— Ще видим — каза Струан. — Готов ли си най-сетне да ми кажеш какво се случи между теб и онази жена, Хорвил, снощи на бала?
— Уайтчапъл Хай Стрийт е пред нас. — Кейлъм не искаше да се замисля за предложението на лейди Хорвил.
— Дявол да те вземе, Кейлъм, какво потайно куче си! Първо прекарваш години наред да събираш всичката тази информация за така наречения ти произход…
— Това е истинският ми произход.
— Може би. После хукваш, Бог знае накъде, за да преследваш панаирите и пътуващите артисти. По дяволите, човече, как очакваш да приема насериозно приказките на някакви си заклинатели?
— Те не са заклинатели. Правят талисмани и… магии — довърши той под носа си.
— Именно. Заклинатели. Виж какво, мой човек, очевидно се палиш по всяка история, на която ти се ще да вярваш. На тези шарлатани това им е работата, да угаждат на отчаяните балами.
Свил юмруци върху коленете си, Кейлъм прикова вниманието си изцяло върху Струан.
— Върви по дяволите! — яростно извика той. — Дължа живота си на семейство Стоунхейвън, но
— Не те изкарвам…
— Точно такъв ме изкара.
Струан заговори по-сдържано:
— Много се палиш. А именно това ме убеждава, че съм прав. Бил си изигран от тези шарлатани и ако някой не се намеси, пътят, който си избрал, ще те отведе до ужасни последствия. — Той смъкна цилиндъра си и го хвърли на седалката до себе си. — Дори и до смъртоносни последствия. Ако упорстваш и отидеш на дуела сутринта, може и да имаш късмета да се отървеш само с лека рана. Но ако след това продължиш да се инатиш и се противопоставиш на Франчът с някое скандално изказване за обстоятелствата около раждането му, този човек отново ще те извика на дуел.
— Нека го стори.
— За Бога! Помисли, човече! Репутацията на Франчът е направо легендарна. Говори се, че е убил трима мъже и е ранил толкова много други, че не можеш да ги преброиш. Ако застанеш на мушката му и втори път, бъди сигурен, че ще те прибави към списъка на мъртвите си врагове. И то, ако още преди това не те вържат, ранен или не, и не те хвърлят в някоя лудница да си правиш компания с врещящите побъркани.
Кейлъм с мъка преглътна.
— Аз съм напълно нормален.
— Ти знаеш, че си. Аз знам, че си. Но един човек, който цял живот е живял като херцог и всички са го приемали за херцог, несъмнено лесно би си намерил слушатели, които да му повярват, че не си съвсем с всичкия, щом искаш да заемеш неговото място. Тези хора, при които отиваме, колко им плати за тяхната историйка?
— Аз… — По дяволите този Струан! Бе способен да накара дори и Кейлъм да се съмнява в онова, за което бе сигурен, че е истина. — Дадох им малка сума като благодарност за помощта им. Нищо повече.
— Знаех си — възкликна Струан. — И се обзалагам, че тази нощ те потриват ръце, докато очакват следващата вноска от поредния шаран на въдицата.
— Те не знаят, че идвам — изтърси Кейлъм.
Колелата на каретата подскочиха над някакъв дълбок коловоз, при което Струан бе изхвърлен напред. Кейлъм го хвана за лакътя и го запържа.
— Нали ми каза — рече Струан прекалено спокойно, — че тези Майлоу и Миранда живеели под наем на Уайтчапъл Хай Стрийт и тази вечер щели да са там.
— Да. Но не казах, че очакват да ги посетя.
— А откъде знаеш, че въобще ще бъдат там?
Кейлъм изпълни с въздух дробовете си, докато обмисляше внимателно отговора си.
— Те живеят в къщата на една дама. Преди няколко дни ходих там и се уверих, че тя очаква да се върнат днес. Очевидно използват квартирата си в Лондон, за да приготвят, ъ-ъ, смеската, която продават по панаирите и пазарите.
— Не мислиш ли, че щеше да е по-удобно да им изпратиш бележка и да си уговорите среща?
— Не.
— И защо?
— Можеше и да не искат да се срещнат с мен.
Струан възкликна раздразнено.
— Не мога да те разбера! Първо ми казваш, че въобще не те очакват, после, че дори не знаеш дали тези хора ще са там. Сега пък искаш да повярвам, че може по някаква причина въобще да не искат да те видят.
— Не съм те карал да идваш с мен — рече Кейлъм, който вече започваше да се дразни.
— Трябваше да дойда. Все някой трябва да се опита да те спаси от собствената ти глупост и в името на тази благородна цел предлагам просто да накараме кочияша да обърне каретата и да ни върне на Хановър Скуеър. И после ще се постараем да духнем от Лондон още преди изгрев слънце.
Когато Струан приключи с речта си, каретата изтрополи и спря, а кочияшът извика:
— Пристигнахме, господа.
Преди Струан да успее да каже още нещо, Кейлъм скочи от каретата и плати на кочияша.
— Чакай ни тук — нареди му той. — Ще ти платим добре за услугите.
— Пълна глупост — рече Струан, като и той на свой ред скочи в калната канавка. — Какво, по дяволите, е това място?
Мястото представляваше тясна пететажна сграда, притисната между подобни на нея постройки. Подобни по размери и височина, но по нищо друго.
Приземният етаж на заведението на госпожа Лъшботам имаше два осветени еркерни прозореца, разделени от позлатена входна врата, до която стояха на стража две еднакви бронзови котки. Голяма табела, окачена на видно място над единия прозорец, обещаваше:
ПЕРФЕКТНИ РАЗМЕРИ И КРОЙКИ ЗА ВСЕКИ ГОСПОДИН. НАШИТЕ ШИВАЧКИ ЩЕ ПОСРЕЩНАТ НУЖДИТЕ ВИ. ПРИЕМАМЕ И НАЙ-НЕОБИЧАЙНИ ПОРЪЧКИ. НЕ ОТКАЗВАМЕ НА НИКАКВИ ИЗИСКВАНИЯ.
— Мили Боже! — измърмори Струан. — Публичен дом!
До всеки от осветените с розови лампи прозорци седяха по две жени, които очевидно си говореха за шиене.
— Находчиво, не мислиш ли? — рече Кейлъм, като се стараеше забележката му да прозвучи безцеремонно. — А и чух, че се славело като най-доброто заведение от този род, и то от дълги години. Явно се справят особено ефективно с поръчките и на най-едрите господа. Поне така ми каза госпожа Лъшботам.
Струан завъртя цилиндъра върху бастунчето си и повдигна вежди.
— В такъв случай сигурно ще се надпреварват коя по-напред да ни вземе мярка.
Кейлъм се ухили и нахлупи цилиндъра си ниско над очите.
— Абсолютно прав си, стари ми приятелю. Някои неща са очевидни. Но аз смирено ще се оставя в ръцете на благодарната победителка.
Той пъргаво отбягна закачливото замахване на Струан и се приближи към позлатената врата, за да почука.
— Само гледай — рече той. — Още отсега се карат коя ще се справи най-добре с удивителните изисквания, наложени от размерите ми, да не говорим пък за качеството на материите, които се полагат на конте като мен.
— Ще продължим този…
Струан не довърши изречението си, а остана с отворена уста, зазяпал се в големите кафяви очи на една мургава красавица, която стана от стола си и се приближи към прозореца.
— Мили Боже! — промълви той. — Какво екзотично създание!
Кейлъм отново почука.
— Само я погледни, Кейлъм!
Тъмнокосата жена притисна към стъклото изящната си ръка с дълги пръсти. С другата си ръка тя
