Алкалай се въздържа от отговор, а и той не му беше задал истински въпрос.
— Защо си в Москва, Козел?
— Избрах местоекзекуцията.
— Не разбирам.
— Щеше да пратиш касапите на Крит. Флора и малкият не трябва да видят агонията ми.
— Не можеш да се опазиш в Мегало Кастро? Ти, професионалният снайперист? Не ти вярвам, Козел!
Йон Марин поръча водка, запали цигара, издуха пушека в лицето на сабри, усмихна се презрително.
— Няма охрана, която може да спре мотивирания килър. Опазиха ли Джон Кенеди, Ануар Садат, Индира Ганди, Олаф Палме? Кур на вилица! Живи ли са ония, по които стрелях, или тия, след които ме насъска? Омръзна ми да се крия, Морис. Заблудих се, че на онзи благословен остров съм намерил покой. Мечтата на идиота, сабри. Убежището на такива като мен е гробът, дори той е лукс. По-добре ужасен край, отколкото безкраен ужас. Нищо не знам за съдбата на Хакел… Нямам ни извори, ни къртици, така че — действай. Искам да си изпия водката, после съм на твое разположение.
Лицето на Алкалай беше мъртва маска, но не очакваше да види емоции. Козела знаеше, че е убедителен в причините да се появи в Москва, но не можеше да разчита евреина да прежали сънародника си само защото един убиец твърди, че не знае нищо за съдбата му.
— Къде е Исламболи? — глухо попита Алкалай.
— Нямам представа, но мога да разбера. Ако ми върнете телефона.
Морис извади пачка пари, джиесема, часовника му и ги остави пред него. Козела прибра вещите си.
— Аз съм задължен на Исламболи. Няма да го подхвърля на ОМОН.
— Той е един от възможните убийци на Джон Хакел. Другият е Виктор Бут.
— Сигурен ли си, че е убит? Имаш ли основание за такова твърдение? Алкалай кимна.
— Той работеше и за нас. Имахме контролна връзка. Прекъсването й означава само едно — мъртъв е. Убит.
Хакел и КГБ? Полковникът от ЦРУ и Интерпол беше член на МОСАД. Отскоро работеше и за Европол, но КГБ? Значи не ЦРУ, а зловещата руска банда, известна като ЧК, НКВД, ГПУ, КГБ, а сега ФСБ, беше го пазила жив през тези години. Не Лангли, а Лубянка беше издавала фалшивите му документи, които ползваше до ден днешен.
— Чух се с Исламболи. Името не му говори нищо. С Бут нямам връзка.
Алкалай го гледаше спокойно, за нетренирано око дори разсеяно. Козела знаеше, че мисли по-бързо от компютър и анализира по-точно от Гари Каспаров.
— Козел… генерал Милетиев, ти си офицер от федеральной службь беспечности. Хакел и аз — също. Поне бяхме. Заеби България. Ние трупахме капитали за главите на Ал Кайда. Плащаха ЦРУ след атентатите в Ню Йорк и Вашингтон, ФСБ за руските войски в Нагорни Карабах, Татарстан и Чечня, МОСАД за жертвите от палестинската интифада. Нали?
Козела кимна. Това беше самата истина.
— Нашето сътрудничество вървеше гладко… Прав ли съм?
— Напълно, Морис. Нямам какво да добавя.
— После се появи Исламболи. Помогна ти да убиеш талибаните на Гул, да спасиш молдовката.
— Да.
— Ние с Хакел си затворихме очите, когато ти започна да охраняваш нарко-керваните му през България…
— Грешиш, Морис — прекъсна го Козела. — Аз казах на Джон, че съм поел еднократно такава акция. Дължах му го.
Алкалай се усмихна иронично.
— Не е еднократно, но няма значение. Мога да изчисля по западния пазар колко дрога е минала през България… И пак ти казвам, не това е важно. До днес нямаше да си чул упрек от мен и Джон щеше да е жив, ако не беше се появил Виктор Бут. Но се появи, нали?
— Така твърдиш ти!
Апкалай се надвеси над масата.
— Не се прави на луд, Козел! Край на драматичните етюди.
Кимна.
— Затова съм тук, Морис. Ще импровизирам. Виктор Бут купува оръжия в Източна Европа, с които Ал Кайда избива американци, Хамас и Ал Фатах, евреи, чеченци и татари — руски момчета… Това е схемата, нали?
— Звучи ли убедително?
— Напълно. Но това е само половината от играта. Като се разтовари от автоматите, Бут товари дрога и чрез мен и ескадронистите в София я доставя на Исламболи. С парите на египтянина купува отново оръжие и с моя протекция го получава някъде в Анадола. Джон ми каза, че ме е хванал в двойна игра, аз предупреждавам Хауки Исламболи и Виктор Бут. Останалото е тяхна грижа. Това ли е сценарият?
— Не е ли?
— Не.
— Докажи го.
— Ако можех, нямаше да съм тук. Разбирам те, Морис. На твое място щях да стигна до същите заключения, но щях да ти спестя тия варварски сто часа. Не очаквах да действаш като азиатец. Не и един от великите сабри.
Алкалай не обърна внимание на тези думи, но върху анализа като че ли се замисли.
— Оправдаваш ли се, Козел?
— Ако можех, щях да го направя. Не ми се мре… Имам работа в Крит. Жена, син… Глупаво звучи, но е така. Москва не вярва на сълзи — така ли беше? — глътна водката си на екс. — На твое разположение съм, генерал Алкалай. Ако съм осъден, нека ОМОН изпълни присъдата без излишни мъчения, без разпити и прочие глупости. Наистина нямам какво да кажа.
Алкалай мисли дълго, загледан в някаква точка в полумрака на бара, после стана и излезе, а след него и охраната му. Барът опустя. Най-малко такава реакция очакваше от евреина. Козела стоя като вкаменен десетина минути, после трескаво набра телефона на Алкалай.
— Какво, по дяволите, искаш, Козел? Махай се бързо, заминавай, напусни Москва веднага… Докато не съм решил нещо друго.
— За да ме ликвидираш в Крит… пред очите на Флора и детето?
— Изчезвай, ебалник! Кой се интересува от шибания ти остров? Кой знае къде е? Махай се, сволоч! Ако не за Джон, то за Оливия имам пълното основание да ти размажа главата!
Козела не се махна, напротив, само смени заведението.
Щом ОМОН не знае, че Козела е в Крит, след като пукне генерал Морис Алкалай, никой във великия Съветски съюз няма да знае къде да го търси. Още по-малко за какви престъпления…
Козела беше изпил пет водки, когато се обади на Лазар Лазов — Аса и го повика в грузинския клуб „Арагви“. Утре Козела наистина щеше да се махне от Москва, но не и Аса…
— Имаш работа, момче! После и двамата излизаме в пенсия!
Шестнайсета глава
Беше първи април, шест часа сутринта, когато телефонът разбуди Козела.
Алкалай?
Изчака пет-шест позива, преди да спусне крака на пода и да включи апарата.
— Добро утро, сабри. Надявах се никога повече да не чуя гласа ти.
Алкалай се изхили злобно.
— Прибра ли килъра, Козел?
— Кой?
— Килър. Знаеш ли какво означава тази дума? Козела се направи на събуден.
