— Отказвам да приема, че баща ти е спечелил. Ако ти си копеле по рождение, той се показа такъв в мислите и постъпките си. Не приемам. Чуваш ли, Херцогиньо? Не приемам, че може да бъдеш бременна. Не съм го заслужил с нищо. Животът ми си течеше щастливо до смъртта на баща ти, чиито наследник трябваше да бъда. Тогава той отприщи всичката си злоба към мен. Мразеше ме и го показа, лишавайки ме от възможност да поддържам притежаваното от рода Уиндъм, освен ако не се оженя за теб, безценното му копеле. За теб — единствената жена, която не бих пожелал, а дори и да съм изпитвал нещо към теб, то беше задушено от унижението. И все пак ти ме принуди да се оженя за теб и да спя с теб. Не ми остави никакъв избор, точно като баща си. Искам пак да разполагам с живота си. Искам ти и проклетото ти дете да го напуснете.
Той се упъти тежко към междинната врата, когато го закова тихият й глас.
— Искаш ли утре да напусна имението, Маркъс?
— Бих искал да го направиш моментално, но ще е жестоко. Вероятно ще припаднеш на стълбите.
Затръшна вратата след себе си.
За дълго време погледът й не се отмести от затворената врата. После леко докосна корема си. Беше все още гладък, но детето беше в утробата й, тяхното дете.
Лежеше си, вперила поглед в тавана, когато на вратата се почука. Тя стана и я отключи. Отвън стояха Баджър, Спиърс и Маги. В ръцете си прислужницата държеше малка, покрита чиния.
И тримата пристъпиха безмълвно в спалнята.
— Хайде, Херцогиньо, яжте — каза Маги, отвеждайки я до стола пред камината.
Тримата заеха позиции около нея, а тя започна да си отхапва от кифличките на Баджър.
— Направил съм ги с малки ябълкови парченца. И прясна сметана.
— Превъзходни са.
— Минава ли ви стомахът? — попита Маги.
Херцогинята кимна и продължи мълчаливо да дъвче. Спиърс прочисти гърлото си.
— Негова светлост е човек на страстите. Той е водач, човек на действието. Мрази шикалкавенето. В битките, в които е участвал, хората му вярваха в него повече, отколкото в Бога. Водеше ги и ги защитаваше без умора според силите си и те знаеха, че е готов да даде живота си за всеки от тях.
— По думите на господин Спиърс той си е бил буен още като момче — подхвана Баджър. — Освен че притежава качествата на водач, той е и верен до смърт. Не може да бъде причислен към хладнокръвно разсъждаващите. Първо реагира, после размисля. Езикът му е богат на ругатни и удивително цветист. Но всяка ругатня го успокоява и в следващия момент той вече се смее.
— Говорят, че ние, жените, бързо избухваме и наговаряме всичко, което ни хрумне — включи се и Маги, — но правилото си има и изключения. Вижте само себе си, Херцогиньо — мълчалива сте като риба. Никога не губите самообладание и не говорите глупости. Тъкмо обратното на негова светлост — Маги се намръщи, после сви рамене. — Поне бяхте негова противоположност. А от известно време сте се променила, всички са го забелязали.
— Вярно е, че от време на време негова светлост губи търпение, а така също и контрол над езика си, но той ще улегне, Херцогиньо — каза Спиърс. — Въпреки че изглежда сте загубила възхитителната си сдържаност, най-малкото в случаите, когато пожелаете да я губите, не бихте могла да издържите на сравнение с негова светлост по необузданост на характера. Той не е човек, лишен от достойнство, той просто…
— Знам — довърши мисълта му тя, — човек на страстите, буен и лесно възпламеним. Но ще ви кажа едно нещо. Той не иска детето. И ми го е повтарял достатъчно често, за да не се заблуждавам, че решението му е взето тази нощ.
— Той е мъж и е глупав като всички мъже — каза Маги сърдито. — Трябва да разбере, че бебетата са резултат от правенето на любов. Колкото и да ругае, той си дава сметка колко лесно можете да забременеете, като се има предвид сладострастието му…
— Точно така — прекъсна я Баджър. — Безсмислена е упоритостта му да се отрича от наследник. Той не е глупак.
— Не разбирате — отвърна Херцогинята побледняла.
Тримата придобиха много объркан вид.
— Независимо от това — проговори най-сетне Маги, — аз познавам мъжете, Херцогиньо, и ще ви кажа, че негова светлост може сега да ви влудява с гордостта си, но ще се пречупи. Ще му уври главата кое е право и кое не.
— Ще стигне до по-умерени възгледи — каза Баджър.
— Ще стигне до по-умерени възгледи или ще се наложи да вземем мерки — уточни Спиърс и другите двама закимаха в съгласие.
Тя ги огледа един по един. Най-накрая каза.
— Да, вероятно ще се наложи да вземем мерки.
— Не възнамерявате да бягате оттук, нали, Херцогиньо? — поинтересува се Баджър.
Тя го погледна замислено.
XXII
Маркъс се закова в дъното на стълбището, от което се слизаше в грамадното фоайе на къщата. Пред двойната входна врата, до три куфара, беше застанала Маги — ярка картинка в пламтящо червено и тъмносиньо. Крачето й, обуто в елегантна обувчица, нетърпеливо потропваше: туй, туп, туп. Очевидно чакаше някого.
Той изръмжа.
— Къде, по дяволите, е тя, Маги?
Маги се обърна много бавно към него с дълбок реверанс.
— Коя, по дяволите, е тя, милорд?
— Не се занасяй с мен, момиче, или аз ще…
— Достатъчно, Маркъс. Тук съм, ако питаш за настоящия момент. С Маги напускаме Чейз Парк — чу се гласът на Херцогинята.
— Никъде няма да ходите, дяволите да ви вземат!
— Но ти съвсем ясно изрази желанието си. Искаше да тръгна незабавно, възпираха те само евентуалните коментари, че си изхвърлил бременната си жена посред нощ.
— Изобщо не беше посред нощ. Сега…
— Аз проявих отзивчивостта да изчакам утрото. Довиждане, Маркъс.
Тя му обърна гръб и пое навън с вирната брадичка — досущ херцогиня с кралска кръв. След няколко крачки залитна към един от куфарите и се строполи на едната си страна.
За секунда той беше до нея и я вдигна в прегръдките си.
— Добре ли си? Кажи нещо, напаст Божия!
— Всичко е наред. Какво неприятно падане — точно по средата на така добре изиграно царствено оттегляне.
— Да, това се случва, когато човек си вири носа. Няма да ти се смея, поне не сега. Чуй ме сега, Херцогиньо. Никъде няма да ходиш. Тук е домът ти и в него ще останеш — разтърси я. — Разбираш ли?
— Не съм сигурна, Маркъс. Може би ще ми помогнеш, като пак ме поразтръскаш. Помага на мисленето.
Той замълча, но погледът му беше като на някой от мрачните герои на лорд Байрон.
— Защо Чейз Парк да ми е дом? Защо тази сутрин пеете нова песен? Наистина, милорд, не ви разбирам.
— Твой дом е, докато аз кажа, че не е, а дори и тогава ще продължава да бъде, защото утрото е по- мъдро от вечерта и решенията се взимат и се променят в течение на часове. Сега разбираш ли?
— Никога няма да те разбера.
— Аз съм мъж. Същество, трудно за схващане. Ние не излагаме чувствата си на показ и всеобщ коментар, както това е обичай при жените.
Маги изсумтя презрително зад гърба му.
