представа, че имаш такива заложби. Не преставаш да ме изненадваш.
— От много неща нямаш представа, Маркъс — каза тя. — Или може би имаш, но не я приемаш.
Върху устните й се появи полуусмивка, която го накара да пожелае горещо Тревор да се намираше на другия край на света. Желаеше я. Животински. Веднага. По дяволите Тревор! Потрепери от желание.
Херцогинята се извърна да го погледне и полуусмивката й замръзна, но тя не отклони погледа си. Даже несъзнателно се приближи на крачка към него. Маркъс изруга.
Тревор огледа и двамата, бързо се метна на жребеца си и заби пети в хълбоците му. Думите му долетяха през рамо.
— Внимавайте да не паднете от някоя скала!
Маркъс избълва отново проклятие и й помогна да яхне кобилата.
— Само почакай! — каза той. — Само почакай!
Тя произнесе бавно, с поглед, впит в ядно блесналите му сини очи.
— Решила съм да намеря това съкровище, Маркъс.
— Кое съкровище? — неговите очи пък не се откъсваха от гърдите й.
XVII
През целия двучасов път обратно Маркъс яздеше, без да промълви и думичка, с поглед, забит неотклонно между ушите на жребеца си. Тя също не го погледна, но мислите й бяха насочени към него, само към него и неговите мисли и евентуални желания, отнасящи се до нея. Краката й припряно пришпорваха кобилата.
Когато стигнаха конюшните на имението, той почти я смъкна от гърба на коня, сграбчи ръката й и каза едва чуто.
— Ела. Веднага.
Поведе я почти тичешком навътре, изрита вратата на едно от помещенията за храна на животните и я затвори зад себе си по същия начин. В бравата имаше ключ и той го превъртя, без да изпуска дясната й ръка.
Никога не си беше представяла, че някой мъж може да прояви такава настойчивост посред бял ден. Щеше да им отнеме не повече от пет минути да стигнат до спалнята и леглото му. Беше чакал два часа, а не можеше да изтърпи още пет минути? Очарователно. Може би сега щяха да преминат отвъд границата.
Горещо се надяваше очакванията й да се сбъднат. Желаеше го.
— Сега — каза, обръщайки се с лице към нея. Придърпа я към себе си. Бузите му горяха, присвитите му очи я поглъщаха. — Побързай, Херцогиньо!
Притисната към гърдите му, тя усещаше силните удари на сърцето му. Двете простички думи, произнесени от него, сякаш се забиха в мозъка й.
— Какво искаш от мен да направя? — тя шепнеше, възбудата не й позволяваше да говори по-високо. Подпря се с ръцете си на гърдите му и се изправи на пръсти. — Маркъс, кажи ми какво искаш да направя.
Той я погледна втренчено.
— Бъди самата себе си. Искам да видя дали отново ще стенеш под мен, дали ще загубиш контрола над себе си от възбуда.
Ръцете му разкопчаха жакета на костюма й и обхванаха гърдите й през тънката бяла материя на блузата. Той затвори очи и отметна назад глава, стискайки меката плът.
Шапката й отхвърча нанякъде, след нея паднаха иглите от косата й. Устните му целунаха ухото й, дъхът му затопли плътта й, пръстите му се заровиха в косата й.
— Желаеш ли ме, Херцогиньо?
Тя го притегли по-плътно към себе си. Ръцете й се спуснаха по гърба му.
— Мисля, че това е най-глупавият въпрос, който съм чувала от теб.
Думите й иначе биха предизвикали усмивка, но сега му беше трудно да се усмихва. За мигове съблече всички дрехи от нея и я положи да легне по гръб. Застанал над нея, погледът му не се отдели от лицето й през цялото време, докато се освобождаваше от дрехите си, започвайки от ботушите и панталоните. Когато застана пред нея гол, леко разкрачен, с възбуден и натежал член, тя протегна ръце към него и почти изплака.
— Моля те побързай, Маркъс! Боже, ти си по-хубав и от жребеца си!
— Жребецът ми може да нарани кобила, когато я възкачи, докато аз никога не бих те наранил. И напротив, Херцогиньо, ще се постарая да не бързам.
Думите му се превърнаха в едва чут шепот, когато устата му се долепи до гърдите й. Тя с вик се изви нагоре.
— Леко — каза той и ръката му я натисна обратно. — Леко. Всичко ще бъде наред. Отпусни се, Херцогиньо. Отвори се за мен.
Потърси устата й и тя му даде топлината й с разтворени устни, между които езикът й намери неговия. Тялото й отново се изви и усети треперенето на неговото. Ръката му се премести от гърдите към корема й, после погали таза, слезе още по-надолу, леко докосвайки топлата плът на бедрата й, преди — най-накрая — пръстите му бавно да влязат в нея, което я накара да забрави всичко освен него. Устните му не се отделиха от нейните и когато тя вече чувстваше, че не би могла да преживее по-силна възбуда от тази, която я разтърсваше в момента, той влезе в нея силно и дълбоко и тялото й експлодира, неспособно да понесе такова удоволствие. Ръцете й се впиха в неговите, после в гърба му. Прекалено много й дойде.
Неочаквано върху лицето му се появи изражение като при нетърпима болка. Челюстите му бяха стиснати, кожата по скулите опъната, а бузите зачервени. Движенията му секнаха. Тя усещаше как дълбоко в нея той продължава да потръпва леко. В следващия миг той се откъсна от нея със стонове и проклятия. Непонятно й беше какво става с него, докато не почувства влагата от семето му върху корема си. Свърши, коленичил между краката й, с немощно отпусната глава и затворени очи, като дишаше тежко и накъсано.
Никой от двамата не проговори. Тя го гледаше втренчено, докато някаква празнота я поглъщаше и в съзнанието й се задържаше само мисълта, че той е сторил с нея това, което не успя предишната нощ.
Ако останеха неподвижни, в мълчание, може би болката от разочарованието щеше да намалее.
Той се изправи.
— Ще взема носната си кърпа.
Тя затвори очи и се обърна настрани, свивайки се на кълбо. Не я беше грижа, че е гола, че той може да я гледа. Усети го, когато отново коленичи до нея, после я обърна с лице към себе си и избърса корема й с кърпата.
— Не смей да плачеш, Херцогиньо — изрече той ниско, навел лице към нейното. — Недей да лееш проклетите си женски сълзи, защото съм те обидил или не съм ти доставил удоволствие. Виковете ти говореха точно за обратното. Не съм те измамил. Знаеше, че нямам намерение да свърша вътре в теб. Или ако не си знаела, сега си наясно. Казах ти, че няма да допусна да заченеш дете от мен. Ставай и се обличай.
Той захвърли носната кърпа до нея, върху полата й. Тя го загледа, докато се обличаше — гъвкави движения, пълна откъснатост от нея, след като беше задоволила най-примитивните му желания. Защо да се занимава повече с нея? Владееше напълно и себе си, и нея — в пълна противоположност на нейните преживявания.
Тя бавно се изправи и седна. Навлече през глава смачканата си блуза и впери неподвижно поглед в едно красиво изработено испанско седло.
— Днес Баджър приготвя вечерята.
Маркъс я изгледа изненадано. Никаква емоция не беше изписана на лицето й, там царуваше проклетата й неизменна надменност.
— Какво ще ни приготви?
— Агнешко печено с кайсиев сос. Овнешката плешка отнемала твърде много време и затова я оставил цял ден в марината.
Маркъс изръмжа нещо неясно в отговор, докато навличаше жакета си. После седна на стол, за да обуе
