3
Пипа се изправи на пръсти и се залюля. Утринното слънце гъделичкаше леко поклащащите се главички на нарцисите, наредени в дразнещо прави редици покрай спретнатите пътечки в градините зад Франчът Хаус.
— Каква досада! — рече Пипа.
Нели мигновено изникна до нея.
— Какво казахте, милейди?
Момичето сияеше усмихнато и бе като розовобузо въплъщение на доброто настроение.
— Казах: каква досада — повтори Пипа. — Всичко е толкова досадно! И Лондон, и грозните рокли, и да правиш това, което се прави, и да се стараеш да не изглеждаш прекалено интелигентна и… и тези ужасни градини!
Гладкото чело на Нели се набръчка.
— Ужасни? Ама те са спретнати като картинки, тъй де. Вижте как са в редички цветята. И как са подредени дърветата.
— Да — съгласи се Пипа, като се намръщи. — Наистина са подредени, нали? Чудя се какво ли би казала майката природа за тая спретната градинка? Бряст отляво и бряст отдясно. Нито на сантиметър отклонение. Люляков храст от тази страна на пътеката и люляков храст от онази страна. О, как само ми липсва чудесният ми Дауънхил!
— Искате да кажете, защото там си е диво? — несигурно попита Нели.
— Защото е точно такова, каквото трябва да бъде. Земята е възможно най-красива, но ако са я разкрасявали допълнително, са работили ръка за ръка с природата. За наслада на окото е нужно просто да гледаш самата природа, Нели. В природата цветята не растат на глупави редици като войници.
Без да помисли за финия индийски муселин на отегчителната си бледорозова рокля, тя коленичи и зарови ръце в пръстта.
— Тук просто няма къде да отида. Никой не се нуждае от мен.
— Аха — мъдро се обади Нели. — Вече разбирам, милейди. Липсват ви вашите гори. Това е, нали? Искате да си имате местенце, където никой да не може да ви открие, както в Дауънхил. А и толкова обичахте да помагате на мъничетата в селото. Струва ми се, че надали хората ще сметнат за подобаващо херцогинята да прекарва времето си, като дава уроци на селските дечица.
Благодарна, че бонето отчасти прикрива лицето й, Пипа затвори очи и се опита да пропъди тъгата. Тя ще стане нейна светлост херцогиня Франчът. Това ще се превърне в заниманието на живота й… каквото и да означава. Но определено няма да означава да мечтае за мъж с искрящи тъмни очи, който с чара си, изглежда, си бе пробил път през недисциплинирания й разум към душата.
След дълго мълчание Нели рече:
— Наистина мразя да ви виждам така нещастна. Като че ли от снощи насам не сте на себе си. Сигурно сте объркана от мисли за онзи чудесен господин Кейлъм Инес.
— Нищо подобно! — Пипа стисна в юмрука си шепа пръст. — Имам да мисля за по-важни неща от някаква случайна среща с мъж, с когото надали някога пак ще се видя.
Въобще не трябваше да го споменава.
— Да — колебливо каза Нели. — Просто си помислих…
— Може би трябва да мислиш по-малко. При жените мисленето не се смята за желана добродетел. Ще е добре да запомниш това. Защо… — Пипа млъкна и наведе глава. — Прости ми, че избухнах, Нели. Май днес просто не се чувствам много добре.
— Трябва да се справяте с прекалено много неща — рече Нели. — Човек се нуждае от близки хора около себе си, когато ще се жени. А вие сте все сред непознати. Вдовицата е… Е, не се и съмнявам, че има добро сърце, но не е същото като да си имаш своя майчица, дето да ти обяснява какъв е светът.
Точно така си беше, но Пипа не смееше да допусне каквото и да е самосъжаление. Ако се предаде на паниката, която усещаше да се спотайва тъкмо на ръба на самообладанието й, ще е направо загубена.
— Тази рокля съвсем ще я съсипете, милейди — веселието бе напуснало гласа на Нели и Пипа съжали за поведението си.
— Права си — жизнерадостно рече тя и пъргаво се изправи на крака. — Благодаря ти, че ме накара да се почувствам по-добре. Сега ще е най-добре да си измия ръцете и да видя дали ще успея да скрия пораженията по роклята. Ела, Нели. Не си ли виждала някоя престилка из тази досадна къща?
— Престилки има, колкото щете — отвърна Нели. — Но всичките са на прислужниците.
Пипа погледна към къщата и сбърчи нослето си.
— Финч идва насам. — Тя отмести поглед от приближаващия иконом към полите на роклята си и притеснено забеляза две кални петна точно там, където коленете й бяха допирали земята. — О, всичко е такава досада — измърмори тя.
Финч пристигна при тях с тържествена походка и й поднесе с поклон една-единствена визитка върху сребърен поднос.
— Благодаря, Финч — рече Пипа и трепна, когато пръстта от ръцете й изцапа визитката и напраши блестящия поднос.
А отгоре на това прегъна и ъгълчето на визитната картичка.
Боже милостиви! В този момент, докато тя си стоеше в градините на Франчът Хаус с изцапани ръце и рокля, господин Кейлъм Инес, с адрес на Хановър Скуеър, стоеше вътре в къщата и очакваше отговора й.
— Милейди? — попита Финч с кънтящия си баритон.
Херцогът у дома ли е? Не знаеше. Не знаеше почти нищо за него. Единствено вчера — точно по обяд — го бе срещнала на стълбището да се връща от среднощен гуляй. Като я видя, той само й подхвърли едно небрежно „добър ден“.
— Милейди? — повтори Финч.
Ами ако херцогът си е вкъщи и случайно влезе в преддверието и види господин Инес?
Ами ако херцогът се върне, докато господин Инес още стои в преддверието?
— О, каква досада — рече Пипа.
— Милейди? — отново попита Финч.
— Да — рече тя, напълно объркана. Херцогът бе така ядосан на господин Инес, задето танцува с нея, че бе готов да го извика на дуел!
Финч вече се бе обърнал и се отдалечаваше към къщата.
— Това е ужасно — рече Пипа и се заоглежда като обезумяла. — Истинско бедствие! Разруха. Катастрофа. Катаклизъм.
Финч, който вече се намираше доста далеч, почти до къщата, дори и не трепна.
— Ох, каква досада, ужас, ужас! — Пипа се завъртя, после отново се завъртя. Стоеше си там, кършеше ръце и се взираше безпомощно към терасата.
— Какво има? — попита Нели. — Кое е бедствие… и всичките ония ужасни работи?
— Ами… — Не, трябва да запази спокойствие. Трезвият разсъдък винаги се смяташе за една от най- ценните й черти. Бог й е свидетел, тя наистина не притежаваше нито едно от другите качества, необходими на една млада дама, за да постигне успех в обществото, освен глупавата зестра, която я бе довела до това окаяно положение. — Трябва да се върна в къщата веднага. Ела с мен, Нели. Каквото и да стане, дръж се спокойно.
— Да…
— Не показвай никакви признаци на вълнение — краката на Пипа летяха по пътеката. — Най-добре ще е да се престориш на малко отегчена, все едно, каквото и да се случва, то е възможно най-обичайното нещо. Разбираш ли?
— Не.
Бяха стигнали до стълбището към терасата и Пипа тревожно погледна Нели, преди да се втурне нагоре, да прекоси терасата и да влезе сред тучната зеленина на оранжерията, която бе любимото й местенце в къщата.
— Просто ще трябва да кажа на Финч да го отпрати — рече тя. — И то веднага. Преди да се е случило
