В оперативното ръководство на МВР постъпваха частични и откъслечни информации. Един от техните варненски агенти съобщаваше, че чрез група „Кик“ и една от болниците, без да се уточнява коя точно, в България ще влезнат необмитени масиви психотропни лекарства. Информаторът добавяше, че болницата се явява „пощенска кутия“ на тази сделка, а всъщност лекарствата, най-вероятно каптагон и амфетамин, ще бъдат разпродадени на улицата от местните наркодилъри. Агентът споменаваше сума от порядъка на пет- петнадесет хиляди евро. Оперативното бюро на РДВР — Варна прехвърли информацията в София и за морския град замина Доротея Пеева, бивша манекенка със силиконов бюст и дръзката външност на дамски хищник, който търси отмора след дълги сексуални напрежения. Дороти се настани в хотел „Черно море“ и тръгна по луксозните заведения на града — маникюр, педикюр, депилация, фитнес и много бързо направи впечатление на местните „артисти“. Нейното лице беше известно от модните дефилета, подиуми, списания, вестници, не веднъж вестник „Шок“ беше писал клюки по неин адрес — предимно еротични и свързани с личния й живот. Когато една вечер, а тя я чакаше и подготвяше, Дороти влезе сама в хотела, тя каза на сервитьора, че иска такси до шведския хотел на „Свети Константин“, макар че и сервитьора и целия персонал знаеха, че алфа ромеото й е на паркинга на хотела. В дванадесет часа през ноща Дороти влезе в казиното на убития Илия Павлов. Купи жетони за сто долара и се изправи пред рулетката. Няколко лица й бяха познати по снимки и от филмите, които беше изгледала за тях, но те нямаха представа, че тази курва със силиконови цици, която пълни клюкарските издания с пикантерии от своя живот, всъщност разиграва легенда и е офицер от полицията. Един-единствен човек в това заведение гледаше с недоверие на тази млада „хетера“ и това беше Самуел Аберман. „Такива дамски екземпляри никога не са сами“ — мислеше той над чашата си с „Чивас регал“. „Този евреин е хитра лисица“ — беше контраразмишлението на Дороти, докато имитираше, че играе на рулетка. Самуел беше сам. Нервното му напрежение беше предостатъчно, боляха го зъби от нерви, както се изразяваха евреите. Не го свърташе ни в дома, ни в кантората, не можеше да спи. Рискът, който бяха поели с Бенина и Влад беше огромен, но си заслужаваше. Брат му живееше многолюдно и шумно — не беше момента да се усамотят, точно затова беше тук в очакване на резултат от „великата далавера“, както Бени я беше нарекла. Тогава се загледа в тази жена. „Расово животно“ беше първата му мисъл, „след малко ще дойдат нерезите“ втората. Мина час, два, жената продължи да бъде сама. Нещо в това лице, а и в този силует го дразнеше. Имаше нещо познато, но след десетина минути взиране Самуел се каза: „Припознавам се!“, но понеже погледа му беше насочен към масата, продължи да гледа тази жена с нарастваща вътрешна възбуда. „Кога ще дойдат мъжете?“ мислеше той, когато тя обърна гръб на масата, извади цигара „Ким“ от малката си кадифена чантичка, запали я, огледа се и се запъти към неговата маса.
— Господине? — попита дамският хищник. — Мога ли да остана петнадесет минути на вашата маса?
Изпил три „Чивас регал“ Самуел отговори:
— Можете да останете петнадесет години, госпожице!
Силиконовата красавица седна, каза.
— Името ми е Станислава, наричат ме Стейси. Загубих си парите, ще изпия един коктейл „Маргарита“ и ще си отида. Благодаря ви, че бяхте така любезен да ме приемете на масата.
— Тома беше цяла реч — каза пияният Самуел. — Може ли да посрещна загубите ви и да поръчам коктейла?
Дамският хищник го погледна директно в очите.
— Срещу какво, господине?
Самуел се ухили пиянски.
— Срещу нищо, честна дума. Може би срещу честта да ви се представя. Аз съм провинциалния варненски адвокат Самуел Аберман. Евреин, мразите ли евреите, госпожице?!
— Що за идиотски въпрос! — ядосано попита Доротея. — Моята баба е еврейка.
— Ишша! — възкликна Самуел. — Госпожице, не мога да ви предложа скрижалите на Мойсей, но оттам нататък в този град, докато аз съм жив, вие проблеми няма да имате! Шалом, Стейси! Келнер, коктейл „Маргарита“ и още едно от моето!
Тази нощ Стейси изпрати смс в МВР. Не й беше ясен размера на контрабандната далавера с кокаин, но че такава предстоеше, нямаше съмнение. Когато Самуел се събуди, Стейси спеше като агнец божий. Бузите й бяха розови, дъхът й свеж и равен, голите й силиконови гърди се тресяха като шест балово вълнение.
20.
Когато съобщението от Марбея пристигна, Димитров повика Петров и Тодоров в хотел „Самоков“ — Боровец и разположи армията си в гората. Един по един партньорите му пристигнаха с охраните си, настаниха се в апартаментите. Чакаха да стане осемнадесет часа — времето на уговорената среща. На мига Димитров влезе в бара и застана на мястото на бармана. Тази вечер той щеше да бъде обслужващия персонал. Минута-две по-късно и партньорите му се появиха. Когато останаха сами, Димитров извади няколко опаковки кокаин, подхвърли ги на бара, скъса опаковката на двадесет годишно „Олд Смъглър“ и каза неопределено:
— Започва се! С бога напред!
— Тури си го бога на кура! — каза Тодоров. — Има два варианта, да мине чисто и да напълним гушите, или както казваше един откачен писател, „ловецо, не забравяй че си прицел“. Какво ще правим с евреите, Косьо?
— Спокойно, Джони! — отговори Димитров. — Да реализираме сделката и ще мислим. Доберем ли се до ноу-хауто, естествено, че колкото по-малко евреи ни се мотаят из краката, толкова по добре.
— Това копеле е хитро като „белка“ — каза Пиер. — Едва ли ще се докопаме до ноу-хауто. Да не бъдем максималисти, пичове, ако трансфера мине чисто, ебал съм им еврейските тарикатлъци. В България няма да има по-силни хора от нас.
— Чул те господ — каза Димитров. — И все пак ви предлагам следната схема. Влиза стоката и я прехвърляме по диагонала на държавата. Край Благоевград има едни бивши казарми — идеален склад за тази цел. После Лейката от Варна, Мето и Гошо Златния ще я хвърлят на улицата. Десет процента на вътрешния пазар, за да подсигурим транспорта. Останалото ще свършим със сърбите.
— Имаме ли хора в Америка? — попита Джон Тодоров.
— Негри — отговори Димитров. — Хора на земунци. Можем да играем и с Малая Одеса, но риска е много голям. Лично аз не го поемам, пичове.
— Аз го поемам — каза Пиер. — Ако стоката не стигне в Америка, смятайте, че не е реализирана.
— С кого ще работиш там? — учудено попита Димитров.
— Има с кой, Компир. Ще ти депозирам авансово петдесет процента от цената на всякакво количество.
— Приемам — каза Димитров след известен размисъл. — Ти, Джони?
Тодоров удари една магистрала кокаин и погледна с пъстрите си, почти жълти очи.
— Ако си имаме доверие, да вървим до края, пичове — уверено каза той. — Ако не, още сега да си ебаваме майката и кой от къде е.
— И аз така мисля — кимна Димитров. — Добре, Пиер, ти поемаш Северна Америка. Но преди това трябва да свършим работата тука и да си вържем гащите. Какви са рисковете? Кой може да ни изпържи?
— Евреите! — отговори Димитров и сбърка. — Никой друг няма хабер какво замисляме.
Това беше груба грешка. Точно в този момент ръководството на МВР получаваше информация от два източника. Главният секретар подозираше кой е единия. Ако петстотин милиона долара влезнеха в чужди ръце, Михаил Митев Майора ставаше лесна плячка и „кукла на конци“ в ръцете на новите босове на ъндърграунда. Едната информация неминуемо идваше от неговото обкръжение, но от къде идваше друга — мислеше генералът, загледан в прозореца на кабинета си. „Нима този слух, че Козела е възкръснал, е верен? Не може да бъде!“ мислеше си той. Козела е възрастен мъж. Дори да е жив, кой знае къде си лекува простатата.
