заслужаваше, и ни кълнеше, задето не я взимаме с нас.
— Картината, пресъздадена с твоя език, е впечатляваща, Баджър — каза Маркъс. — Как ни намерихте?
— Отидохме до конюшните с господин Спиърс, след като открих липсата ви и споделих опасенията си с него. Не че бяха свързани непременно с господин Тревор. Видяхме, че конете ви ги няма и по дирите им стигнахме дотук.
— По дирите от конете ни ли каза, че сте стигнали дотук, Баджър? Способностите ти просто правят поразително впечатление. Ти си камериерът на Херцогинята. Пак ти си нашият готвач. Пак ти си наясно с лекарствата. Не е ли множко да разбираш и от следотърсачество?
— Не беше никак трудно, милорд, истина ви казвам. Причината е в една от подковите на жребеца ви — във формата на звезда — поставена преди три години от покойния ви чичо. Ще попитате защо? И най- смътна представа си нямам. По този ясен знак не беше трудно да ви проследим до обора на стария Макгилди. Горкият старец, след смъртта му никой не се грижи за обора, който всеки момент ще се срути, и това е накарало Тревор Уиндъм да ви доведе тук. Доколкото си спомням, при престоя си в имението той се губеше много часове да обикаля околностите.
— Проклятие! Знаех си, Маркъс, че опасността дебне наблизо и ви изоставих — поклати виновно глава Норт.
— Глупости, ядосваш се, че не си бил с нас, когато намерихме съкровището — Маркъс сръга шеговито приятеля си.
— Уви, опасявам се, че в думите ти има истина.
— Е, не е лошо, че в решителни моменти бяхте от нашите, милорд — вметна Спиърс.
Откъм вратата на обора внезапно се дочу писък.
— Ха! Знаех си, че ще ви открия! Всички проклетници накуп — господин Спиърс, господин Баджър, ваша подлизурска светлост лорд Чилтън… Да ви вземат рогатите, веселбата е свършила! Не е честно да пропусна всичко!
Херцогинята погледна към Маги, влачеща след себе си зачервения Сампсън и обърна удивено лице към съпруга си.
— Би ли могъл да си представиш, че Маги доброволно ще пропусне и частица от веселбата?
— Ха! Какво виждам? Божичко, господин Тревор, проснат в неподходяща за един джентълмен поза на земята! Какво е ставало тук?
ЕПИЛОГ
Късно вечерта на същия ден. Време за топлина и близост. Време, в което страхът и тежестта на загубата пълзяха далеч от трапезата, около която се бяха настанили Маркъс, Херцогинята и всичките им приятели, по някаква случайност и техни прислужници. Графът изрично беше настоял всички да вечерят заедно, поне тази вечер, въпреки енергичното и гръмогласно изразено неодобрение от страна на Спиърс.
Майката на Маркъс беше отпратила леля Гуенет и близначките в тяхната си дневна, с препоръката да си направят техен си собствен банкет, понеже графът е човек, чиито странни хрумвания трябва да бъдат зачитани от гледна точка на това, че е глава на рода. Накратко — всеки сам да си организира веселието. Леко намръщване от нейна страна беше предизвикало безочливостта на Фани, опитала се да възрази с аргумента, че и лорд Чилтън не е слуга, пък бил допуснат на графския банкет.
При появата на отлично изстуденото шампанско на въпросния банкет Сампсън, иконом на фамилията Уиндъм за последните петнадесет години — човек със солидно минало, сдържано поведение и трезви преценки, със съответстващата на всичко преждепосочено външност, се изправи, прочисти гърлото си и обяви.
— Милорди, миледи, господин Баджър и господин Спиърс, много бих желал да направя едно съобщение. Госпожица Маги остава тук като лична прислужница на Херцогинята. Аз също ще продължа да изпълнявам длъжността на иконом в Чейз Парк.
Той замълча и Маркъс се намръщи.
— Не се изразих достатъчно точно и ясно, милорд. Всъщност това, което исках да каже, е това, което ще кажа сега, тоест… че госпожица Маги даде съгласието си да стане госпожа Гленроял Сампсън. Това, милорд, това е… ъ-ъ… кръщелното ми име.
— Боже! — възкликна Херцогинята. Тя се изправи от стола си, отиде до Маги, наведе се и я прегърна. — Поздравявам те, скъпа моя. Сампсън е чудесен човек. А изумрудената огърлица ти стои възхитително.
Маги се засмя и премигна кокетно с дългите си ресници към графа.
— Стабилен мъж е — каза тя, — комуто не е присъщо да се налага с юмруци до смърт с някой друг нещастник или да препива с бира в някоя долнопробна кръчма, още по-малко пък — да заложи и последната си монета в някое гнездо на усойници. Реших, че е време да си седна на задника до някой порядъчен мъж, който мисли с главата си, а не с някоя друга част. Във всеки случай, реших да не се връщам на сцената в Лондон.
— Стабилен е — каза Баджър. — Наистина мисли с главата си. Верен е. Добре ще се грижи за Маги. Ще проявява разбиране към случайните й флиртове. Човек, достоен за възхищение, според мнението и на господин Спиърс.
— Аз лично се възхищавам на търговския му талант — отбеляза Норт. — Бях свидетел на преговорите му с един нахакан търговец вчера. Преди да си тръгне, човекът беше готов да целува лъснатите му ботуши.
— Херцогиньо, какво е твоето мнение? — поинтересува се съпругът й.
— Мисля, че Сампсън е най-големият късметлия на света — отвърна тя убедено и с усмивка.
— Много мили думи, Херцогиньо — каза Сампсън и продължи. — Моля ви обаче смирено да вземете под внимание, че и Маги е дама с късмет. Тя ще има мен за съпруг и господин Баджър и господин Спиърс за другари и закрилници. Всеки се нуждае от приятели в живота, Херцогиньо. И малцина са тези, които намират своя рай в живота.
— Разбира се, но всички ние заплатихме цената на рая — съгласи се Херцогинята.
— Тъй си е — Маги намигна на господин графа. — Я негова светлост как е загладил косъма, не мислите ли, Спиърс?
— Истина казваш, Маги, чиста истина.
Графът вдигна тържествуващо ръце и извика да се донесе нова бутилка шампанско. После се обърна към лорд Чилтън, който се беше отдал на гастрономическата част на тържеството.
— Е, Норт, цялата тази сватбена идилия не стопля ли грешното ти сърце? Не те ли вдъхновява да направиш фаталната крачка?
Норт преспокойно си преглътна залъка, огледа присъстващите, усмихна се на Херцогинята.
— Честно казано, Маркъс, цялото това превъзнасяне на чифтосването като такова ме кара по-силно да възжелавам нещата, за които Маги се изказа с подчертано неодобрение. Още утре мисля да премина към действия. До обяд вече се надявам да ни разделят поне пет мили. Гостуването ми се осъществи, наситих се на вълнения, радости и семейна идилия. Искам да си ида у дома, в Корнуол, и да си скитам в усамотение, без да се налага да деля мрачното си настроение с някого другиго. Накратко, ще си остана непроменен, сам, в своя си черен облак на доброволна изолация. Ще се разхождам из пустошта с кучетата си и мислите ми ще бъдат толкова меланхолични, колкото това се изисква от който и да е почтен човек.
— Ще видим, Норт, ще видим — закани се Маркъс и вдигна чаша за следващия тост. — За усамотението на негова светлост. За краят му в недалечно бъдеще.
— За неизбежната кончина на негова светлост като Ергена с тъмното сърце — каза Маги. — Той не е мъж, за когото може да се допусне да се похабява с кучета или някаква пустош.
— Правилно — присъедини се Херцогинята.
— Моля за извинение за отклонението от темата, Херцогиньо, но бих искал да изместя разговора в друга посока. Майка ви беше много загрижена, милорд. Наложи се да прочета нещичко за онова местенце на заточение, Ботъни бей, за да й докажа правотата ви. Несравнимо отблъскващо място — като поречието на река Ганг. Никой не е успял да избяга оттам. Съобщих го на майка ви, милорд, и тя престана да се вайка
