брега и ръмжеше срещу неспокойната вода, под която изчезна Счупения зъб. Всички бобри намериха убежище във вира и повърхността му се надигаше от многото минаващи отдолу тела. Казан стигна края на вира. Там имаше нещо ново. Инстинктивно разбра, че е дело на Счупения зъб и племето му, и няколко минути яростно се нахвърляше на натрупаните пръчки и клони. Изведнъж на около петдесет стъпки от брега водата се раздвижи и се показа голямата сива глава на Счупения зъб. В продължение на половин напрегната минута той и Казан се измерваха един-друг от разстояние. Тогава Счупения зъб измъкна мокрото си лъскаво тяло от водата, изопна се на повърхността и загледа Казан. Възрастният старейшина беше сам. Друг бобър не се показа. Водата се успокои, Казан напразно се опитваше да открие място да стъпи и достигне наблюдателния нашественик. Но между солидните стени на вира и брега имаше преплетени клони, през които водата минаваше със сила. Три пъти се бори да си направи път през тези оплетени кълба, и три пъти усилията му завършваха с цамбурване във водата. През цялото това време Счупения зъб не мръдна. Когато най-после Казан се отказа да напада, старият строител се плъзна по стените на бента и изчезна под водата. Той беше разбрал, че подобно на риса Казан не може да се бори във водата, и побърза да разнесе новината сред членовете на
