Знаеше че е умен и куражлия.
— И тогава се зароди СИК? — попита Козела.
— По-скоро се отдели от Нерон! — обади се Мухата. — Няколко от борчетата направиха партия с бившите ченгета и започнаха да играят за своя сметка. Тогава се появи и първият конфликт.
— Кой уби Илия Павлов? — разсеяно, но всъщност подготвено попита Козела.
Събеседниците му се спогледаха изненадани.
— Отговорът на този въпрос е смъртоносен, Козел — усмихнат каза Облака.
— И въпреки това, кой?!
Настана дълго мълчание, после Мухата взе инициативата.
— Има трима вероятни поръчители, поне МВР работи по три версии: Младен Михалев, Васил Божков- „Черепа“ и бившето ченге — банкера Кюлев; нито една от тези версии не е доказана.
— Не питам за полицейските версии, питам вас, кой уби Илия Павлов?!
Облака допи уискито си, прибра цигарите си в джоба и преди да стане каза:
— Такива въпроси се задават с призовка и в следствието, Козел. В частен разговор ще ти кажа, не знам кой уби Илия Павлов, а в личен и да знам, няма да ти кажа! Това задоволява ли те?
Козела кимна.
— Да, Облак, предостатъчно! Аз знам кой уби Моимир Балич, ще разбера кой уби Павлов, малкият Фатик и други по-известни или неизвестни играчи. Това ще бъде цената за моето спокойствие, младеж! А сега ако бързаш, не те задържам.
Лицето на Облака се сгърчи от злоба.
— Заплашваш ли ме, Козел?!
— Не господин, Донев! Но не е в характера ми да оставям ненаказани убийци на партньорите си.
— Илия Павлов не беше твой партньор!
— Но Моимир Балич — да! — каза Козела. — Лека нощ, господа, ще ви осигуря свободен канал до София, но за последно. Вие сте мъртви, момчета, на ваше място още тази нощ ще напусна страната.
С което им даде да разберат, че вечерята е приключила. Облака и Мухата се изправиха, но преди да тръгне към вратата младото конте каза:
— За какво ти е тази война, Козел? Нито ти, нито ние имаме нужда от нея.
— Това не е война, господа! Наказание е! Забравих да ви попитам, помните ли Блинд?
Кръвта изтече от лицата и на двамата гангстери, най малко такъв въпрос бяха очаквали.
— Какво общо има Блинд тука, Козел?!
— Ако аз ви простя, той няма да ви прости никога, господа! Снощи се е самоубил Коко русия, не ви питам защо, вие знаете, а сега наистина довиждане.
8.
На другият ден Козела купи „на старо“ един дванадесет годишен „Форд Мондео“ и замина за Лесидрен. Дълги години не беше стъпвал в бащината си къща и рефлекса го теглеше натам. Бяха се сменили много правителства, много ръководства в МВР, много кметски управи в селото и едва ли щеше да бъде кой знае колко опасно неговото появяване там. Козела се настани в творческият дом на филмовите дейци, вечеря, пи сам, наспа се и на сутринта тръгна из селото. Срещаше малко хора, възрастните не го познаха, някои и той не познаваше, а децата, като всички деца, не му обръщаха внимание. Извървя главната улица на селото, после тръгна покрай реката и стигна до бащината си къща, която лично той беше развалил и построил наново по свои образ и подобие, както пишеше в светото писание. В подземието на къщата имаше включително затвор, маскиран като склад за зимнина, но само той знаеше защо го е построил и укрепил по принципа на бункера. Къщата беше буренясала и запустяла, двора се бе превърнал в джунгла. Козела почука на вратите на някои от съседите и попита каква е съдбата на тази къща, тогава го изпратиха при младата кметица на селото, която единствено имаше право да се разпорежда с този имот. Козела нае къщата под наем за една година. Внесе капарото и повика от Угърчин със съдействието на кметицата бригада, която да изчисти къщата и подреди двора. Вечерта отново преспа в дома на филмовите дейци и на сутринта тръгна към София. На обед имаше среща с Джон Хакел и беше крайно време да започне да действа, иначе какъв по дяволите го дървеше в България.
Влад и Бени заминаха за Прага с полета на „ЧСА“ в девет и тридесет сутринта и в дванадесет и тридесет пражко време влязоха във фоайето на хотел „Алкрон“. Роза и Педро Алмавил вече ги чакаха. Този колумбиец, не типичен за породата си, рус, висок, синеок, вдъхваше доверие на Влад, но и сексуална тръпка в Бени, а тя не го криеше. Ще спя с този гангстер, Влад, при първа възможност, беше казала тя, нищо лично, просто тръпка, след това един душ и ще бъда същата. Педро обаче се отнасяше сериозно към партньорите си и не даваше вид, че би нарушил правилата на строгия бизнес. Стоката беше минала, разплащането през Цюрихски и Лихтенщайнски банки — извършено, но картела имаше нови поръчки и Влад вместо за София трябваше да лети през Мадрид за Марбея. Заминаха той и Роза, жена му остана в ръцете на Педро Алмавил. Когато тръгваше, Влад му подаде ръка и каза на испански:
— Постъпи с мен така, както би искал аз да се отнасям към теб, приятелю! — каза той и замина.
В Марбея удвоиха количеството, този път Влад Аберман направи филм върху два тона кокаин и се върна в Прага. Не завари Бени, беше заминала за България. Педро му връчи чека, билетите за обратен полет, каза му кога ще го потърси за следващата сделка вече в самата Латинска Америка, изпрати го до таксито, което щеше да го отведе на летището и преди да се разделят каза:
— Аз спазих правилата, Влад. Аз католика! Сега е ред на тебе, Юдея!
Първият „военен съвет“ Козела проведе в Лесидрен. Присъстваха Лазар Аса и девет души „ескадронисти“, Коста Македонеца, Джон Хакел и той. Беше краят на октомври, дъждовно, хладно, облаците бяха легнали върху селото, но парното бумтеше, а в селската кръчма бяха поръчани две агнета, които по- късно щяха да им бъдат сервирани с местни вина и ракии. Когато се събраха около масата в това помещение, което Козела наричаше хол и той се увери, че всеки държи напитката си, реши че е време да открие „заседанието“.
— Полковник, Лазаров! — каза той. — Ако обичаш, нахвърляй в общи линии криминогенната обстановка.
— Банална! — каза Лазаров. — Старите бандити туриха костюмите на „Армани“, а младите вълци искат да им прегризат гърлата. Обстановката у нас не се отличава от която и да е друга по света.
Козела знаеше всичко това и не това беше въпроса, който му бе задал.
— Имена, Ас! Ние не сме „Алфа рисърч“, кои са новите хищници?
Аса имаше готов отговор на подобни въпроси, но не беше свикнал да ги огласява, още по-малко пред непознати лица, а такива виждаше на масата. За това и отговора му беше под така наречените „общ“.
— Американците удариха балтията на оръжейният бизнес. ДЕА и „Департамент“ дебнат дрогата от Филипините до Ванкувър, така че усилията на нашите „артисти“ се насочиха предимно в митнически и финансови спекулации. Тоест, транзит на стоки. Транзакции на пари, източване на ДДС и безмитни канали — това най-общо е реката от финансови приходи в сивото море на бандите. Има емблематични фигури, поне от журналистическа гледна точка. Константин Димитров „Самоковеца“, Иван Тодоров „Доктора“ и Петър Петров „Амигос“ са набедени от журналистиката за контрабандисти номер едно в България, но истината, разбира се, е друга. Някой има причина да обезкръви тези тримата и да ги хвърли под прожекторите. Стигнеш ли до него, ще хванеш всички нишки на кълбото, Козел.
— А ти к’ъв го дървиш, Ас? — злобно попита Козела. — Не си ли ти човекът, който трябва да ми каже името му?
— Да — кимна Аса. — Но каква ми е гаранцията, че ще приемеш тази информация за достоверна?
— Пробвай! — каза Козела.
На масата настана пълно мълчание, дори Джон Хакел, който не разбираше и дума български и не можеше да проникне в подробностите схващаше, че между тези мъже напрежението е огромно.
— Добре, Козел! — каза Аса. — Ще ти подхвърля едно име, но само срещу гаранция, че тръгнеш срещу него! Иначе тази информация е като вируса на СПИН.
