милувките на глупавия коняр Хенри. Синджан измести момъка и без помощта му възседна Фени. Оправи амазонката си със съзнанието, че при тези обстоятелства не е възможно да изглежда кой знае колко добре. Отправи една мила усмивка към кавалера си и каза:
— Още е рано. Искате ли да отидем в парка?
Той кимна и застана с коня си редом до нея. Тя не пророни нито дума повече. С изписано недоволство на лицето той водеше внимателно жребеца си покрай една каруца, натоварена с бъчви бира и трима свещеника, облечени като за погребение. Улиците гъмжаха от амбулантни търговци и дрипави дечурлига от бедните квартали. Яздеше близо до нея, без да говори, но внимателно следеше да не се появи, някаква опасност. Макар че му беше ясно, че тя е в състояние да се справи сама почти с всяка ситуация, смяташе, че като мъж е длъжен да поеме отговорност. Не знаеше със сигурност нищо за нея, освен че отлично се справяше с коня.
Когато стигнаха парка и се насочиха към северната врата, той каза:
— Да пришпорим конете, искате ли. Знам, че за една дама това е малко дръзко, но както сама казахте, още е рано.
Препуснаха по дългата странична алея и още преди да изминат разстоянието, неговият жребец, силен като коня на Дъглас, взе значителна преднина. Когато пристигна на финала след него, тя се смееше.
— Яздите много добре — каза Колин.
— Вие също.
Колин потупа жребеца си по шията и каза:
— Попитах лорд Брасли за вас. Той за жалост не ви е видял, докато разговаряхме. Описах му как изглеждате, но честно казано, той не можа да допусне, че е възможно една дама, особено ако тя е лейди Джоан Шербрук, ще разговаря с мен по такъв начин.
Тя погали меката кожа на ръкавиците си за езда и попита:
— А как ме описахте?
Отново го беше поставила на тясно! Но той нямаше да й покаже този път своето объркване. Сви рамене и отговори.
— Ами, казах, че сте сравнително млада, имате светла коса и прекрасни сини очи. Казах, че сте висока и че зъбите ви са бели и равно подредени. Споменах също, че сте дръзка и се държите съвсем безсрамно.
Тя не отвърна веднага. Беше зареяла поглед над лявото му рамо.
— Мисля, че сравнително точно сте ме описал. За учудване е, че не ме е разпознал по думите ви. Той е приятел на брат ми. Райдър казва за него, че е женкар, но иначе бил добродушен. Страхувам се, че Брас все още гледа на мен като на десетгодишно момиченце, което постоянно го моли за подарък. Миналия сезон веднъж ме придружи до Алманови. Дъглас после ме осведоми, че за никого не е тайна, че Брас не блести с особен интелект и ме посъветва да бъда кротка и любезна и в никакъв случай да не разговарям с него за това, което съм чела в книгите. Можело да го уплаши и да побегне.
Колин внимателно я слушаше. Не знаеше на кого да вярва. Действително имаше вид на дама. Брас му бе казал, че лейди Джоан Шербрук е едно мило и умно момиче, боготворено от братята си. Ако се съдело по някои истории, била малко странна, но самият той не бил забелязвал да не си мери приказките, както се говорело. След това шепнешком му довери, че четяла прекалено много книги, както чул няколко икономки да си говорят по неин адрес. Освен това била много висока. Колин се размисли за странното й решение да го чака на стълбите. Никоя млада господарка не би постъпила така в своя дом. Нормалното за една млада английска лейди беше да го приеме във всекидневната с чаша чай в ръка. Освен това Брас твърдеше, че косата на Джоан Шербрук е най-обикновена, кестенява на цвят. А това не отговаряше на истината. Осветена от ранните слънчеви лъчи косата на момичето до него преливаше в истинско богатство на златисти нюанси — от най-светлорусото до тъмнопепеляво. О, по дяволите! Нищо не разбираше. Не можеше да вярва на дръзките й приказки. Допускаше, че е възможно тази млада жена просто да си търси покровител. Можеше дори да е камериерка на въпросната лейди Джоан Шербрук или да е нейна братовчедка. Той трябваше открито да й каже, че няма пари и че единственото, което може да й предложи, е любов без ангажименти — нито повече, нито по-малко.
— Май доста ви изненадах — каза Синджан, като забеляза отражението на неспокойните му мисли върху лицето. Прецени, че трябва да бъде малко по-сдържана и продължи, опитвайки се да не показва чувствата си. — Вие сте най-красивият мъж, когото някога съм виждала. Не, не е точно това. Исках да кажа, че ме привлякохте не само с вида си, а с… просто с… О, Боже, не знам с какво.
— Аз красив? — Колин за миг онемя от смайване. — Мъжете не могат да бъдат красиви. Това е пълна глупост. Моля ви, кажете ми какво искате и аз ще направя всичко по силите си да го получите. Но не мога да стана ваш покровител. Съжалявам. Дори да бях най-похотливият женкар в Лондон, пак нямаше да мога. Беден съм като църковна мишка.
— Аз не искам от вас да ми бъдете покровител, ако това означава мъж, който да издържа любовница.
— Да. Точно това имах предвид — по гласа му пролича, че вече го е очаровала.
— Не мога да бъда ваша любовница. Дори и да исках. Това няма да ви донесе никаква изгода. Брат ми със сигурност няма да ми даде зестрата, ако не се оженим. Убедена съм, че съвсем няма да одобри, ако ви стана любовница. За тези неща е страшно старомоден.
— Тогава защо правите това? Обяснете ми, умолявам ви. Да не би някой от побърканите ми приятели да ви е платил да го направите? Дали не сте любовницата на лорд Брасли? Или на Хенри Томпкинс? Или на лорд Клинтън?
— О, не. Никой не ми е поръчвал нищо и не ми е плащал никакви пари.
— На мнозина не им харесва, че съм шотландец. На мъжете от лондонското общество, с които учехме заедно, им е приятно да пием и да спортуваме заедно, но не и да се оженя за някоя от сестрите им.
— Даже да бяхте мароканец, пак щях да изпитвам същите чувства към вас.
Той продължи да я гледа с недоумение. Пухкавото синьо перо на шапката й — едно глупаво и смешно творение на модата — докосваше чаровно лицето й. Костюмът й за езда — син, по-тъмен от очите — беше като излят по тялото й. Беше стилен, без да бъде предизвикателен и въпреки това подчертаваше високата й гръд, тънката талия и… Той едва чуто изруга.
— И братята ми правят така, но обикновено избухват в смях, преди да са стигнали края на ругатнята.
Той се готвеше да отговори нещо, но забеляза, че е впила очи в устните му. Не, това момиче не можеше да е дама. Сигурно някой от приятелите му й беше платил, за да му скрои този проклет номер.
— Хайде стига! — извика той, — Всичко това е нагласено. Не може да е иначе. Не е възможно една дама, която иска да се омъжи за избрания от нея мъж, да говори за това толкова дръзко и безсрамно.
Неочаквано, както беше на седлото, той се извъртя към нея и я притегли към себе си. Издърпа я от седлото и я постави на коленете си. И останаха така, без никои от двамата да пророни дума, докато конете им не се укротиха. Тя не се възпротиви, а напротив — моментално се притисна към него. Не, в никакъв случай тази жена не можеше да бъде дама. Придърпа я към лявото си рамо и повдигна с пръсти брадичката й, без да си сваля ръкавицата. Искаше да я целуне. Опита се да разтвори с език устните й. Рязко вдигна глава и ядосано й нареди.
— По дяволите! Отвори си устата, както се очаква да направиш в такъв случай.
— Добре — каза тя и разтвори устни.
Като я видя зяпнала срещу него, Колин не се въздържа и избухна в смях.
— Мили Боже, да не би да се каниш да ми запееш някоя ария. Приличаш на онова отвратително сопрано от Милано. По дяволите! — той я повдигна от коленете си и я върна обратно върху гърба на Фани. Недоволната кобила отскочи встрани, но макар че беше почти загубила ума и дума от радост, и вълнение, Синджан бързо успя да я овладее.
— Добре. Приемам, че си тази, за която се представяш. Ще се… Не, не мога да повярвам, че след като си ме зърнала на бала у Портмейн си решила, че искаш да се омъжиш за мен.
— Тогава не бях сигурна, че, искам да се омъжа за теб. Но знаех, че толкова те харесвам, че мога да те гледам до края на живота си.
Тези думи го обезоръжиха.
