сега да се разберем, тук съм ви събрал не да обсъждаме един въпрос, а да го решим, почвайте да купувате журналисти! Вземете им подписите и забравете за шибаната полиция, няма да ги оставим да си бършат гъза с нас, това е първата страна на медала, момчета, а сега новините. От какви новини имаме нужда? Кажи, Попе!
— Ако питаш мен — отговори Попов, — най-добрите новини за нас са липсата на каквито и да било новини.
— Точно така, батко! — каза Маджо. — Значи ще изместим новините в друга посока и ето ги тях. Генерал Иван Милетиев-Козела е в България, по какво можем да съдим, че той е в родината, Илия Павлов е мъртъв, Фатик мъртъв, Женята Дългия, списъка е безкраен, щом Козела е в България, значи и Ескадрона на смъртта действа, ето ви първата новина. Как се финансира Козела, втората, взима дрога от Исламболи, купува оръжие и го продава на Виктор Бут, Алкайда и тути кванти. С кого действа в България Козела — с всички Земунски мафиоти, които отърваха кожата при операция „Сабя“, ето ви третата новина. Но от повече кой има нужда, журналистчетата ще си съдерат задниците да пишат, а ние ще им гледаме сеира и си пием кафето. Така е, пичове! Почвайте да купувате журналисти и не се ебавайте, че както е тръгнала работата, не нашите, ами западняците ще ни турят примката на врата. Това е за днес, чао, след половин час имам среща и с генералите, трябва да се подготвя за нея.
— Добре, де — обади се Стоил, — на Калчев няма ли да запушим устата?
— Ще му дойде времето! — каза Маджо. — Ще хапне рибена кост, ще се задави, ще пие някое менте водка, ще се отрови, ще му дойде времето и на него, засега се оправете с репортерите!
Беше пет и тридесет сутринта, когато телефона иззвъня.
— Кой е, колко е часа, по дяволите?! — попита сънливо Козела.
— Тук е седем и половина сутринта и грее слънце, Козел — чу той гласа на Виктор Бут. — Твоят приятел Денар се провали, обаждам ти се за да ти кажа, че съм в цветущо здраве.
— Момент, Виктор — абсолютно разбуден каза Козела. — Събуждаш ме, махмурлия съм, за какъв провал ми говориш, по дяволите?!
— Много добре знаеш, Козел, знаеш и какво очаквам от теб, още тази сутрин тръгваш да събереш моите дългове в България! Не започнеш ли да действаш, сърди се на себе си, приятелю, ни София, ни Мегало Кастро, ни някъде другаде би могъл да се скриеш, ако не изпълниш коректно задължението си. От днес до края на годината, имаш цял месец на разположение. Ще трябва да защитиш името си и да оправдаеш парите, които си получил от Хауки и мен, това са пари на Ал Кайда, Козел, не си играй с огъня, приятелю, а започвай да работиш! Чакам обаждане! — после линията заглъхна.
Козела стана, съблече се и влезна под душа. С тази нощ беше свършено, но не и с Виктор Бут. Трябваше бързо да се заеме с него, и да не разчита на „бясното куче на войната“, работа която не свършиш сам, не е свършена, да еба маа му, за хиляден път си каза той. Преди да потърси Джон Хакел в Цюрих.
На пети декември вестник „Монитор“ публикува на цялото си фолио обширна статия за генерал Иван Милетиев-Козела, бяха му публикували стари снимки, разбира се с уговорката, че сега, след пластичната операция въпросното лице изглежда по съвсем друг начин. Накрая във вид на риторични въпроси, авторът на статията, някой си Иван Кирилов, си задаваше въпросите — „нима със завръщането на Козела в България започна това драстично сгъстяване на криминогенната обстановка“.
13.
За кратко време Козела се превърна в медийно светило, всички говореха за него, но никой не знаеше нищо със сигурност — жив ли е, не е ли, съществува ли, легенда ли е, вестниците правеха догадки, че Козела е псевдоним на сборното понятие полиция, но се намираха и такива журналисти, които приписваха легендата „неуловим убиец“ на силовите групировки. Самият Козел четеше всички публикации за себе си с нарастващо раздразнение, от една страна тази легенда му развързваше ръцете — всички последвали трупове из София, на Данкина, на Нарциса и някои други му бяха преписани, а това значеше, че достъпа му до истинските извършители е открит и че никой няма да му иска сметка за ликвидирането му, но от друга му стесняваше периметъра на действие. Козела трябваше да бъде в непрекъснат контакт, поне с Боб Денар и Джон Хакел, поне докато Бут и Исламболи са живи, а принудата да се крие правеше все по-трудни контактите му. Тогава се намеси божията ръка, олицетворена в юдейския син Аберман.
— Ела при мен във Варна — каза Влад, — поне докато не стихне истерията, Козел, ще бъдеш в безопасност, а и от пристанище бягството е винаги по-лесно.
Козела не чакаше допълнителна покана, на петият месец от появяването си в България той заживя в една вила на морето и от скука и бездействие започна да пише мемоарите си. Започна на шега, но за три денонощия изписа една ученическа тетрадка от сто листа, препрочете я и легна да спи. Беше свършила принудителната му почивка. На другият ден започваше да действа.
Ловният сезон беше открит, но истинският сезон едва започваше.
Трябваше да обезкръви „Юнона“ от Варна до Бургас и той тръгна по пътя си. На седми януари Козела влезе в бар „Албатрос“ на Златни Пясъци, мина бавно по плюшената пътека на заведението, застана прав на маса срещу трима млади мъже, каза:
— Господа, услужете ми с огънче.
Но когато един от мутрите, защото това бяха жътвари от наказателният отряд на майора му поднесе запалка, вместо цигара Козела измъкна магнума от джоба си, разстреля ги хладнокръвно, прибра оръжието, мина през служебният вход на ресторанта и седна в стара „Лада“ до Блинд, който го чакаше със запален двигател на колата. Двадесет минути по-късно отново бяха във вилата. Козела почисти оръжието си, зареди го и отново легна да спи. Вечерта регионалната телевизия на Варна съобщи на зрителите си, че Козела отново е влязъл в действие. Двамата братя Лисиците и Гошо Завоя, криминално проявени, добре познати на полицията, бяха застреляни посред бял ден с такова хладнокръвие, че никой друг освен легендарният Козел не би могъл да свърши тази работа. Половин час по-късно му се обади Блинд.
— Честито, Йон! — каза той. — Ти стана по-известен и от Лили Иванова.
— Ебавай си майката! — Козела затвори телефона и се върна към мемоарите си.
На девети януари Блинд застреля със снайпер „шнаер“ регионалният шеф на „Юнона“ за „Свети Константин“ — Валентин Тошев. Телевизия М-сат приписа и това убийство на Козела. Същата нощ на разсъмване Коста Македонеца взриви мерцедеса на Боян Палавеев пред бар „Терми“ във Варна. Палавеев, шофьорът и бодигардът му бяха разкъсани на парчета, но и това мокро дело мина за сметка на Козела, въпреки че той спеше непробудно с шест водки в стомаха и два „лексотана“ пред камината на Влад Аберман.
В София паниката обаче беше пълна, Михаил Митев-майора знаеше какво означава тази война, кръгови подстъпи от периферията към центъра. Ако някой, който и да е той, било Козела, както той подхвърли на журналистите и полицията или някой друг избиваше лейтенантите му, той неминуемо щеше да стесни кръга, докато стигне до центъра и го стисне пряко за гушата. Майора не можеше да си позволи такъв лукс и отново свика общо събрание на т.н. „акционери на Юнона“, а всъщност, истинските гангстери на страната.
— Какво става във Варна, пичове? — попита той. — Ние го измислихме тоя Козел, той взе да ни ебава мамата.
В офиса влезе големият Маргин, беше закъснял, но това често му се случваше и не правеше впечатление никому. Когато майора се обърна към него да го изругае, нещо го накара да преглътне упрека си.
— Какво има, Маргин?
— Току-що са освиткали „голямото дърво“ в Сандански. Два куршума в тялото и една контрола в главата.
— По диагонала на страната? — учудено попита майора.
— Да бе, да му ебеш майката — тихо отговори Маргина. — Тоя шибан Козел да няма частна авиация?
