— Ако има поне малко мозък в главата, не ще де е постъпил така глупаво.
— Благодаря ти — отвърна тя и протегна към него ръка, но като видя, че той се намръщи, я дръпна назад.
Лорд Чилтън стоеше все така навъсен, вече загледан в ботушите си.
— Рафаел Карстеърс изглежда обича съпругата си. Чух ги да се смеят, преди да вляза при тях. После го видях да я целува.
Младата жена преглътна хапката си и наклони глава на една страна.
— Какво чудно има в това? Защо да не обича съпругата си?
Норт само вдигна рамене, като че сам изненадан от думите си.
— Нищо. Тя е една жена, при това хубава, но нищо повече.
— Е, добре, Норт, Капитана мисли, че е нещо повече от другите.
Тя натрупа грах върху картофите и започна да ги мачка.
— Мислил ли си някога за някоя жена, че е нещо повече от нормалното, от обикновеното, Норт? — попита тя.
— Не.
— Все още си твърде млад, при това си мъж. На мъжете им е нужно доста повече време, за да узреят и станат способни да се привържат истински към една дама.
— Може и да си права, но се съмнявам. Това ли, мислиш, е направил Рафаел Карстеърс? Привързал се е?
— Така изглежда, поне ако вярвам на думите на Флаш Сейвъри. От тях излиза, че двамата са много влюбени един в друг.
Норт изсумтя:
— Може би просто не са женени чак от толкова отдавна.
— Ти си и циник, Норт. Това не ти подхожда.
Лорд Чилтън повдигна нехайно рамене.
— Твоите бременни момичета пристигат в Скрилейди Хол утре.
— Страхливец — измърмори под носа си Каролайн, но очевидно не достатъчно тихо.
Така или иначе, той не каза нищо.
— О, Боже! — възкликна тя, като се задави с хапката фазаново месо в устата си. — Моите бременни момичета? Боже Господи…
Отпи от чашата с вода, пое си въздух и изхриптя:
— Непременно трябва да бъда там, за да ги посрещна, Норт. Чувствам се чудесно. Още една нощ в това прекрасно легло, и ще бъда здрава като Люси, мопса на мисис Тейлстроп. Едно отвратително, но изключително здраво животно.
Утре сутринта ще повикам доктор Трийт, за да те прегледа.
— Не е необходимо, наистина се чувствам чудесно.
И тя се усмихна дяволито.
— Освен това хората ти ще бъдат толкова щастливи да видят гърба ми, че може да затанцуват валс във вестибюла. Не бих искала да пропусна подобна гледка.
— Възможно е. Много добре тогава. Утре сутринта ще те придружа до дома ти.
— Норт?
Той се обърна, вдигнал едната си вежда. Лъскавата му черна коса се извиваше около челото и бузите му. Стори и се опасен, мрачен и… изключително обаятелен. Типичен готически герой.
Изглеждаше превъзходно.
— Може би желаеш да ме целунеш за лека нощ?
Четиринадесета глава
Той трепна, като че някой го беше ударил. Мрачният герой бе изчезнал и мястото му бе заето от мъж, който като че искаше да побегне. Изглеждаше паникьосан.
— Не бих… — отвърна Норт.
Само след миг обаче той се запъти бързо към леглото. Надвеси се над нея, хвана леко брадичката й и вдигна главата й.
— По дяволите… — Топлият му дъх докосна бузата й. — Устните ти са прекрасни и нежни, и…
После започна да я целува, като я възбуждаше с езика си, галеше устата й със своята, хапеше лекичко устните й, а после облизваше ухапаното място. Обхвана лицето й с двете си ръце и седна до нея.
— Идеята ти не е добра — заяви той и продължи да я целува. — Отвратителна е. Всяка идея, която се усеща по подобен начин, е не само лоша, но и опасна като дясната ръка на дявола.
Езикът му се плъзна по долната й устна и увеличи натиска си. Тя разтвори уста и й прималя от удоволствие.
— О, Божичко! — възкликна Каролайн, а после обви с ръце гърба му и го дръпна надолу към себе си с всички сили.
Той се опита да се измъкне от обятията й, но преди да разбере какво става, вече лежеше отгоре й и чувстваше корема й под завивките, които ги разделяха.
Норт се притискаше към нея, без да иска да го прави, но неспособен да се спре. Устата му беше станала по-настойчива, а грешната му ръка се насочи към гърдите й. Усещайки меката й плът, скрита единствено под финия лен на нощницата, женствената й плът, която така добре пасваше на дланта му, той почти подскочи от леглото. Изправи се, като дишаше тежко, с очи, потъмнели от желание. Само ако Каролайн не беше толкова дяволски невинна… Искаше да я има сега, веднага, без повече целувки и милувки. Той просто копнееше да проникне в нея и да усети как го обгръща влажната и топла тайнственост. Знаеше, беше сигурен, че това нямаше да прилича на нищо друго, което бе преживявал досега.
— Тръгваш си утре сутринта — нареди той, дишайки така тежко, като че току-що беше пробягал една миля. — Трябва да ме разбереш. Не мога да издържам повече, наистина не мога.
Излезе, почти тичайки, като не се спря, дори когато тя извика подире му:
— Норт Найтингейл, ти си страхливец!
Той тръшна вратата след себе си.
На следващата сутрин Каролайн бе посетена от доктор Трийт и от сестра му. Както и преди, мис Трийт стоеше отстрани, готова да помогне на брат си, ако се наложи. Той беше седнал до пациентката си, държеше китката й и гледаше циферблата на джобния си часовник.
— Чудесно — каза след малко. — По-нормално от това не може и да бъде. А сега нека да видя очите ви.
Той се приближи още повече и младата жена усети дъха му, топъл и с аромат на мента. Ефектът, който той оказа върху й, не можеше да се сравни ни най-малко с този на порт. Искаше й се да свърши по-бързо. После затвори очи, когато лекарят започна да опипва подутината на главата й.
— Отокът също минава. Започнал е да спада. Тази сутрин боляла ли ви е главата?
— Не. Чувствам се все по-добре.
Пръстите му се плъзнаха по гърлото и раменете й. Той доближи ухо плътно до гърдите й и се заслуша в ударите на сърцето й.
— Изглежда напълно здрава.
— Бенджамин.
Каролайн отвори очи и видя Бес Трийт, застанала до брат си и също надвесена над нея.
Доктор Трийт взе ръката й в своята и стисна леко пръстите й.
— Прилича на Елинор, нали, Бес?
— Може би мъничко. Има солидна доза дяволитост в зелените си очи, но Елинор беше различна. Вечно се шегуваше и се смееше, и беше толкова красива. Каролайн ще трябва да порасне още, за да достигне нейния тип красота. Остави я да бъде сама себе си.
