Каролайн, няма да се примиря с това!
— Успокойте се, сър. Това за вас е нещо като шок, виждам. Седнете и си спомнете, че сте джентълмен. Какво мислите вие, мис Дъруент-Джоунс?
Каролайн погледна от вбесената физиономия на Бенет към безизразното лице на адвоката. Усещаше, че е почервеняла и, че й се иска да напляска роднината си. Вместо това си пое дълбоко въздух и се опита да се съсредоточи върху настоящото положение.
— Никога не съм познавала бременно момиче — рече тя. — Трябва да е ужасно. Колко са те в момента.
— Само три. Обитават една малка къщичка в Сейнт Агнес и временно са под покровителството на викария, мистър Плъмбъри. Той, ъ-ъ, не беше особено ентусиазиран от проекта на леля ви, но предполагам, че в крайна сметка е приел за свой християнски дълг това благородно дело. Още повече, че той самият нееднократно е бил обект на добротата на мисис Пенроуз. Мисля, че именно това го накара да изпълни дълга си. Момичетата обаче са много разстроени от смъртта на Елинор. Доктор Трийт ми каза, че една от тях, само на четиринадесет години, плачела непрестанно след този нещастен случай. За нея Елинор Пенроуз била светица.
Каролайн бавно се изправи. Погледна бинтования си крак, който беше започнал да пулсира силно, откакто предишната нощ преди лягане го бе заляла с бренди. Приглади с длани роклята си. Спомняше си живо онази ужасна нощ, когато настойникът й щеше да я изнасили, ако не бе успяла да го ритне в слабините. Ако го беше направил, нищо чудно и тя да бе опозорена и забременяла. Само мисълта за това я изкарваше от равновесие. Да, тези момичета бяха жестоко наранени и много уязвими, особено обикновените девойчета, наети от непочтен човек. Най-после тя се обърна към Бенет Пенроуз и каза:
— Слушайте, Бенет, нека да престанем с тази препирня. Не знам нищо за задълженията на един попечител, още по-малко за момичетата в подобно положение. Но това е желание на леля Елинор. Двамата с вас сме натоварени с тази задача и мисля, че трябва да опитаме поне да се справим.
— Вие просто играете на загубена превзета малка светица, нали, Каролайн? А само миг преди това бяхте зла и опърничава жена, която грачеше и роптаеше насреща ми. Повдига ми се от вас!
Той изгледа разярено мистър Броугън и излезе от всекидневната.
— Този човек не е особено приятен — рече адвокатът, като оправяше документите. — Познавам го от момче, не се е променил особено в положителна насока.
— Очевидно е очаквал нещо друго от живота, сър Знаете ли защо леля Елинор е направила завещанието си по такъв начин?
— Предполагам. Елинор се е надявала, че Бенет може да бъде спасен. Мнението ми силно се различава от нейното, но подобно отношение и вяра тя засвидетелстваше към повечето от своите познати, въпреки че въпросните личности очевидно не ги заслужаваха. След смъртта на чичо си, Бенет непрекъснато вземаше пари назаем от своята леля, но така и не направи нищо съзидателно с тях. Очевидно Елинор се е надявала, че с помощта на подобно предизвикателство той ще се превърне в по-добър човек, че може би най-после ще порасне и ще се научи да поема отговорност. Желанието й може би не е особено справедливо спрямо вас, но според нея бихте могли да помогнете на Бенет, да го поведете в правилната посока, да му повлияете да стане по-човечен. Тя ви вярваше и ви уважаваше изключително много.
Каролайн го погледна безмълвно.
— Но как би могла да знае, че бих опитала да върша подобно нещо? Откъде е могла да знае, че не съм малка глупачка, която само кърши ръце и се оплаква?
Мистър Броугън свали очилата си и започна да ги лъска с носната си кърпа.
— Тя ми каза, че сте наследили чувството за справедливост на баща си и откровеността и прямотата на майка си. Сподели с мен, че притежавате изключителна упоритост, благодарение на която сте способна да се борите с неприятностите в живота.
Каролайн въздъхна.
— Не искам да я разочаровам, мистър Броугън, но отговорността е голяма и освен това има замесени и други хора.
Имаше предвид Фолкс, който не излизаше за миг от съзнанието й. Мислеше и за Оуен, и за Бенет Пенроуз.
— Може би ще бъде добре да включим сред бременните момичета и невъзпитани пройдохи, и на всички тях да осигурим обучение и даване на някакъв занаят.
За първи път адвокатът се усмихна истински.
— Превъзходно! — възкликна той. — Наистина превъзходно.
— Така ли мислите?
Каролайн убеди мистър Броугън да остане за обяд. Когато обаче видя това, което мисис Трибо, икономката на Скрилейди Хол, донесе от кухнята, тя вече не смяташе, че идеята й е била добра. За нейна изненада обаче сътрапезника й каза, потривайки ръце:
— Колко обичам този пай!
Каролайн се ококори при вида на огромния кръгъл пай, най-вече поради главите на сардините, които стърчаха отстрани с ококорени очи.
Мистър Броугън се усмихна.
— Жителите на Корнуол са много пестеливи хора. Мило момиче, истинско прахосничество е да се покриват с тесто тези глави, които и без това няма да се ядат. И затова просто са оставени да си стърчат. От друга страна, ако бъдат отрязани, сокът ще изтече навън.
Тя яде малко насила от препеченото тесто, неспособна да отдели поглед от кошмарните рибешки глави.
След обяд се появи доктор Трийт. След като вече бе разбрала, че той е бил нещо повече от приятел за леля й, Каролайн го покани да остане. Той прегледа крака, й, разпита я подробно за премеждието й, и доволен, я потупа по коляното.
— Много добре. Ако мога да бъда от помощ за племенницата на Ели, бих го направил с удоволствие.
Младата жена си пое дълбоко въздух.
— Нуждая се от всичката помощ, която може да ми бъде предоставена, доктор Трийт.
След това им разказа за Роланд Фолкс и за опита му да я насили, разказа им и как беше взела Оуен за заложник и как той бил прекалено объркан, за да си даде сметка, че би могъл да избяга от нея по всяко време. Разказа им и за Норт Найтингейл и за това колко й беше помогнал в страноприемницата в Дорчестър.
— А сега — каза в заключение тя, давайки си сметка, че и двамата й събеседници я гледаха не по-малко смаяно отколкото тя — главите на сардините, не се съмнявам, че мистър Фолкс ще се появи и тук, в Корнуол. Той има нужда от пари. И иска моите. Вече ми е заявил, че ще намери начин да ме омъжи за себе си. Нужна ми е помощта ви, джентълмени.
Откъм вратата на всекидневната се чу тих глас:
— А моята, Каролайн?
Тя се обърна и дари Норт с ослепителна усмивка Скочи от стола си и се спусна към него. Дори и да бе изненадан от ентусиазираното посрещане, той не го показа. Взе ръката й и я вдигна към лицето си. Когато топлите му устни се докоснаха до кожата й, тя се впусна в обяснения.
— Норт, радвам се, че дошъл сте дошъл да ме посетите. Влезте. Какво чухте от това, което разказах на мистър Броугън и доктор Трийт?
— Достатъчно. Е, господа, на какво мнение сте? Ще наемем ли някой да пръсне черепа на мистър Фолкс?
— Да — отвърна доктор Трийт. — Той изглежда е доста неприятен субект.
— Никога не съм чувал подобно нещо — обади се мистър Броугън. — Каква долна и отвратителна особа Само като си помисля — бил братовчед на баща й, а вижте какво е искал да й стори!
— Бих го затворил в тъмницата в Маунт Хок — каза доктор Трийт. — Да погине там няколко седмици и
