очевидно прекрасно умеете да танцувате валс.
Лицето й се повдигна към неговото.
— Никак не е учтиво да се присмивате на непохватна танцьорка като мен, Кейлъм Инес — каза тя и се разсмя.
Кейлъм направо забрави да се движи.
Когато се смееше, очите й се затваряха и нослето й се набръчкваше. Неподправената й веселост изглаждаше всяка следа от острота в лицето й. А смехът й бе така завладяващ и волен, сякаш чуваше звънливия смях на сладкогласните селски моми в Къркълди.
Той я обви още по-здраво в прегръдките си и я завъртя без никакво усилие. Плъзгаше се с нея по подиума с повече грация и умение, отколкото сам бе предполагал, че притежава.
— Ето, виждате ли — каза той и се засмя, — вие сте богинята на танца. Летите като истинска фея на музиката из нощта!
— А вие лъжете, сър — рече тя, после бързо сведе глава, а страните й поруменяха. — О, простете!
— Няма да ви простя — заяви той. — Не и докато не ми се извините, както подобава.
— А как да го сторя?
Гърлото му пресъхна.
— Като се съгласите да се срещнете с мен отново. Като ми позволите да ви посетя.
Устните й останаха разтворени, и той почти чуваше как мислите й се тълпят в надпревара в съзнанието й. Тя не знаеше какво да отговори. Това поне беше някакво предимство.
— Къде сме се срещали? — попита най-сетне тя. — Въобще, срещали ли сме се?
— Не зная — излъга той. — Срещали ли сме се? А може би просто е трябвало да се срещнем, защото очевидно сме съвършено подходящи един за друг?
— Това е непристойна забележка, сър.
Той почувства, че го обзема безразсъдство.
— Нека се престорим, че не е непристойна. Бих искал да узная наистина много за вас, лейди Филипа.
Тя пребледня.
— Моля ви, кажете ми къде сме се срещали? Не сме се виждали друг път, нали?
— Не — сериозно й отвърна той. — Но се почувствах така, сякаш това наистина се е случило. А вие?
— И аз.
— А как само бих желал да сме се запознали по-рано! Сякаш винаги съм го желал. Радвам се, че вече се случи.
— Аз съм сгодена и скоро ще се омъжа — каза тя, а изражението й вече бе съвсем нещастно.
— Ах! — Кейлъм продължи да се усмихва и да я върти по паркета. — В такъв случай аз съм отчаян. Посочете ми този щастливец. Ще го поздравя, а после ще поискам да се откаже от вас.
Тревогата и веселието се бореха за надмощие по лицето й. Пръстите й се свиха върху рамото му.
— Вие сте ужасен ласкател, сър. Но… — тя се поколеба, после поклати глава. — И аз се радвам, че се запознахме, дори и да е било само за един танц. Щях да се чувствам ужасно, ако, щом погледна назад към живота си, не си спомням нито един танц, изигран само за удоволствие, и то с мъж, който не иска нищо от мен. — След тези думи устните й мигновено се затвориха и нещо, което много приличаше на ужас, накара очите й да заблестят.
В този миг Кейлъм сякаш се отдалечи от множеството танцуващи около тях и те заприличаха само на далечна плетеница от цветове. Музиката заглъхна, останала извън малкото разстояние между него и лейди Филипа, и сякаш двамата останаха съвсем сами. Тя не беше щастлива. Не чувстваше в себе си сили да промени бъдещето си. А мъжът, който щеше да овладее нейната красива душа, да я покори и да я опитоми, нямаше никакво право да я притежава.
Кейлъм не разбра кога точно се е случило това, но музиката беше спряла.
Танцьорите се бяха отдръпнали на известно разстояние от него и лейди Филипа. Шумоленето на разкошните платове се сливаше с приглушения шепот, понесъл се около тях.
— Вие там, сър! — разнесе се властен глас. — Ще съм ви много благодарен, ако пуснете годеницата ми!
Макар че сърцето му се беше разтуптяло здравата, Кейлъм почти се зарадва. Като задържа ръката си върху кръста на лейди Филипа, той се обърна с пълното съзнание кого точно ще види пред себе си.
Негова светлост херцог Франчът удостои своята годеница с нещо, което едва ли можеше да се нарече и кимване, както и с поглед, който недвусмислено обещаваше доста неприятни последствия.
— Какво ли си въобразявате, скъпа моя? — каза й той, след което се обърна към Кейлъм: — А вие, сър, сте негодник. Нима се правите, че не знаете, че вниманието на една сгодена жена принадлежи изцяло на годеника й?
Кейлъм надникна в хладните бледосини очи и разбра какво означава абсолютната омраза.
— Вината, ако въобще може да се говори за някаква вина, е изцяло моя — рече той. — Моля ви да не укорявате лейди Филипа за един невинен…
— Тихо! — изрева мъжът. Ръстът и осанката му бяха внушителни, но в красивите му черти имаше и някаква отпуснатост, която издаваше склонност към лакомия и пиянство. — Когато се обръщате към мен, ще казвате ваша светлост. Не, че ще имате кой знае колко поводи да се обръщате към мен. Зададох ви въпрос относно вашето разбиране за годежа.
Кейлъм отмести ръката си от така топлото тяло на лейди Филипа и направи небрежен, едва загатнат, поклон.
— Вие казахте, че вниманието на една сгодена жена принадлежи изцяло на годеника й. — Той умишлено погледна право към лейди Хорвил, която стоеше на няколко крачки от херцога, а простовато красивото й лице се бе сбръчкало в недоволно. — Та, както казахте — Кейлъм й кимна, но продължи да говори на херцога, — вниманието на една сгодена жена изцяло принадлежало на годеника й.
— Какво щастие, че имате толкова ясна памет — Франчът стискаше една бяла кожена ръкавица в юмрука си.
— Наистина — съгласи се Кейлъм. — А и бих добавил според моите разбирания по темата, че хармонията между половете е най-вероятно да бъде постигната, когато съществува взаимно внимание. Като се има предвид това, бих предположил, че хармонията между вас и лейди Филипа сигурно е направо за завиждане.
Възцари се гробовна тишина.
Кейлъм видя как ръката на херцога, стиснала бялата ръкавица, се повдигна.
Франчът смяташе да го предизвика на дуел.
Ръката започна подчертано бавното си движение надолу.
— О, Божичко! — чу се силен мъжки глас. Неясно петно в черно и бяло залитна между Кейлъм и Франчът. — Гръм и мълнии! — възкликна мъжът, размахал ръце. Истински фонтан от шампанско се изстреля от една внушително голяма чаша и обля перфектно подредените руси къдри на херцога, потече по шокираното му лице и по преди това безупречната му, обсипана с рубини, широка вратовръзка, по тъмносиния му жакет и по златотканата му жилетка. Коприненият му пояс в червено и златно, украсен с инкрустирани със скъпоценности гербове и емблеми, показващи ранга му, може би никога нямаше да възвърне първоначалното си великолепие.
— Мили Боже! — изпелтечи херцогът, като замахна към нападателя си. — Ама че тромав идиот! Махни ръцете си от мен!
— Ах, простете! — Последва паническо размахване на снежнобяла кърпичка. — Позволете да подсуша рубините ви!
Мускулчетата по страните на Кейлъм потрепнаха. Тихо хихикане до него го накара да се обърне и да погледне лейди Филипа.
— Махай се! — ревеше херцогът. — Махни се, казвам ти, ти… ти…
— Хънсингор, ваша светлост. Виконт Хънсингор.
Струан хвърли един особено недоброжелателен поглед към Кейлъм, който на свой ред послушно се обърна… и попадна право в обятията на усмихващата се Анабел, лейди Хорвил.
