— Възможно е.
Тя погледна отново към морето.
— Доктор Трийт трябва да е обичал много леля ми.
— Да, когато отидох да му съобщя, веднага след като открих тялото й, той изпадна в дълбока депресия. Стана ми много мъчно. Чух, че сестра му Бес се грижела добре за него.
— Има нещо, на което няма да повярвате. Бенет Пенроуз твърди, че леля ми проституирала и че е много вероятно да е била любовница дори на мистър Броугън, за да го накара да преправи завещанието.
— Просто думи на един разочарован нехранимайко. Мислите ли, че ще създава неприятности?
— Не знам. Засега той не може да повярва, че леля Елинор е пожелала двамата с него да действаме заедно.
— И за какво по-точно става дума?
— Трябва да бъдем настоятели на Скрилейди Хол, който ще дава приют на неженени бременни момичета.
— Боже мой!
Лорд Чилтън я загледа едновременно ужасен и очарован.
— Няма да бъде лесно, но това е нейната воля. Засега момичетата в подобно състояние са три и живеят в Сейнт Агнес, надзиравани от викария.
— Стопроцентово старият глупак мисли, че те ще плъзнат из селото и ще го покварят.
— Още не съм се запознала с мистър Плъмбъри. Наистина ли е глупак?
— Трябваше да чуете хвалебственото му слово над гроба на леля ви. Ако съществуват призраци, тогава леля ви ще се върне и няма да го остави на мира. Речта му беше в този дух:
— Ще му натъпча скиптъра в гърлото!
За своя изненада Норт се разсмя.
— Скиптърът му е доста широк.
— По-всичко личи, че устата му е още по-голяма.
— Все още не мога да проумея факта, че леля ви е помолила вас — току-що навършила деветнайсет години — да се грижите за бременни момичета.
— Очевидно те не са просто неженени бременни момичета. Всички те са били прелъстени или изнасилени от господарите си. Момичета, които по една или друга причина не могат да бъдат защитени нито от баща, нито от брат, са много лесно уязвими, Норт. А когато семейството им е бедно, предполагам, че тогава тази задача се ограничава в някаква препоръка.
— Една дама няма откъде да познава тази страна на живота.
— А защо не? Леля Ели го е разбрала. Помагала е, ще опитам също да помогна. За нещастие силите на един-единствен човек трудно бяха стигнали за да се прави нещо съществено по този въпрос. Съмнявам се, че ще мога да разчитам кой знае колко на Бенет.
Лорд Чилтън въздъхна, вдигна ръка и после бавно я свали.
— Вие сте толкова млада, Каролайн.
При тези думи събеседницата му се усмихна.
— Хайде, Норт, деветнайсет години е порядъчна възраст. Мисис Тейлстроп — моята компаньонка в Хънимийд Манър, вечно ми повтаряше, че момиче, достигнало „напредналата“ ми възраст, е вече почти за слагане на лавицата и че съм била истинска щастливка, че имам толкова пари, поради което би било възможно да бъда приемана още известно време.
— „На лавицата“. Колко странно определение.
— Нали? Може би трябва да се чувствам като буркан със сладко? Или пък чиния с пилешко месо? А може би като купа с овесена каша?
— Нека забравим тази глупост. Вие сте прекрасна такава, каквато сте си.
— На колко години сте, Норт?
— На двайсет и пет.
— Божичко, та вие вече определено сте на тази ужасна полица!
— Това обаче не се отнася за мъжете.
— В такъв случай не е особено справедливо, нали? Но в това може би има известна логика. Забелязала съм, че мъжете имат нужда от повече време, за да узреят. Бедният Оуен е само с две години по-млад от вас, но ми се струва, че ще му трябва още доста време, докато възмъжее. Затова пък вие, милорд, сте съвсем добре.
— Узряването ми на нужното ниво ли е?
— Да, прекрасно сте узрял, подобно на лятна праскова.
Норт се усмихна, без да отговори. Двамата стояха рамо до рамо и младият мъж дълго се взира в безбрежните простори на Ирландско море. Най-после каза:
— Погледнете вляво покрай брега. Онези ярки къщички, катерещи се нагоре по скалите, и рибарските лодки в пристанището — това е Сейнт Айвс. При отлива лодките остават върху мокрия пясък. Тогава гледката е наистина странна. Там горе е Тревоуз Хед. Тук, на северното крайбрежие, всичко е диво и каменисто, а дърветата са хилави и прегърбени от силните буреносни ветрове, характерни за Ирландско море. Съвсем различно е по южното крайбрежие. Там човек може да седне под палмово дърво, да се наслади на приятния бриз, да чете поезия на любимата си.
Спря за момент, след което добави замислено:
— Не си спомням да съм говорил по подобен начин на някоя жена от много отдавна. Обикновено си разменяме забележки за времето, после я водя… Добре де, това е без значение. Това, което искам да кажа, е, че кой знае защо мога да си говоря с вас и това ми се удава с лекота и ми доставя удоволствие. Всъщност отдавна не съм се усмихвал на някоя жена. Разбира се, не трябва да забравям Херцогинята — това е младата съпруга на приятеля ми Маркъс Уиндъм, много симпатична особа. Но дори с нея…
Той спря насред думите си. Очевидно, поне на събеседницата му й се стори така, се чувстваше объркан и несигурен в себе си.
— Мисля, че сте по-различна.
— Не мога да разбера. Никога не сте се държал така, като че не желаете компанията ми. Сторихте ми се много умен още в мига, в който се запознахме. После към това си качество добавихте и любезност, и загриженост. Вие сте красив мъж, Норт. Не обичате ли жените?
За момент той изглеждаше шокиран, но после разбра, че тя не си даваше сметка за намека, криещ се в думите й. Не му дойде на ума да смекчи това, което за него бе самата истина.
— Жените са необходими за удоволствието на мъжа.
— Това звучи като нещо, набито в главата ви от най-ранно детство. Значи не обичате жените. Бенет каза, че имате лоша репутация, че сте бил мрачен и опасен, но не сте се отказвал от удоволствието, което евентуално сте получавал от една или друга от местните госпожи.
— Какъв глупак трябва да е този Пенроуз! Напомнете ми, когато го срещнем, да завра напречно дръжката на камшика си в нечистата му уста. Той като бедния ви Оуен ли е или има брадичка? А сега — за жените. Харесвам достатъчно много жените. Както казах, те са необходимост Един мъж трябва да има жена, за да, ъ-ъ, се облекчава.
— Това звучи доста странно, Норт. Оставам с впечатление, че според нас всички жени са еднакви, че са взаимно заменяеми. Означава ли това, че трябва да мисля за вас по съшия начин, както и за Фолкс или за бедния Оуен, или пък за вечно хленчещия Бенет, чийто характер би бил много по-добър, ако някой го беше бил всеки ден?
— Не искам да кажа, че всички сте взаимно заменяеми. Просто никога преди не съм чувствал подобна нужда да… Достатъчно по този въпрос, не е особено благоприличен. Вие дори не би трябвало да бъдете тук с мен без придружител. От друга страна обаче, ще стоя възможно най-близо до вас, докато Фолкс направи следващата си крачка. И знам, че ще я направи. Той очевидно е в отчаяно положение и вие сте единствената спасителна лодка, която би могла да го извади от неговото море от дългове.
— Наистина ли сте мрачен и опасен, Норт?
— А вие как мислите?
