— Така ли?
— Всички ще си помислят, че вие… — Вдовицата прочисти гърло. — Все още има много въпроси, по които трябва да те инструктирам. Да, наистина… Много неща. Колко жалко, че си отраснала без майка. Явно се налага аз да се нагърбя с тези неприятни задължения. И ще го сторя, защото залогът сега е бъдещето на рода Франчът.
Преди Пипа да успее да попита дали това тъй злокобно изявление се отнася до нещо друго, освен до важността на нейната зестра, вдовицата леко докосна бузата й и тръгна нагоре по стъпалата. Пипа дискретно почака малко, после пъргаво изтича по стълбището и по коридора до спалнята си, която бе прекалено студена и прекалено елегантна, за да е по вкуса й.
Нели Бъмстед едва не подскочи от радост при завръщането на Пипа По-дребна от своята господарка, руса и с искрящи сиви очи, тя се стрелна откъм наблюдателния си пост до прозореца и издърпа сатенената чантичка на Пипа от китката й.
— Нямаше нужда да стоиш будна и да ме чакаш, Нели — рече Пипа.
— О, я стига, милейди — леко провлаченият северняшки акцент на Нели прозвуча някак топло и утешително познато за слуха на Пипа. — Ами аз по-скоро главата си отрязвам, отколкото да не ви чакам да се върнете от тоя бал. Вълнуващо беше, нали?
Пипа въздъхна.
— Всичко беше голяма досада — рече тя.
— О, я стига, милейди. Сигурно е било тъпкано със знатни особи. — Нели изникна пред Пипа и я погледна право в очите: — И с много прекрасни господа? Имаше ли хубави червени униформи със златни ширити и такива работи? Като дойдох при вас, си мислех, че ще има какви ли не чудесии за гледане, но…
— Баща ми винаги е бил тих човек — каза Пипа и си помисли, че прекалено зает би било по-точно определение. — Искам да кажа, откак почина майка ми. Когато е била жива, имението Дауънхил почти винаги е кънтяло от смях. Татко ми го е казвал.
— Да, знам — каза Нели, а в гласа й нищо не подсказваше, че се е примирила с положението. — И мама ми е разправяла как Дауънхил било най-оживеното имение в цял Йоркшир. Мислите ли, че по-честичко ще има увеселения на онова място за чудо и приказ… — Нели покри с ръка устата си и трепна засрамено. — Исках да кажа, в замъка на херцога? Просто се чудех, защото той почти не си стои вкъщи тук, в Лондон.
— Нямам представа какви са привичките на херцога в замъка Франчът — каза Пипа. Знаеше само едно: въобще не желаеше да научава. — Земите му са красиви, толкова красиви, колкото и нашите в Корнуел, а и много по-обширни, разбира се. Там сме съседи, предполагам. Когато мама беше още жива, всяко лято ходехме в Клаудсмур. След… Ами, оттогава рядко посещаваме Корнуол и никога не сме поддържали близки отношения със семейство Франчът.
— Колко странно, особено като се има предвид, че връзката между двете семейства съществуваше от векове.
— Значи познавате околностите там, милейди — предположи Нели.
— И то доста добре — съгласи се Пипа. — Винаги ми е било приятно да изследвам дивите хълмове около Клаудсмур. Но наистина ми се ще да можехме да се върнем в Дауънхил — добави тя, без да е имала намерение да казва подобно нещо.
— О, милейди — рече Нели, а в очите й се появи тревога. — Елате да седнете до огъня. Аз пък ще ви сваля пантофките и ще ви разтрия краката. Това винаги ви е харесвало.
Стаята бе обзаведена в розови тонове, което на Пипа горе-долу й харесваше. Не харесваше обаче високия балдахин на леглото, който я караше да се чувства така, сякаш лежи на дъното на кладенец, нито пък ужасно коравите столове и позлатените маси, които въобще не позволяваха на човек да се отпусне. Въпреки това тя послуша Нели и седна на един стол до огъня.
— Лейди Жюстен ви донесе подарък — рече Нели и кимна към една маса встрани от стола. — Каза да ви предам, че се надява да не я сметнете за прекалено самонадеяна, задето ви подарява нещо, което сама е направила.
— О! — Пипа взе в ръце мъничка кукла с розово лице от порцелан и черна коса, фризирана на букли.
— Не куклата, разбира се — рече Нели. — Не е правила куклата, а роклята й. Лейди Жюстен каза да ви обясня, че е видяла такъв модел в магазина на Акерман и сметнала, че ще изглеждате прекрасно в подобна рокля.
Нели поспря, за да си поеме дъх, и Пипа възкликна, удивена от фините детайли на перфектно изработената рокличка.
— Та това е новият цвят, който тъкмо излиза на мода, маково червено — рече тя за рокличката от индийски муселин. — И златните дантели са просто чудесни! Наистина такава рокля страшно би ми харесала.
А вдовстващата херцогиня сигурно направо ще припадне, дори и само при мисълта, че Пипа би могла да облече нещо толкова дръзко и модно.
— В нея ще сте като бонбон — каза Нели с разпалената преданост, която Пипа харесваше у нея. — С черните ви коси и с тази бяла кожа, ще сте красива като картинка в нея.
Пипа се усмихна свенливо и докосна тюрбана на куклата от червен и златист креп, после огледа мъничките перли, които сръчните пръсти на Жюстен бяха закрепили като обици.
— Лейди Жюстен е много находчива — каза тя и въздъхна. — И е толкова мила! Надявам се да станем приятелки.
— Вие имате златно сърце, милейди — рече Нели. — Няма жив човек, който да не се гордее да е ваш приятел.
Нели повдигна краката на господарката си върху ниско столче.
— Не се и съмнявам, че на бала сте си съсипала краката от танци — рече тя, докато сваляше бежовите сатенени пантофки, избрани от вдовицата в тон с бежовата рокля, която ни най-малко не бе по вкуса на Пипа. — Сигурно се радвате, че нейна светлост доведе онзи вятърничав учител по танци, та той поне да ви научи на стъпките и на такива работи.
— Да — разсеяно отвърна Пипа. — Не, че от това станах по-малко непохватна.
— О, я стига, милейди — възкликна Нели. — Ако от време на време се случва да съборите нещо, то е само защото се притеснявате, не от друго. Просто си знам, че сте се забавлявала на бала.
Пипа нямаше как да обясни на практичната, макар и романтична, Нели, че на бала се бе чувствала самотна и тъгуваше за дома.
— Всички дами в разкошни рокли ли бяха, милейди?
— Наистина разкошни — отвърна Пипа.
Нели дълбоко въздъхна и прокара ръка през гъстата си руса коса, която сякаш никога не искаше да се подчини на фибите и гребена.
— И господата ли бяха така красиви?
— Май прекалено много се интересуваш от господата — сгълча я ласкаво Пипа.
— Знам — усмихна се Нели и хубавичкото й лице засия. — Хубаво ми е да си мечтая. Докато човек мечтае, никога не е самотен или разочарован, така мисля аз. Ама на вас, то се знае, не ви трябват мечти, защото животът ви ще е като истинска приказка, милейди.
Как би могъл един едър, винаги сърдит мъж, който очевидно предпочита компанията на друга жена, да осигури на Пипа, ако не щастие като от приказките, то поне един сравнително приятен живот?
— Струва ми се, че мечтите са най-хубавото нещо — каза тя. — Мечтите са си само твои и когато мечтаеш, можеш донякъде да ги контролираш.
Нели, коленичила пред Пипа, за миг поспря да масажира стъпалата й.
— Значи и вие мечтаете? Говорите така, сякаш наистина знаете какво е.
— Мечтая — съгласи се Пипа и си спомни как голямата уверена ръка на Кейлъм Инес бе докосвала кръста й.
— Нали танцувахте всеки танц? Сигурна съм, че е така.
