милорд?
Норт се намръщи при вида на масивния том.
— Не. Какво е това, Каролайн?
— Вярванията на твоите предци, че крал Марк е живял и умрял тук, в Маунт Хок, а не във Фой. Току-що започнах да чета тази история. Първите записки са правени от петия барон Хок, Дойгър Джордж Найтингейл, който бил също така първият виконт Чилтън. Това трябва да е прадядо ти, живял в началото на миналия век, нали?
— Да, той е бил първият виконт Чилтън.
Норт вдигна дебелата книга и започна да я разлиства.
— Нямах представа, че прадядо ми е бил такъв почитател на митовете. Написал е почти половината. Това е нещо като дневник. Слушайте това:
Норт вдигна поглед.
— Много интригуващо. Къде ли, по дяволите, е тази златна гривна, която прадядо ми е възнамерявал да пази во веки веков? Никога не съм я виждал, нито пък съм чувал да се говори за нея.
— Значи, „младия кравар Барни“! — възкликна Флаш. — А сравнението на прадядо ви за бащата, носещ синчето си? Това звучи доста странно, милорд. Въпреки това ми се иска да видя тази златна гривна. Чудя се за колко ли бих могъл да я продам в Лондон?
Каролайн се разсмя.
— За солидна сумичка, предполагам. А сега пък в имението има нов домашен прислужник, наречен Тими. Това е дом само за мъже и очевидно е бил такъв в продължение на стотици години. Вие сте застрахован, Флаш, няма опасност да бъдете отровен или да ви изкарат акъла през някоя тъмна нощ. Вие просто сте от добрия, от правилния пол.
Тя се обърна към Норт, който гледаше намръщено огромната книга, в която прадядо му беше изписал ужасяващо голям брой страници. После каза:
— Ако това те интересува, ще ти докладвам.
— Сега си спомням — произнесе бавно Норт, без да откъсва очи от дебелия том. — Баща ми споменаваше за това, когато бях малко момче. За да ме приспи, ми разказваше истории за крал Марк, за това как, ако мъжете не могат да вярват на любимите си племенници, на най-добрите си приятели и на братята си, тогава цивилизацията ще загине.
После разлисти книгата докрай.
— Изглежда баща ми е написал само десетина страници. Кажи ми, ако там пише нещо разтърсващо, Каролайн.
Тя кимна.
— Предпочитам тук да е погребан крал Артур — рече Флаш, който надничаше през рамото на Норт в дебелия том. — Той е бил определено по-жизнерадостна личност, по-известна, пък и е бил в обкръжението на стария Мерлин и рицарите от Кръглата маса. Помислете си само — Свещеният Граал да е заровен в земите на рода Найтингейл!
— Прав сте — отвърна младата жена. — Крал Артур е много по-романтичен. А за бедния крал Марк знаят доста малко хора. Защо гледаш така скептично, Норт? Достатъчно си млад, за да можеш да промениш мнението си. Може би като започнеш да даваш фира, ти също ще започнеш да пишеш за бедния Марк, който бил погребан на шест метра дълбочина под ябълковите дървета на източния склон.
Каролайн беше успяла да прегледа набързо доста от дневника, беше се запознала с философските му криволици, с нарисуваните тук-там карти и доказателства за присъствието на крал Марк по тези земи. Беше й направило, впечатление, че нито една представителка на нежния пол не беше оставила дори дума за Артур или когото и да било другиго. Разбира се, рядко се случваше някой да реши, че една жена също би могла да има свое собствено мнение по даден въпрос. В случая обаче със семейство Найтингейл женомразството явно бе придобило много по-големи размери, поне ако се съдеше по отвращението, което изпитваха към нея Кум, Триджийгъл и Полгрейн. Никъде в Маунт Хок нямаше и женски портрети. Защо? Какво, по дяволите, бе станало? Това сигурно бе свързано с някакво предателство. Може би на прабабата на Норт? Божичко, ако това бе така, тогава мъжете от семейство Найтингейл наистина имаха изключително дълга и злобна памет.
Каролайн вдигна поглед и видя, че Флаш я наблюдава внимателно.
— Да не би върху брадичката ми все още да се вижда сянката на някоя рибешка глава?
— О, не, мис Каролайн. Всъщност си мислех, че на съпругата на Капитана, лейди Виктория, би й било приятно да се запознае с вас. Тя непрекъснато предизвиква Капитана, ъ-ъ, сър Рафаел, да изпада в пристъпи на ярост и това изключително я забавлява.
— Аз също бих искала да се запозная с нея — отвърна без особен ентусиазъм Каролайн, имаща на главата си повече проблеми от пастор, чиято църква е препълнена с новопокръстени.
— Каролайн — каза Норт, — Флаш ще се заеме с работата си, а аз ще се погрижа стомахът ти да не се разпадне на прах. Няма да се бавя.
Вечерята й не беше донесена нито от Триджийгъл, нито от Кум, нито от Полгрейн. С това се бе заел лично Норт, който очевидно бе присъствал и по време на приготовлението й. Печеното свинско беше достатъчно поне за десетина сътрапезници. Освен него имаше и няколко блюда, покрити с излъскани като огледала сребърни капаци.
Норт се настани до леглото й, изчака я да сложи в устата си няколко хапки от крехкото месо, и каза:
— Рафаел Карстеър е бил капитан на кораб и по точно — шпионин за нашето военно министерство. Причинил е невъобразимо количество злини на Наполеон по море. Когато се завърна у дома, след като се разбра какъв е бил в действителност и с какво се е занимавал, го помолиха да унищожи един възобновен клуб на крайни атеисти. Чувала си за този род клубове, нали? Млади хора, отдаващи се до насита на грях и разврат. Той се справи и с тази задача, и тогава му бе дадено кавалерско звание. Има брат близнак, барон Драгоу, и по този повод се разказва някаква история за една дълга зимна нощ. Колкото до Рафаел, Флаш все още го нарича Капитана. Помага ми в управлението на калаените ми мини в Маунт Хок. Те отчаяно се нуждаят от солидна реконструкция. Наводняват се Бог знае откъде. Нямам представа нито какво трябва да купя и направя, за да спра наводняването, нито пък откъде идва тази вода. Всичко това е много странно. Хуийл Дейвид е близо до една от твоите мини, Хуийл Кити, в която всичко е наред като при файтон с нови колела.
— Говорила съм с моя управител само веднъж, но той ми се стори доста компетентен. Казва се мистър Пийтрий. Защо не се видиш с него, за да разбереш какво мисли той за това?
Младият мъж кимна, а Каролайн забоде на вилицата си поредното парче от вкусните варени и подправени с масло картофи. Всъщност не беше чак толкова сигурна за собствените си мини. Мистър Пийтрий й беше казал, че всичко е тип топ, но тя беше жена и той може би мислеше, че не е способна да разбере, каквито й затруднения да възникваха с мините. Тя се намръщи, решила да поговори отново с управителя.
Каролайн? Да не те заболя главата?
— Не, просто си припомних, че съм жена.
— Това определено не е чак толкова трудно за запомняне.
Тя се разсмя кокетно.
— Ще бъдеш изненадан. Наистина. Питах се обаче дали в действителност около мините ми няма някакви проблеми, които мистър Пийтрий е решил да ми спести.
