— Франчът е злодей. Той е покварен развратник. А дуелите са едно от любимите му забранени развлечения. Умолявам те, не прави нищо, с което да привлечеш вниманието му. Не и преди да сме готови, ако въобще решим, да се разправяме с него.
— Ще имам предвид предупрежденията ти.
— Какви ги говоря? — простена Струан. — Ние няма никога да се разправяме или да имаме каквото и да е вземане-даване с него. Ти ми даде дума, че всичко, което искаш, е само един поглед към този човек. А после, каза, ще си тръгнем незабавно.
— Винаги много ме е бивало да дрънкам врели-некипели — рече Кейлъм, и отново се загледа в лейди Филипа Чонси.
— Нищо подобно! — Очевидно Струан се разпалваше. — Ти си, или поне с течение на времето стана, един от най-благоразумните и уравновесени хора. Ти, и само ти си човекът, който успя да предотврати преминаването на наследството на брат ми в ръцете на омразния ни братовчед. Откак татко почина, ти винаги си ни ръководил по най-мъдрия начин и…
— И съм просто човек, а не светец. — Оживена. И невероятно нетърпелива. Точно така трябваше да бъде определено настоящото настроение на лейди Филипа Чонси. — Бихте ли ни извинил, милорд — каза Кейлъм на Уокингъм. После здраво хвана Струан за лакътя и го поведе към едно място, където се озоваха точно между лейди Филипа и нейния годеник.
— Мили Боже! — Струан моментално обърна гръб към момичето. — Мисли, човече! Ако въобще имаш мозък, с който да мислиш. Ще те види, че я зяпаш.
— Тя е прекалено заета — отвърна Кейлъм, а погледът му се насочи към една бързо потропваща сатенена пантофка.
— Вероятно се чувства ужасно неловко — рече Струан. — Унизена, без съмнение. Направили са я за посмешище пред половин Лондон.
— Но не тя представлява срамна гледка. И си го знае. Ако не греша, тази дама е отегчена от събитията около себе си и желае да се занимава с неща, които й се струват по-важни.
Струан смуши с пръст рамото на Кейлъм.
— Ти, сър, страдаш от прекалено развинтено въображение. Не знаеш абсолютно нищо, за когото и да е от тези хора, нито пък за това, какво може или не може да си мислят или да искат.
— Прекарва доста време на чист въздух — рече Кейлъм. — Кожата й е с онзи много светъл тен, присъщ на хората с изключително тъмна коса, но изглежда здрава и чиста. Веждите й са като черни крила — много нежни.
— О, Боже!
— Носът й е доста изострен, но ни най-малко неприятен на вид. Също и брадичката. Като цяло, лицето й е овално, а линията на косата й е от онзи тип, при който косите се извиват встрани от средата на челото. Наистина много привлекателно.
— Ти никога не си… Или поне почти никога не си проявявал интерес към някоя определена жена. Не и откак Алис…
— Бъди така любезен да не споменаваш този епизод. Скулите на лейди Филипа са заоблени. Това ми харесва. Устните й са по-пълни, отколкото е модерно. Това също ми харесва. А наситено сини очи в комбинация с толкова тъмна коса винаги са ме интригували.
— Уокингъм каза, че тя не е нищо особено.
Кейлъм бавно вдиша през носа си.
— Сгрешил е. Красотата й е някак загатната. Може би изглежда малко крехка, но това създава приятно впечатление. Представям си я мека… Точно като гъвкава синеока черна котка. Ммм. А и явно има дух. И това ми харесва.
Пръстът на Струан отново смушка Кейлъм, този път като железен шип.
— Накъде биеш с тези забележки? Никога не съм те чувал да говориш така.
— Но и никога не съм се вглеждал в жена, която ми е била обещана още в деня на раждането й.
— О, Боже!
— Престани да го повтаряш.
— Измислил си си някаква представа за себе си… кой знае от какви клюки и слухове. Няма никакво доказателство, че си друг някой, а не Кейлъм Инес.
Добре познатото стягане в стомаха отново го споходи.
— Кейлъм Инес, един човек без минало.
— Твоето минало е с нас. Ти стана един от нас още когато беше невръстно момче.
— Вие наистина бяхте добри с мен — съгласи се Кейлъм, а и това беше самата истина. — Но аз не съм един от вас. Аз съм бил подхвърлено дете, болно дете, оставено върху замръзналата пръст пред конюшните на замъка Къркълди. Облечен в дрипи и увит само в някакъв износен църковен презраменик, който да пази тялото и душата ми. Дори името ми е лъжа. Някаква си бележка, надраскана с разкривен почерк и мушната в дрехите ми, Кейлъм Инес. Това не е моето име, казвам ти.
— Кейлъм…
— Тя има забележителни очи.
— Ще те види, че я гледаш!
— Вече ме видя — рече той и почувства как около него сякаш всичко застина.
— Мили Боже! — изсъска Струан. — Моля те да тръгваме. Веднага!
— И да позволя да е отритната два пъти за една вечер? Не мисля.
Крачето й спря ритмичното си потропване. Тя не се изчерви, нито сведе очи, нито пък примигна с гъстите си черни мигли. Дори не вдигна ръка, за да докосне баснословното си диамантено колие, нито пък отвори бежовото си дантелено ветрило.
Устните й се разтвориха лекичко — съвсем леко, — като разкриха мънички бели зъби. Очите й се спряха с открито любопитство на неговите и дясната ръка на Кейлъм моментално се притисна към стомаха му, покрит от бялата жилетка под фрака.
— Кейлъм?
Той не обърна внимание на Струан, а с решителни крачки се приближи към лейди Филипа Чонси и застана на известно разстояние пред нея.
Върхът на гладката й черна коса вероятно би достигнал точно до брадичката му. От новото си място по- близо до нея той забеляза, че косата й проблясва със синкав оттенък. Завита високо над тила и закрепена със семпъл, макар и инкрустиран с диаманти гребен, тя падаше по раменете на лъскави тежки къдрици.
Без да е имал такова намерение, той се приближи и й предложи ръката си.
Тя я пое и му позволи да я притегли достатъчно близо до себе си, повдигна лице и го погледна в очите.
Черните й ресници отчасти прикриваха, като прозрачно було, тъмносините й очи. Някои може и да я смятаха за невзрачна. Но Кейлъм не беше от тях.
— Къде сме се срещали, сър?
За момент му се стори, че е чувал нейния лек ясен глас на друго място — и в друго време. Но след миг се сети да се усмихне.
— И аз тъкмо смятах да ви попитам същото, лейди Филипа.
Тя понечи да се усмихне, но отново стана сериозна.
— Значи съм права. Наистина сме се срещали. Но вие имате предимството да помните името ми, сър, докато аз не мога да се сетя за вашето.
— Аз съм Кейлъм Инес — рече той и се поклони. — Ще ми окажете ли честта да танцувате с мен?
Без дори да погледне към своята възрастна придружителка, тя мушна ръката си в неговата и го последва към дансинга. Там се наредиха сред двойките, които тъкмо се завъртаха в първите стъпки на дързък валс.
Кейлъм се поколеба само за миг, преди да обгърне кръста на партньорката си.
Очите й се разшириха, и той видя как тя си пое дъх някак рязко и отсечено. Но щом й се усмихна, тя отвърна на усмивката му и след това се съсредоточи така напрегнато върху стъпките на танца, та чак челото й се набръчка и дори прехапа долната си устна.
— Лека сте като перце, лейди Филипа — отбеляза той, докато я въртеше в ритъма на валса. — И
