да се науми как трябва да се държи.
— Може да сложим Бенет Пенроуз при него — довърши с мрачно вдъхновение мистър Броугън. — Възможно е да се избият помежду си.
Норт помогна на Каролайн да седне на стола си.
— Как е кракът ви?
— Зараства, благодаря.
— Свършил си чудесна работа, момчето ми — каза доктор Трийт Подутината е спаднала и раничката заздравява добре.
Тримата мъже сведоха поглед към превързания крак на домакинята си, която ги изгледа един по един и рече:
— Мистър Броугън, бихте ли ми станал адвокат? Бихте ли се заел да измъкнете парите ми от онзи човек? Вече съм достатъчно възрастна, за да управлявам сама наследството си.
— Твърди, че е ваш попечител, така ли?
— Да.
— Вероятно е излъгал — каза Норт. — Не се притеснявайте. Каролайн. Мистър Броугън може да се захване с тази работа. Сър, ако е нужно, може да се обърнете към моя адвокат в Лондон. Междувременно, Каролайн, няма да оставате сама. Ако Роланд Фолкс се покаже насам, със сигурност ще съжалява за това.
— Надявам се да не замесва повече бедния Оуен в тази история поклати глава младата жена. — Той наистина не одобрява деянията на баща си.
— В такъв случаи не е зле отново да го вземете за заложник — обади се Норт. — А сега, госпожице, ако доктор Трийт разреши, бих искал да ви изведа, за да пояздим. Бледа сте като онази стена отсреща.
Очите на Каролайн светнаха.
— Тази идея страшно ми допада. Но аз нямам дрехи за езда!
Доктор Трийт се изкашля тихо.
— Скъпата ви леля обичаше да язди. Дрехите й няма да ви бъдат много точни, защото тя беше по-пълна от вас, но несъмнено ще свършат работа, докато получите собственото си облекло. Елинор има един красив морскосин костюм за езда, с медни копченца на жакета и златни сполети на рамената.
Каролайн видя, че очите на мъжа се замъглиха от сълзи и се изправи припряно.
— Много сте мил, сър. Сигурна съм, че дрехата ще ми стане.
Естествено, не й стана, но Норт, който не можеше да отдели очи от пазвата й, отбеляза лаконично:
— Както виждам, леля ви е била доста надарена. После се усмихна широко и на младата жена той й се стори най-красивият мъж на земята.
Десета глава
Каролайн поиска да отидат до Сейнт Агнес Хед. Когато стигнаха голата земя, простираща се между селото и високите крайбрежни скали, тя отметна назад глава и вдъхна дълбоко соления морски въздух. Всичко наоколо изглеждаше диво и красиво. Място, подобно на това, тя не беше нито виждала, нито си представяла. Струваше й се, че се е върнала у дома — доста странно усещане, тъй като никога преди не бе идвала в Корнуол. Местността неудържимо я привличаше. Погледна на север, към Сейнт Агнес Бийч — огромен пясъчен полукръг с издигащи се безплодни скали. В този миг се сети за леля си, която сигурно бе яздила дотук стотици пъти, бе се възхищавала на красотата му и бе умряла на това омагьосващо нецивилизовано място. Питаше се за какво ли беше мислила Елинор в последните мигове на живота си, дали се бе борила с човека, причинил смъртта й. За миг затвори очи, заслепена от ярката слънчева светлина, и даде възможност на болката да вземе връх, за да може да я изстрада.
Тогава чу прозаичния глас на Норт:
— Нека да се изтеглим там, Каролайн. Не се доверявам на почвата след силния дъжд снощи.
Младата жена носеше само един ботуш за езда, на леля си Ели, и макар че кожата му беше мека, той й стягаше. Левият й крак беше превързан.
Лорд Чилтън я хвана за ръка и й помогна да се придвижи към ръба на скалата.
— Ей там долу има тясна каменна тераса, широка шестдесетина сантиметра.
Гласът му беше абсолютно безизразен, за което му беше благодарна.
— Яздех насам и се бях спрял точно на това място, загледан на юг към Сейнт Айвс. Тогава случайно зърнах някакво цветно нетно. Извиках и тъй като не получих отговор, слязох долу и я намерих.
Каролайн мълчеше, опитвайки се да си представи същото, което бе видял той, но не успя. Леля й беше мъртва, и то безвъзвратно.
Тя въздъхна и се обърна. Внезапно задуха вятър, който засвири из пукнатините на скалите и залепи дрехата за езда към тялото й. Каролайн почувства как соленият въздух жилна лицето й. Това усещане и звукът на разбиващите се долу в скалите вълни обаче й подействаха благотворно. Тя вдиша дълбоко топлото ухание на диворастящи билки, които бяха в изобилие по голите скали и закръглените камъни. По- ниско, до самото разпенено море, се виждаха гърлица и лишей. Имаше толкова трептящи цветове, такова изобилие от растения, толкова много живот в това привидно пусто, сурово и смайващо място… Над главите им се носеха красиви чайки, „висяха“ буревестници. Това място изглеждаше много далеч от насилието и смъртта.
Тя се обърна и погледна към Норт.
— Какво е станало с коня й?
— Не знам. Не съм се и сетил за него. Господи, уж съм мировият съдия, а изобщо не се сетих за коня й. Животното несъмнено се е върнало в Скрилейди Хол. Ще попитам Робин, главния коняр. Всъщност, като се замисля сега, той е единственият коняр. Ще го питам, като се върнем.
Гласът му звучеше като на армейски командир, остър и сдържан и по-студен от зимния вятър над Ирландско Море. Норт беше пропуснал нещо, което можеше да се каже важно, и заради това беше ядосан на себе си. Каролайн кимна и рече:
— Ако е била мъртва, когато са я бутнали от скалата, не би било възможно тялото да се приземи на тази издатина.
— Знам. Трябвало е да положи известни усилия, за се хване и задържи. Ей там има няколко храста, поникнали от скалите. Много вероятно е да се е закачила на тях и после да е паднала върху издатината.
Младата жена облиза пресъхналите си устни, отчаяно опитвайки се да се владее. Леля и Ели обаче не се нуждаеше от воплите и плама й. Просто някой трябваше да открие убиеца.
— Това значи, че е била още жива, когато са я бутнали и се е опитвала да се спаси.
— Така изглежда. Но е била много слаба. Не мисля, че е страдала дълго, Каролайн.
Тя помълча за момент. Думите бяха заседнали в гърлото й. Най-после успя да каже:
— Норт, как точно е умряла? Трябва да знам.
— Била е наръгана с нож в гърба.
— Кой е могъл да стори подобно нещо? Мистър Фолкс е лош и отчаян човек, но дори той не би намушкал някого с нож и след това да го блъсне в пропастта. Това е страшно злодеяние, Норт.
— Да, злодеяние. Резултат на голяма омраза или алчност, Каролайн.
— Но нима някой би могъл да мрази дотолкова леля ми?
— Не знам. Но ако става дума за алчност, тъй като нейната наследница сте вие, Каролайн, това явно не е отговорът на въпроса. Вие не бяхте тук по това време.
— Престъпление — повтори тя. — Чудовищно престъпление.
Младият мъж се намръщи за момент и каза:
— Наех един местен човек да ми помогне. Той е бивш джебчия, но е много умен. Рафаел Карстеърс, някогашен капитан на кораб и понастоящем мой съсед, се кълне в него. Уверява ме, че му помогнал да разреши някаква загадка край Сейнт Осгъл и така му спасил кожата. Ще ви хареса. Името му е Флаш Сейвърн.
— Флаш21, предполагам, намеква за бързината, с която е обирал джобовете на хората.
