— Негова светлост херцог Франчът — обяви лакеят с носов глас откъм входа на претъпканата бална зала.
— Тук е — рече Кейлъм Инес толкова тихо, че единствено мъжът до него чу думите му. След това си пое дъх и му се стори, че това е най-трудното вдишване в живота му. — Негова светлост херцогът. Мъжът, който живее моя живот.
— Ех — замислено промълви Струан, виконт Хънсингор. Той тежко отпусна ръката си върху раменете на Кейлъм и много тихо рече: — Как мислиш, би ли желал да си върнеш този живот?
Кейлъм огледа едрия русокос мъж, който крачеше наперено през отдръпващата се встрани тълпа, изпълнила обзаведената в синьо кадифе и позлата стая в Чандъс Хаус.
— Тепърва ще разберем това — отвърна той, макар че до този момент бе почти сигурен, че му се иска просто да види от плът и кръв само веднъж човека, заел полагащото му се място, още когато и двамата са били бебета. — Прилича на магаре — добави той, и то съвсем не тихо.
Струан се изкикоти.
— Внимавай — каза той така тихо, че само Кейлъм да го чуе. — Всички знаят, че този човек е опасен. Пък и ти не можеш да си сигурен дали си прав в така нареченото си откритие.
— Сигурен съм.
— Нямаш никакви доказателства.
Кейлъм вдигна брадичка.
— Ще ги намеря. Я го виж! Запътил се е право към принца, сякаш всички са чакали само него да пристигне.
— Естерхази, изглежда, няма нищо против — отбеляза Струан, докато оглеждаше обкичения със скъпоценности австрийски посланик. — Бих казал, че това не е първата им среща. Несъмнено имат нещо общо — среща на двама велики мъже, не мислиш ли?
— Не виждам нищо смешно — рече Кейлъм, като изправи гръб. — Той е просто един надут петел, и аз го мразя.
— Иска ти се да го мразиш — поправи го Струан. — Но се съмнявам, че искаш да мразиш и прелестната лейди Филипа. Какво изобилие, а? Изобилие от коси, от очи, изобилие от устни. Изобилие от бяла плът. О, каква плът! За един мъж подобни гърди биха се оказали малко… свръх възможностите, а?
— Като за бивш свещеник си удивително вещ в оценката на женските форми.
— Бивш свещеник. Да, наистина, бивш. Нека не забравяме, че бях свещеник само за съвсем кратко и, че от известно време вече не съм — тъмните очи на Струан блестяха насмешливо. — Аз поне признах пред себе си плътските си слабости. Но кога ли и ти ще се изправиш пред своите, приятелю?
Кейлъм умишлено отмести поглед от интелигентното красиво лице на виконта и се съсредоточи върху човека, известен като херцог Франчът — както и върху русата, похотлива на вид, жена, увиснала на ръката му.
— Абсолютен галфон — рече той по адрес на херцога.
— Хайде, стига — рече Струан. — Не отбягвай това, което е по-важният въпрос в случая. Какво мислиш за неговата прекрасна годеница?
— Прекалено крещяща — накратко я определи Кейлъм. — И явно прекалява с боичките по лицето.
— Но все пак той продължи да разглежда жената. Щеше му се да си каже, че тя не представлява нищо за него. Но това би било лъжа.
— И така да е — съгласи се Струан, — но все пак леглото на един мъж ще е доста по-топличко, ако и тя е там. А ако бедрата й са също така бели и заоблени като гърдите й… е, човек може да си представи каква наслада би открил корабът му в подобно пристанище.
— Повече те харесвах като свещеник — рязко отвърна Кейлъм, но почувства някакво раздвижване и между собствените си бедра.
Франчът разговаряше с принц Естерхази като с равен, а и очевидно се смяташе за такъв. Докато говореше, се оглеждаше наоколо и кимаше на мъжете, чиито погледи улавяше, а жените преценяваше с безочлива неприкритост.
Оркестърът отново засвири и към дансинга се отправиха множество двойки, чиито префинени тоалети си съперничеха по разкош. Полюшваха се големи пера и обсипани със скъпоценности тюрбани проблясваха, сякаш намигаха. Коприни, сатени и пищни брокати се развяваха в танца.
— Е, нали го видя — рече Струан, като гледаше право пред себе си, — вече може ли да си вървим?
— Не още — отвърна Кейлъм, загледан в жената, привлякла вниманието му. — Очевидно тя го обожава. Но той, като че ли не й обръща особено внимание.
— Той се държи точно като човек, вече опитал плодовете, а и знае, че би могъл да им се радва по всяко време.
Кейлъм се намръщи.
— Ах, да — обади се отново Струан. — Това те тормози, нали? Мислиш си, че този човек ти е взел и още нещо, което би трябвало да е твое.
Кейлъм не се решаваше да отговори.
— Странно — рече Струан. — Очаквах мъж като Франчът да си избере по-елегантна жена за своя херцогиня. Някоя по-изискана и грациозна.
— Тази не притежава никаква грация — мрачно отвърна Кейлъм. — А и той не я е избирал.
— Не, не, наистина. Какви ги говоря? Сгодили са ги още като деца. А тя върви в комплект с огромна зестра, доколкото знам.
— Наистина огромна, драги — обади се някакъв мъж, който стоеше наблизо. Представляваше префърцунено създание, стегнато в абсурден жакет, издут на гърдите като на пуяк. Той обърна напудреното си и разкрасено с руж лице към Струан. — Срещали ли сме се вече? Аз съм Уокингъм. Сигурен съм, че ви помня отнякъде.
— Хънсингор — представи се Струан, без да се усмихва. — И се съмнявам, че сме се виждали. Имението ни е в Къркълди.
— Шотландия! — възкликна мъжът и присви червените си устнички. — Сигурно вие сте момчето на Стоунхейвън.
— Братът на Стоунхейвън. Брат ми Арън наследи титлата. Баща ни почина преди няколко години.
— Ах, простете! Как само лети времето! Та значи, вие се интересувахте от лейди Филипа Чонси?
Струан хвърли към Кейлъм кратък предупредителен поглед.
— Просто любопитствах. Все пак нали се очаква това да е събитието на годината: бракът между две толкова стари семейства.
— Събитие, доста по-значимо за Франчът, отколкото за момичето, предполагам — рече Уокингъм. — Целият свят знае, че корнуолските земи на стария Чонси са обещани на семейство Франчът.
— Нима това има някакво значение? — попита Кейлъм, подушил човек, който обича да се представя за всезнаещ по отношение на най-новите клюки.
— Някакво значение? — Уокингъм врътна напред единия си хълбок и шумно се изсмя. — Мислех, че вече всеки знае!
Кейлъм се въздържа да спомене, че самият той е просто никой и вместо това рече:
— Поосвежете паметта ми!
— На Франчът му трябва пристанището, за да изнася всичкия този прекрасен калай от земите си в Корнуол без много разходи, нали знаете — след тези думи Уокингъм се престори на леко отегчен, но малките му очички блестяха. — А пристанището е в земите на Чонси. Всичко вървяло по мед и масло, докато съществувало споразумение Франчътови да защитават земите на Чонси от нашественици. Франчътови имали свободен достъп до имението им, че и правото да използват пристанището, както намерят за добре. Но пък вече едва ли има нужда от закрила срещу нашественици. Това би могло доста да промени положението, нали знаете. Само че бащата на настоящия херцог проявил завидна далновидност и се сетил овреме да се погрижи достъпът му до удобното пристанище да не попадне в алчни ръце, алчни ръце, които да не му дължат нищо.
Кейлъм почака Уокингъм да продължи, но когато видя, че той явно няма такова намерение, попита:
— Искате да кажете, че бащата на лейди Филипа е решил да й даде като зестра всичките си земи?
Уокингъм се олюля, отново развеселен от въпроса.
