Вечерта към тях се присъединиха Бени и Венци Мулата. На сутринта започна сделката.
Експеримента започна с петдесет килограма кокаин, който във вид на стока, като бонбони „Нестле“ който с полет на „КЛМ“ от Виена до летище Варна. Доставката беше в предградията на Прага, а Володя Аберман имаше три дни да докаже мощта на ноу-хауто си. След сто часа безсъние Бенина и Володя се прибраха във Варна и зачакаха резултата.
Първата пратка мина безпрепятствено, „Потейто Ин Екс Трейтс“ започна реалната си дейност. Беше краят на септември, курортният сезон на привършване, когато грохнали от умора Влад се добра до жилището си в квартал „Виница“. Беше около полунощ и единственото му желание беше да се изкъпе и да заспи. За своя изненада завари братовчедка си да спи кротко на канапето в хола. Когато запали лампите и я събуди без да иска, Бенина се размърда и стана.
— Аз съм курва, Влад — каза безразлично тя. — Знаеш, нали?
Ситуацията му се стори доста глупава и не знаеше как да реагира и затова реши да се измъкне по еврейски.
— Знам друго, Бени, ти си моя братовчедка, ние сме един род и аз те обичам.
Бенина запали една от дългите си, тънки цигари и продължи да го гледа разсеяно.
— Не ме разбираш, скъпи. И аз те обичам, затова не искам да ти хвръкне главата. Протекцията във Варна е слаба утеха. Трябва да си вържем гащите в София. Заминавам да отпуша основните канали. Ако те пита Мулата къде съм, кажи му че си ме изпратил в Прага при Роза.
Бени стана. Вдена чехлите върху босите си крака, и залитайки към вратата подхвърли.
— Курва съм, Влад! Но Богородица в сравнение с обкръжението ни.
После без да каже довиждане излезе от квартирата, запали колата си и с мръсна газ изчезна в нощта.
Володя седна на канапето и почувства топлината на тялото й. „Какво по дяволите искам аз? — помисли си той. — Пари, Бенина, могъщество?“ После легна на канапето и преди да заспи последната му мисъл беше: „Всичко заедно“
— Почвай да пееш, Ас! — каза кротко Козела.
Над Радотина грееше луна като палачинка и даже щурците се бяха оттеглили на законен отдих.
— Започва вътрешно прегрупиране, Козел. Старите артисти са изпърцана ария, напърдяни гащи. Младите вълци се готвят да ги изхвърлят от играта.
— Това става навсякъде по света — обади се Виктор Бут. — Япончик и Тайванчик са в затвора, днес изтече съобщение, че Путин е разпоредил арестуването на Миша Ходорковский.
Козела се подразни от тази реплика.
— Оправяйте си империята както намерите за добре, Виктор, но не ме прекъсвай повече! Слушам, Ас! — продължи той.
— Старите структури се размиха — продължи неохотно Аса. — Знаеш, няма вече ВИС, СИК, Аполо и Болкан, „777“, но играчите останаха, а и сметките между тях не са чисти. Някой има изгода да хвърли стари биографии под прожекторите.
— Кой? — продължи да пита Козела.
Това беше труден въпрос и тежък за отговаряне и той го съзнаваше.
— Трудно е да се сложат на кантар интересите, Козел. „М-Джи корпорейшънс“ рухва, изчезва като водя в пясъци, сега и Фатик, който беше балансьора, го няма, останаха две-три силови структури и един център.
— Кой? — попита Козела, съзнавайки че е вложил прекалено много агресия във въпроса си.
Аса се прекръсти и вътрешно отговори.
— Майора, Козел! Михаил Митев е истинският Лъки Лучано в шибаната ни действителност, оня „мачо“, генерал Борисов, негов личен приятел. Докато не прекъснем тази връзка, нито Бут, нито принца, а още по- малко ти, сте в безопасност в шибаната ни България.
— Тогава да скъсаме тази връзка, Ас! — кротко каза Козела, допи водката си, извини се и отиде да спи.
3.
Облечен в черен, старомоден костюм, с протрити възкъси панталони, със старомодна, широка връзка и обувки с изядени токове, Козела скиташе бавно из есенните улици на София. Имаше вид по-скоро на скучаещ пенсионер, отколкото на съсредоточено и агресивно лезвие на кама мъж. Беше ранен предиобед и той минаваше по адресите на емблематични заведения, така наречените „мутренски бърлоги“, които сега не работеха, но вечерта щяха да се превърнат в бандитски свърталища. Някои от тях помнеше, някои бяха нови заведения, трети — преправени бивши кръчми, дори библиотеки, включително и старата печатница на СБП. Козела набелязваше маршрута, по който тази нощ щяха да минат Блитд и Коста Македонеца. Не му беше много ясно какво търси, но интуицията го караше да броди из града с вид на пенсиониран уморен чиновник, едва свързващ двата края.
Градът се беше променил до неузнаваемост. Само за три години нищо не беше останало същото. Някога, където беше имало месарница, сега се помещаваше фризьорски салон. Бившето квартално читалище се беше превърнало във фитнес зала, кварталното кино в бинго… Да, градът наистина се променяше, но едва ли за добро.
Козела се върна в квартирата си, взе душ и легна. Вечерта се налагаше да разиграва друг маскарад, да изглежда по друг начин, затова му бе необходима почивка. Последната му мисъл преди да заспи беше „кой всъщност е Михаил Митев?“. По негови сметки така нареченият майор наближаваше четиридесетте години, бивш борец, посредствен… и като че ли друго не помнеше за него. После вече беше заспал.
В 18 часа се срещна с Виктор Бут в дневният бар на „Шератон“. В 21 часа руският таджик заминаваше за Лондон и им предстоеше тежка среща. Бяха започнали да си стават излишни, а и опасни един за друг. Виктор го чакаше зачетен в някакво илюстровано списание, но като Козела приближи видя, че всъщност наблюдава входа с огледало.
— Как да те наричам? — попита Виктор.
— Козел. Тук сме на четири очи. Не стана ли опасен бизнеса ти в България, Виктор?
— Отдавна няма бизнес, имам длъжници. Дойдох да си прибира версиите.
— Лично? — попита Козела.
— Получих любезен отказ — усмихнат каза Виктор Бут, подвизавайки се в България с фалшивата самоличност Булат Варо. — Предупредих ги, че ти ще минеш да прибереш кредитите.
— Аз?! — неприятно изненадан попита Козела.
— Да, ти, Козел! Става дума за девет милиона долара и четири души лични длъжници.
— Познавам ли ги? — неохотно попита Козела.
— Поименно, със сигурност. В търговска банка „Биохом“ съм оставил писмо и пълномощно на името на Йон Марин. Разбира се, и подробни инструкции. Петдесет процента са за теб, Козел.
— Кои са длъжниците?
— Ще видиш! — усмихна се Виктор Бут. — Стари артисти от „Армимекс“ и „Кинтекс“, имената са в инструкциите.
— А ако откажа? — попита Козела.
Виктор се усмихна любезно.
— Кой отказва на такова дружеско предложение, Козел. При положение че си свил любовно гнездо на Крит и трепериш над спокойствието си.
Виктор стана пъргаво, прибра списанието, каза на английски „I’ll be in touch!“ и напусна заведението.
Следващата среща беше с принц Хауки Исламболи. Вечеряха в ресторанта на същият хотел. По скоро имитираха. Същата нощ принцът с шофьора, който го чакаше пред хотела в бентлито му, щеше да напусне
