да се посмее.
След утвърдителното кимане на леля Гуенет близначките се изсулиха от столовете си и изчезнаха от стаята.
— Все пак не искам да си тръгвате, Уили — каза Гуенет.
Маркъс й се усмихна съчувствено.
— Трябва да разрешим на Тревор да взима решенията, госпожо.
— Защо? Той е на твоята възраст, Маркъс. Защо той да има последната дума? Тя му е майка и той не й е съпруг.
— Въпреки това той е мъжът, лельо Гуенет. Главата на семейството.
— Дрън-дрън — каза леля Уилхелмина. — Младок на двадесет и две, двадесет и три най-много. Казах му го, след като се опита да твърди, че е на двадесет и пет. Ще говоря с него, Гуенет. Ще го вразумя.
Тревор само сви рамене, усмихвайки се на чинията си. Маркъс и Норт си размениха погледи, чийто смисъл остана скрит за женската половина от присъстващите.
В спалнята на Херцогинята те се гледаха един другиго.
— Не. Забранявам и толкова.
— Маркъс, добре съм, честна дума. Ще полудея, ако не изляза веднага от тази спалня. Моля те, искам да отида да пояздя. Много ще внимавам!
Той беше заръчал на камериера си да го чака преди два часа. Критакър се мотаеше с купчина сметки и писма за отговор, надявайки се да му бъде отделено време. Двама от наемателите му желаеха да се срещнат с него. Кое по-напред?
— Ще дойда с теб. Не можеш да яздиш сама.
— О, благодаря ти! — хвърли се на врата му тя.
Той внимателно я обгърна и притисна до себе си.
— Ужасно си отслабнала, Херцогиньо.
— Няма да е за дълго. До есента ще се закръгля като тиква.
Нищо не й отвърна. Прегръдката му се охлаби.
— Маркъс.
Беше вдигнала лицето си към него и той се вгледа в тъмносините й очи. Пълни с несигурност и — странно, със загриженост. За него ли? Така му се струваше. Защо иначе беше понесла изпитанията, свързани с женитбата? Мъжката му чест му поставяше изисквания. Имаше ли такива и при една жена? Това той не знаеше, но познаваше нея. Тя имаше дълбоко чувство за чест. Целуна я и езикът му леко се плъзна по долната й устна. Тя се надигна на пръсти, за да се притисне по-плътно до него.
— Ако правя любов с теб сега, доктор Рейвън ще получи апоплектичен удар. Устните ти имат чуден вкус, знаеш ли? И си мека и отзивчива. Добре ти е с мен, нали?
— За мен ти нямаш равен на света, Маркъс.
— Това комплимент ли е или израз на обреченост?
— Ти ме желаеш, Маркъс. Чувствам те.
— Пожелавам те всеки път, когато си помисля за теб, когато подуша парфюма ти или само от шумоленето на полите ти. Бих се самоубил, ако не ме чувстваше.
— Но не желаеш детето, което нося. Омразата ти към баща ми е по-силна!
В този момент се запита дали не би я накарал да се отърве от плода. Не, не вярваше, че на Маркъс би му минала такава мисъл през ума. С дете или без дете, Маркъс беше животът й, на него принадлежеше сърцето й.
— Да върви всичко по дяволите, желая те — ръцете му се плъзнаха по гърба й, обхванаха бедрата й и ги долепиха до неговите.
— Да — промълви тя, допряла устни до неговите. — Готова съм.
В следващия момент той я притисна до стената и я повдигна.
— Обвий кръста ми с краката си.
Тя го послуша, без да разбира какво ще последва, но объркването й трая кратко. Той се освободи от панталоните си, повдигна роклята й, разтвори я и влезе стремително в нея. Превъзбудена, тя беше готова да го приеме. Езикът и членът му проникнаха дълбоко в нея и скоро тялото му се разтресе от спазмите на освобождаването, но не престана да се движи, защото не искаше да спре, преди удоволствието й да се е изравнило с неговото, преди да е започнала да крещи в самозабрава.
Обръчът на краката й се стегна. Искаше й се да крещи, но той заглушаваше виковете й с устата си и не преставаше да я движи нагоре-надолу, докато тя се свлече изтощена от него. Прегърнал я, той продължаваше да я гали и целува.
— Пропуснах да нацелувам разкошните ти гърди.
— А аз пропуснах да нацелувам корема ти, Маркъс. А може би бих могла да отида и по-надолу. Не мислиш ли?
Той я плесна леко по задника, после го погали.
— Изкъпи се, мила, и ако след това имаш все още сили, ще те изведа на езда — спря се за момент на прага на съседната стая. — Ако искаш да опиташ другото, няма да се противя.
Погледът, с който тя му отговори, накара коремът му да се свие от най-похотливи желания.
Дали това Баджър наричаше отвъд границата на приличието? Тя нямаше търпение да провери.
XXVI
Колониалният клон на рода Уиндъм се приготви за път в петък сутринта. Планина от багаж беше натрупана върху пътническата кола, осигурена от Тревор за семейството му.
Леля Уилхелмина се обърна към Херцогинята.
— Отново си във форма, за жалост.
— Какво каза, мамо?
— Скъпи ми Джеймс, казвах на Херцогинята, че изглежда толкова добре, че сигурно не би било проблем за нея да дойде с нас.
— А що се отнася до вас, госпожо — отвърна Херцогинята, — надявам се езикът ви да изсъхне.
— Сега пък вие какво рекохте, Херцогиньо? — продължи играта Джеймс, криейки усмивката си с облечената си в ръкавица длан.
— Само изразих надежда, че майка ти ще ни погостува пак някои ден.
Леля Уилхелмина прикова тежък поглед в нея и добави, понижавайки глас.
— Забележителна способност за възстановяване. Всяко нещо обаче си има край.
— Без съмнение сте права, госпожо. Не трябва да се забравя, че самата природа е определила, като се има предвид напредналата ви възраст, че е доста вероятно вие да достигнете своя край преди аз моя.
— Можем само да се надяваме — промърмори Маркъс, но достатъчно силно, та да бъде чут от американската си леля.
— Ти също заслужаваш да пукнеш, защото одобряваш оскърбителното й поведение. Тоест, разбира се, не исках да кажа нищо друго, освен че Маркъс има нужда от по-свенлива съпруга, която не ще оскърбява роднините си — факт, който отдавам на невежеството на Херцогинята по причина на елементарното й възпитание.
Херцогинята се разсмя.
— Вие сте истинска вещица, госпожо. Дано каретата ви прегази — обади се и Маркъс.
— Маркъс! — извиси се до крясък гласът на леля Гуенет.
— Няма нищо, само споделих с леля Уилхелмина, че няма достойна награда за добротата й, освен може би някой трон.
— Дръж си езика, млади човече!
— Да, като че ли наистина най-сетне успявам да се справя, нали? — той й се поклони леко, после се обърна на другата страна към Тревор. — Префърцунени ми, смотан братовчеде, не се съмнявам, че с Херцогинята ще те срещнем в Лондон. Колко време възнамерявате да останете в Англия?
— Джеймс има желание да посети всички свърталища на хазарта, плътта и другите смъртни
